Европа.История

HELLAS

Древна Гърция

Във великолепието на Древна Гърция има такива особености, които допускат няколко сравнения. По същия начин, по който особеностите на гръцката светлина позволяват на художниците да виждат формите и цветовете с изключителна прецизност и наситеност, условията за човешкото развитие в Гърция, изглежда, са облагоприятства-ли както външната околна среда, така и вътрешния живот на хората. Разбира се, силната интензивност на слънчевата светлина може би е само една от многото съставки, които са довели до такива грандиозни резултати - и в този случай Омир, Платон и Архимед могат да се разглеждат като продукт на местната гениалност плюс фото-химията.

Естествено, опитвайки се да обясни гръцкия феномен, човек би трябвало да вземе под внимание една много специфична комбинация от фактори. Един от факторите трябва да е онзи, пропит от слънцето, но сезонен климат, който е насърчавал оптимапно един здравословен живот под открито небе. Вторият фактор може да е бил Егейско море, чиито острови и протоци са осигурявали идеални условия за мореплаване, търговия и колонизация. Като трети фактор може да се посочи близостта на по-стари, установени цивилизации, чиито достижения са чакали да бъдат изнесени и доразвити. И други части на света, като днешна Калифорния или Южна Австралия, са притежавали същия благоприятен климат. Имало е и други затворени морета, като Балтийско море или Големите езера в Северна Америка, които са били подходящи за примитивната навигация. Имало е множество региони, съседни на великите цивилизации от речните долини, които са били напълно пригодни за живеене. Но никъде - с възможно изключение на Японско море - всички тези фактори не са съвпаднали така, както това е станало в Източното Средиземноморие. Възходът на древна Гърция често поразява множеството си изпълнени с благоговение почитатели като чудо на чудесата; но той може би не е бил съвсем случаен.

Няма съмнение, че към преобладаващите коментари за “най-удивителния период от човешката история” трябва да се прибави малко предпазливост. Съвременното обществено съзнание е толкова наситено със специалната защита както на Просвещението, така и на Романтизма, че често е трудно да се види Древна Гърция такава, каквато е била. Йохан Йоаким Винкелман (1717-1768), “Откривателят”, за известно време префект на старините в Рим, измислил една естетическа схема, която от тогава насам е засегнала дълбоко европейското отношение към Гърция. В своите “Размишления за имитацията на гръцките творби…” (1755) и в своята “История на из-

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

119

кустВото сред древните” (1764) той пише за “благородната простота и ведрото величие” и за “съвършения закон на изкуството”, който вероятно се е вселил във всичко гръцко’. Мотото може да бъде “Нищо излишно” или “Умереност във всички неща”. Сега човек може да заподозре, че много класически учени са наложили интерпретации, които дължат повече, отколкото осъзнават, на рационализма и сдържаността от времето на Винкелман. Не беше модерно да се набляга на ирационалния елемент в гръцкия живот и на неговата абсолютна joie de vivre*. Романтиците елинофили от XIX век са имали свои собствени приоритети. Най-напред се появява Джон Кийтс със своята “Ода за гръцката ваза” (“Ode on a Grecian Urn”):

Атинска форма! 0, непостижим овал! Населен с герои и със деви - ваян в мрамор хоровод; с клонаци и треви, под стъпки стръкове навели;

тих съд, пред тебе разумът е ням, не дава плод -като пред вечността: какъв замръзнал пасторал!

Когато свърши времето ни, пътят ни обречен, ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета, ти, спътнице на смъртните - безсмъртен идеал, ни казваш: твойта истина - това е красота и красотата истина е - запомни, човече!

После идва Шели, ентусиазиран от “Елада”:

Великата епоха на света започва отново,

Златните години се завръщат,

Земята се обновява като змия,

Захвърляйки износения зимен траур.

Небето се усмихва, а вери и империи блестят Като останки от разтворен сън.

И над всички може да бъде поставен младият лорд Байрон, замечтан за “Гръцките острови”:

Остави ме върху мраморния склон на Суниум

Където нищо освен вълните и аз

Не може да чуе екота от взаимните ни нашепвания.

Там, като лебед, остави ме да пея и умра2.

Романтиците пишат за Гърция с омагьосващ талант; и не е изненадващо, че те могат да “ни зашеметят и омагьосат”. Дори най-изтькнатите критици могат да изгубят критическите си способности. Можем да открием как един от тях, пишейки върху гръцката литература, заявява, че “резултатите са толкова задоволителни по отношение на формата и толкова непреодолими като съдържание, че техните творби често се

* Joie de vivre фр. - радост от живота - Б. пр.

120