Европа.История

MEDIUM

седлото, той успял да разшири това царство във всички посоки: до кралството на ломбардите на юг от Алпите (773-4); до Саксония (775-804), Бавария (788) и Каринтия (799); до границата Бретан (786); и до испанската граница през Пиренеите (795-7). Приемайки титлата “Крал на франките и ломбардите” и потвърждавайки отстъпването на екзархия Равена на Папството, той открито изпреварил съперничещите му вождове и потърсил подходящо утвърждаване. От своя страна Папството прекъснало връзките си с императора в Константинопол и си търсело постоянен защитник. Папа Лъв III (795-816) бил изкушен да приеме императорската титла за свободна, след като жестоката императрица Ирина завзела цялата власт в Константинопол. Нещо повече, атакуван в Рим от група роднини на своя предшественик, които се опитали да го осакатят, той бил принуден да потърси убежище при Карл във франкландия, където по-рано изпратил ключовете от “Св. Петър” и флага на Рим. [brie]

След ранните години на Карл западните граници на франкландия не били обезпокоявани сериозно. Линията на Пиренеите се държала срещу мюсюлманските нахлувания; а хапифатът, макар проспериращ и многоброен, бил прекалено зает с вътрешните борби между съставните си държавички. франкската позиция била засилена от съюзници сред християнските принцове, които се държали упорито по крайбрежната ивица на Северна Иберия, първо в кралство Астурия, а после в държавите Леон, Кастиля и Навара. На южния фланг тя била защитена от буфер от християнски държави, които пуснали корени в Арагон и в графства Барселона. Сравнителната сигурност на запад дала на Карл и на неговите наследници възможността да насочат вниманието си другаде, особено на изток и към Италия, [madonna]

франко-папският съюз бил завършен през 800 г., по време на петте пътувания на Карл до Италия. Съвет от благородници опростил всички престъпления на Лъв и по време на Коледната меса, когато Карл станал от молитвата си пред гробницата на св. Петър, папата положил върху главата му императорската корона. Конгрегаци-ята го провъзгласила за “Цезар” и “Август”, а папата коленичил почтително пред него. Айнхард, биографът на Карл, твърди, че коронацията се извършила спонтанно; по всяка вероятност тя е била репетирана внимателно. От гледище на традицията била напълно неправилна: папа Лъв нямал признато право да удостоява с императорска титла, а Карл нямал право да я получи. Но това станало. От тогава имало католически император на запад, независим от Византийската империя. Варварското франкско кралство било издигнато и дължало новия си статус на папата. (Виж Приложение III, Стр. 1245). [AQUILA] [PAPESSA]

Кралството на Карл и империята били управлявани от пътуващ съд, който непрестанно пътувал от една област до друга; от няколко подчинени съдилища, установени в Нейстрия, Аквитания и Ломбардия; и от мрежа от може би 300 comitates, или “графства”, всяко оглавено от имперски лейтенант или “граф”. Работата на Имперския съд се надзиравала от екип от клирици, ръководен в началото от архисвещени-ка фулрад, а по-късно от любимия съветник на императора, нортумбрианския монах Алкуин. Местните епископи често били използвани да надзирават графовете, а miss/ dominici, “кралските легати”, обикаляли кралството по фиксирани маршрути. Законът, редът и всички назначения били администрирани в името на краля. Били въведени централни сребърни монети от 240 denarii за фунт. Появила се международна управляваща класа, обединена от кралската благословия и често чрез бракове. Серия от

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

319