Европа.История

TOR

Brandenburger tor била построена като една от деветнадесетте порти на стария укрепен град Берлин през 1793 г., годината, в която Кралство Прусия влязло в революционните войни. Елегантната й дорийска колонада била по модел на Пропилея в Атина. Увенчана от своята Auriga — група от гигантски бронзови фигури, изобразяващи “Колесницата на Победата” — на нея било съдено да се извисява над модерните германски трагедии и триумфи. Тя видяла величественото влизане на Наполеон в Берлин през 1806 г. и всички други военни паради, които гърмели и трещели по булевард “Унтер ден Линден” в чест на краля, кайзера, президента и фюрера. През 1871 г. приветствала победните войски, завръщащи се от Френско-пруската война в един град, все още описван като “нехигиеничен” и “нерелигиозен” — събитие, което дало импулса за първата реконструкция на Берлин като имперска столица на Германия. През 1933 г. тя подслонила канцлера Хитлер. По време на Битката за Берлин през април-май 1945 г. тя останала на разделителната линия между конкуриращите се Беларуски и Украински “фронтове”, командвани от маршалите Жу-ков и Конев. В деня, когато руските сержанти от армията на Жуков забили червеното знаме върху близкия Райхстаг, нейните руини приели червено-белия вимпел от войниците на I Полска армия под командването на Конев. През 1953 г. тя се извисявала над фаталния протестен марш на източногерманските работници. От август 1961 до ноември 1989 г. тя оформяла жертвения център на Берлинската стена.

През вековете Auriga била възприемана като несъзнателен ветропоказател за политическия климат. През 1807 г. тя била пренесена в Париж. Възстановена през 1814 г., била издигната отново, като колесницата гледала на запад. През 1945 г. тя била разрушена, за да бъде заменена през 1953 г. с нови скулптури от оригиналните калъпи. Този път комунистическите власти обърнали колесницата на изток. Във всеки случай, когато през 1991 г. започнала третата реконструкция на Берлин, в подготовка за правителството на отново обединената Германия, Auriga твърдо се обърнала на запад. Нейната стойка отбелязва състоянието не само на отношенията между двете половини на Берлин, но и между двете половини на Европа1.

Символични жестове от бронз или камък могат да се открият на много места. В Загреб например статуята на хърватския герой с неговия обвиняващ пръст, насочен към Будапеща, генерал Йелашич, за пръв път била издигната в края на XIX век. През 1991 г. тя била пренасочена, за да сочи безпогрешно към Белград. През 1993 г. докладите свидетелстват, че била обърната още веднъж, за да сочи към Книн, столицата на самопровъзгласилата се Сръбска република Крайна.

На запад революционните войни израснали в титаничен комплекс от конфликти, погълнал почти целия Континент. Кампанията от 1792 г. уплашила силно франция и подтикнала революционните водачи първо да детронират краля, а после да организират едно широко военно начинание. Първоначалното френско нахлуване на австрийска територия скоро било обърнато обратно от настъплението на пруските и австрийските колони във франция. Но енергичният политически манифест на херцог Брунзуик не бил придружен от енергични военни действия. Прусаците се придвижвали тол-

КОНТИНЕНТ В СМУТ

733

кова бавно, че Гьоте, който пътувал с отряда от Ваймар, имал време да извърши своите експерименти за психологическия ефект от оръдейните гюлета. Те все още били в Аргонската гора, на двадесет мили от границата, когато в Битката край Валми на 20 септември 1792 г. били отблъснати от “революционната канонада”. След това войната подхранвала Революцията, а Революцията подхранвала успешната война. Преди да изтече годината, революционните армии се върнали в Нидерландия и превзели Са-воя. Те продължили марша си все по-напред и по-напред в продължение на почти двадесет години.

Развитието на революционните войни често се описва въз основа на трите големи коалиции, събрани срещу Франция през 1793-6,1799-1801 и 1805-14 г. Това е подвеждащо отчасти, защото сраженията често продължавали в интервалите между коалициите. Интересите на континенталните сили, които представлявали гръбнака на коалиционните армии - Австрия, Прусия и Русия, - не винаги съвпадали с главните организатори на коалициите, британците и с тези на техния велик военен министър Уилям Пит Младши (1759-1806). Според различните критерии не е имало само три, а пет, шест или седем коалиции. Конфликтът добил важни икономически и политически измерения. В няколко случая той преминал границите на Европа и проявил признаци на глобална, интерконтинентална стратегия.

Първата Коалиция, 1793-6 г., демонстрирала колко трудно е да се задържат съюзниците заедно. Русия допринесла малко, тъй като била заета с поглъщането на Полша. Прусия напуснала коалицията през 1795 г. поради същата причина. Австрия останала изложена на опустошителните френски атаки както в Нидерландия, така и в Северна Италия. През 1795-6 Испания преминала на другата страна и Британия останала сама, само с флота, който да отбие надвисналото бедствие. Французите, докато потушавали Контрареволюцията у дома, започнали да произвеждат революционни режими в чужбина. Батавската република (1794) в Холандска Нидерландия била първата от многото, французите също така започнали да разпределят млади генерали с изумителни умения и енергия. Първият от тях бил генерал Лазар Хох (1769-97), който завоювал Рейн, разбил шуаните и веднъж тръгнал да завладее Ирландия.

На изток, въпреки Втората подялба, Полша-Литва все още отказвала да се предаде. В началото на 1794 г. Тадеуш Костюшко се върнал от заточение и на 24 март на пазарния площад в Краков прочел Постановлението за въстание, “за национално самоуправление… и за общата свобода”. През май той издал манифест, гарантиращ освобождаване на крепостните. Победата на неговите селски косачи над професионалната руска армия край Рацлавице (4 април) повторила триумфа на вандейците при Шолет. Но тълпата във Варшава и Вилно продължавала да вилнее. Народни съдилища осъждали епископите, руските агенти и конфедератите на смърт. Тук поне имало открита революция: монарсите трябвало да действат. Варшава била обсадена от прусаците откъм запад. Две руски армии настъпили от изток. На 10 октомври, край Ма-човиче, раненият Костюшко паднал от коня си и някой съобщил (погрешно), че крещял “Finis Poloniae”. Суворов щурмувал източното варшавско предградие Прага и подложил жителите му под меча. Той изпратил до Санкт Петербург доклад от три думи -УРА, ПРАГА, СУВОРОВ - и получил отговор от три думи - БРАВО ФЕЛДМАРШАЛ, ЕКАТЕРИНА. [METRYKA]

734

ЯЕУОШТЮ

В този случай Третата подялба била извършена при условието, че поляците и тяхната република вече не съществуват; и така, не се търсело никакво съгласие. Прусаците взели Мазовия и Варшава и ги нарекли Нова Южна Прусия. Австрийците откъснали друг голям резен и го нарекли Нова Галиция. Руснаците се задоволили с резен с размерите на Англия, финалният договор, подписан в Санкт Петербург, бил последван от таен протокол:

Необходимостта изисква да се премахне всичко, което може да съживи спомена за съществуването на Кралство Полша… Високите договарящи страни са съгласни… никога да не включват в своите титли името или предназначението на Кралство Полша, което ще остане потиснато какш сега, така и завинаги38.

До това време, когато Бонапарт вече бил на поход, никой в Западна Европа не можел да си мисли за несправедливостите в съдбата на Полша. Русия вече си била създала репутация на най-непоколебим противник на революцията, герой на монархията. На поляците била отредена ролята на най-упоритите противници на разумното управление. Те трябвало да доставят най-големия от множеството чуждестранни контингенти, които щели да се сражават във френските редици през цялото време на революционните войни.

Италианската кампания от 1796-7 г. била започната от Директорията срещу онези австрийски владения, които вече били изолирани от провала на своите коалиционни партньори. Тя била забележителна за международния дебют на генерал Бонапарт, с една година по-млад от Хох. За няколко седмици дрипавата френска армия от Морските Алпи била превърната в непобедима сила. “Войници от армията в Италия, казал им младежът, аз ще ви заведа в най-плодородните поля на света. Ще намерите чест, слава и богатства. Ще ви липсва ли смелост?” За дванадесет месеца била прегазена цяла Северна Италия. Тактическото майсторство на Наполеон, демонстрирано за пръв път на 10 май 1796 г. при моста в Лоди, му дало стратегическо господство. Милано бил освободен; Мантуа била отслабена чрез обсада; австрийската съпротива в Риволи била пречупена. Бил отворен пътят към Каринтия, а и самата Виена очаквала атака. детиздород

Бонапарт проявил интерес към всички проблеми, свързани с войната. Бунтовете и вълненията били потушавани с бърза и целеустремена жестокост. Влизайки на територията на пармския херцог, той поискал незабавно предаване на всички ценни произведения на изкуството. Тази политика щяла да даде на Лувъра превъзходство пред всички останали художествени колекции. Започвайки преговорите, предшестващи Мира от Кампо формио (октомври 1797 г.), той настоял да диктува условията без допитване до Париж. Това поведение му дало предимство пред политиците у дома.

Египетската кампания от 1798-9 г. била замислена от Директорията, която искала да разбие британското колониално и търговско превъзходство. Чрез установяване на френско присъствие в Близкия изток тя щяла да отслаби британските връзки с Индия и да подготви пътя за френското господство в цялото Средиземноморие. Кампанията започнала с превземането на Малта и с акостирането на четиридесетхи-лядна армия в Александрия. Въпреки военното поражение на управляващите мамелюки, тя била подкопана от унищожаването на френския флот при залива Абукир от адмирал Нелсън (1799) и от стратегическия съюз между Русия и отоманците. Тя била

КОНТИНЕНТ В СМУТ

735