Европа.История

ILLYRICUM

РИМСКАТА провинция Илирия заемала източния бряг на Адриатическо море между италианския район на Истрия и гръцката провинция Епир. На север тя била ограничена от Панония, отвъд река Драва, и на изток от Мизия и Македония. Била известна на гърците като Illyris Barbara, част от древна Илирия, останала свободна след завоеванията на Филип Македонски. В имперските времена тя била разделена на две префектури -Либурния и Даламация по крайбрежието и Лапидия във вътрешността. Освен Сиския (съвременен Загреб) и Нарона (Мостар), главните й градове били пристанища - Тартатика, Адер (Задар), Салона (Сплит), Епидарум. Южният укрепен град Лизий бил основан от сиракуз-‘ ките колонисти през 385 г. пр. Хр. (Виж Приложение III, стр. 1237.)

Илирия била подчинена на етапи. Най-напред платила данък на Рим през 229 г. пр. Хр. и на два пъти била прегазвана през Македонските войни от втори век. Била напълно1 присъединена под властта на Август през 23 г. пр. Хр. Участвала в големия Панонски бунт от 6—9 г. сл. Хр., тя останала в Империята до византийските времена.

Малко се знае за древните илирийци. Техният език бил индоевропейски и вероятно лежи в основата на съвременния албански. Тяхната материална култура била известна с изтънчените си метални предмети. От шести век тяхното “Ситулско изкуство” се отличавало с фини релефни фигури, щамповани върху бронзови винени ведра, сред сцени на празнува-; не, надбягвания и езда. През трети век били сечени сребърни монети. Илирийските войни се биели в ризници от металически брънки като скитите, но не в колесници като келтите1.;

Илирия родила двама римски императори и Св. Джером. Император Диоклециан се оттеглил в грандиозен дворец, построен на крайморската улица в неговата родна Салона., Неговият осмоъгълен мавзолей оцелял като християнска църква - ирония на съдбата за гроб на последния голям обвинител на християните. Св. Джером бил роден в близкия Стридон през 347 г. сл. Хр., повече от 200 години преди първата поява на славяните, които щели да положат основите на бъдещите Хърватия, Босна и Черна гора.

Илирия, като Британия, принадлежи на група римски провинции, чиито етнически и културни връзки били тотално трансформирани от великите преселения (виж Глава IV). Но паметта за илирийците останала скъпа за техните наследници. Тяхното наследство е много по-различно от онова, което е завещано на онези части от Европа, които никога не са познавали Рим. [ILLYRIAI

шосета. Те напълно естествено се превърнали в център за градчета и градове, които израснали около военните лагери, и за пазари, каквито изисквала издръжката на границата.

Благодарение на limes Рим успявал да поддържа връзките си с варварите в ред. През целия период на Империята варварските офицери и помощници служили в римската армия, а варварските племена по споразумение се заселвали в имперските провинции. Романизацията на варварите и варваризацията на римляните били процеси, които се развивали още от най-ранните завоевания на Републиката в Италия. В крайна сметка Цезаровите “сенатори в панталони” били римляни с келтски произход които все още обичали да носят родните си гамаши под своите тоги.

ДРЕВЕН РИМ

209