Европа.История

DYNAMO

зи по-откровени генерали, които казвали, че позицията на Германия само ще пострада от евентуалното отлагане. Шест дни по-късно, на 14-и, макар че не се случило нищо особено, Райзлер докладва, че канцлерът казал: “Нашата позиция е отчаяна… Това действие е скок в тъмното и като такова е най-сериозното ни задължение.” Изглежда сякаш Бетман вече се е бил примирил с “пресметнатия риск” от една континентална война115.

През третата седмица от юли Бетман започнал да подозира, че неговата игра е зле замислена. Никое от необходимите парченца от мозайката не падало на мястото си. Той посъветвал кайзера да продължи балтийската си обиколка, за да създаде впечатлението, че всичко е нормапно. Когато съветът му бил отхвърлен, предложил оставката си, но и тя също била отхвърлена. Според Райзлер канцлерът бил във фа-тапистично настроение и усещал, че общественото мнение се отнася благосклонно към войната - “огромна, макар и ненасочена енергия за действие в народа”116. Като имал предвид това, той предприел две практически стъпки. Спрял министъра на вътрешните работи да арестува най-различните социалисти, поляци и други от неговия списък ИвюЬзЙвпЦв или “ненадеждни елементи”; и, в тайна среща с лидера на социалдемократите, информирал опозицията за сериозността на ситуацията. Но ефектът от тези стъпки бил, че те обезоръжили популярната опозиция и я настроили в полза на войната.

На 29-и, когато Русия реагирала на австрийската атака срещу Белград с частична мобилизация, Бетман най-накрая обърнал сериозно внимание на възможността от общ конфликт. Той предложил съглашение за неутралитет на Великобритания, гарантиращо целостта на метрополната френска територия. През нощта, в противовес с предишната си линия, бомбардирал Виена с телеграми “Светът пламна”, подтикващи към размисъл. Нищо не довело до желания ефект. В резултат от това Германия се изправила пред перспективата за война с Русия, без да си е осигурила подкрепа от страна на Австрия. Берлин се обвързал да помогне на Виена, но Виена можела и да не помогне на Берлин. Съюзът бил в пълен безпорядък.

Решителният момент бил достигнат на 30 юли. Кайзерът се уплашил от телеграмите, пристигащи от Санкт Петербург. В полето на една от тях той надраскал бележка за “война за унищожение срещу нас“117. Берлин бил убеден, че е “обкръжен”. В 9 часа вечерта Бетман се срещнал с военните лидери, фон Молтке и фалкенхайн. Те взели решение да обявят “състояние на неизбежна война”, като по този начин автоматично започнали да отброяват времето до избухването на обща континентална война през първите дни от август. И те го направили, без да знаят за общата мобилизация в Русия или за белгийските и британските намерения. От този момент нататък, като изключим някои забавяния, жребият бил хвърлен.

В двете ключови решения от 5 и от 30 юли почти не съществуват доказателства, които да подкрепят мнението, че генералите настояли за военно решение, противопоставяйки се на съветите на Бетман. Вярно е, че в краен случай кайзерът притежавал традиционното пруско КоттапбодешП, или “власт да командва” както генералите, така и министрите. Но канцлерът никога не се поставил в положение, при което това право можело да бъде използвано против него. Той не се противопоставил на войната; бил съучастник в решенията, които я провокирали118. Едно смекчаващо вината обстоятелство, което често се пренебрегва от съюзническите историци, е, че Русия извършила мобилизацията си със същото безразсъдство като Германия.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

897

От тук нататък главната загриженост на канцлера била да хвърли вината върху Entente. В 11 часа вечерта на 30-и той научил, че Русия е започнала общата си мобилизация, и използвал информацията, за да оправдае предишното си решение, взето на тъмно. На 1 -ви Бетман обявил война на Русия, докато изисквал невъзможни уверения от Париж, че франция ще изостави френско-руския съюз. Балин присъствал на сцената в оранжерията в Канцлерпалас, където Бетман отчаяно пришпорвал служителите да завършат плана за декрапарацията. “Защо бързате толкова да обявите война на Русия, Ваше Превъзходителство?” попитал той. “Ако не го направим, няма да накараме социалистите да се бият”119. На 2-ри германският посланик в Брюксел получил нареждане да вземе писмото от запечатания плик, подготвено седем дни преди това от фон Молтке. Писмото изисквало от Белгия да приеме немската защита срещу (несъществуващо) френско нападение. На 3-ти Германия обявила война на франция.

Следобед на 3 август, в същото време, когато Грей се обръщал към Камарата на общините, Бетман се обърнал към Райхстага със своята реч за руската “главня”. “Войната с Русия и Франция ни беше наложена,” декларирал той. Повтаряйки думите на Грей за решителността и твърдостта, Бетман казал: “Цялата германска нация… е обединена до последния човек”120.

На 4-ти германските войски нахлули в Белгия. Бетман чул от Вилхелмщрасе, че британският ултиматум е пристигнал. В своето Тронно слово кайзерът говорел спокойно за “изваждане на меча с ясно съзнание и чисти ръце”121. Но Бетман бил смъртно бледен. Когато британският посланик се обадил, за да си вземе сбогом, стените на Канцлерпалас се тресели от обтегнатите отношения и безпрецедентната тирада от взаимни обвинения. Крещейки на френски, канцлерът се обърнал към посланика с реч от цели двадесет минути:

Тази война само се превръща в неограничена световна катастрофа чрез участието на Англия. В ръцете на Лондон бе да обуздае френския реваншизъм и панславянския шовинизъм. Уайтхол не направи това, а предпочете да продължи да ги подстрекава… Всички мои опити [за мир] бяха осуетени. И от кого? От Англия. И защо? Заради белгийския неутралитет. Може ли този неутралитет, който ние нарушаваме по необходимост, борейки се за самото си съществуване, наистина да се окаже причина за една световна война?… Сравнен с бедствието на такова унищожение, нима този неутралитет не се свива до едно парче хартия? Германия, императорът и правителството са миролюбиви. Посланикът знае това не по-зле от мен. Ние влизаме във войната с чисто съзнание. Но отговорността на Англия е огромна122.

Посланикът избухнал в плач. Дипломацията стигнала до своя край.

В Париж, на 3 август Марсел Пруст пътувал към Гар де л’Ест с брат си, медицински офицер еп route към Вердюн, после се върнал на булевард “Хаусман” след полунощ, за да напише до своя агент: “Милиони мъже отиват да бъдат избити в една Война на Световете, като онази на Уелс”124.

В Англия Вирджиния Уулф прекарала официалния празник в Родмел, край Лю-ис в Съсекс. В 4 часа следобед на 3-ти писала до Ванеса Бел. “Скъпа, ще ти бъде ли възможно да ни позволиш да вземем половината наем -15 лири - преди да тръгнем?… Пощальонът донесе слуха, че два от нашите бойни кораби са потънали - обаче ние открихме… че мирът все още съществува… обожавам Те”125.

57. Европа

898