Европа.История

TENEBRAE

зъм” за всеки, който твърди, че или комунизмът, или фашизмът са уникалното зло. От друга страна, тя се подкрепя силно от онези европейци, които имат практически опит с комунизма или фашизма. Комунизмът и фашизмът никога не били идентични: всеки от тях се развивал с времето и всеки родил различни изчадия. Но те притежавали много повече общи неща, отколкото техните активисти били подготвени да признаят. Общите им характеристики образуват дълъг списък. Едно гшодотворно изследване по темата говори за “шестточковия синдром”17. Но шест точки не са достатъчни:

Националсоциалистическа идеология. Както комунизмът, така и фашизмът били радикални движения, които развили идеологии, съдържащи смесица от националистически и социалистически елементи. През 20-те години на XX век болшевиките постепенно разводнили своите интернационалистически принципи и възприели характерните постулати на крайния руски национализъм. При диктатурата на Сталин идеологическата смесица била класифицирана като “Национален болшевизъм”. Германските нацисти модифицирали социалистическите елементи от своята идеология през същия период. И в двата случая социапистическо-националистическата и националистическо-социалистическата смесица била стабилизирана в един и същ момент - през 1934 г.

На съзнателно ниво комунистите и фашистите били обучени да наблягат върху своите различия. От друга страна, когато били принудени да резюмират своите убеждения, те често давали поразително подобни отговори. Единият казвал: “За нас, съветските патриоти, отечеството и комунизмът се разтапят в едно неделимо цяло”. Другият го формулирал така: “Нашето движение сграбчи страхливия марксизъм и извлече [истинското] значение на социализма от него. То също така взе национализма от страхливите буржоазни партии. Хвърляйки и двете в котела на нашия начин на живот, синтезът се появи, чист като кристал - германският националсоциализъм”18. Не е случайно, че хората, угощавани с подобна реторика, били склонни да мислят за комунистите като за “червени фашисти”, а за фашистите - като за “кафяви комунисти”.

Псевдонаука. И комунистите, и фашистите претендирали, че са базирали своите идеологии върху фундаментални научни закони, за които се твърдяло, че определят развитието на човешкото общество. Комунистите се позовавали на своята версия на “научния марксизъм”, или историческия материализъм, а нацистите - на евгениката и расовата наука. И в двата случая техните научни методи или открития не се радвали на широка независима подкрепа.

Утопични цели. Всички тоталитаристи се отнасяли с любов към видението на Новия човек, който щял да създаде Нов ред, пречистен от всички настоящи нечистотии. Естеството на видението варирало. То можело да бъде финалният, безкласов етап на чистия комунизъм, както бил проповядван от марксистите-ленинисти; расисткият, освободен от евреи, арийски рай на нацистите; или реставрацията на псевдоисторичес-ката Римска империя в Италия. Построяването на Новия ред било задача, която оправдавала всички жертви и жестокости на настоящето, [utopia]

Дуалистичната партия-държава. Дошла на власт, тоталитарната партия създавала органи в своя собствен апарат, които да дублират и да надзирават всички други

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

949

съществуващи институции. Държавните структури били редуцирани до статуса на конвейери за изпълнение на партийните желания. Тази дуалистична диктаторска система била по-всепроникваща, отколкото онази, загатната от познатия, но погрешен термин за “еднопартийната държава”. (Виж Приложение III, стр. 1327.)

Führerprinzip, или “Лидерският принцип”. Тоталитарните партии оперирали в строга йерархична структура. Те изисквали робско подчинение от своите любимци чрез безспорния култ към Партийния водач, извора на цялата мъдрост и благотворителност -Führer, Вожд, Duce, Caudillo, или “Великият кормчия”. Ленин отбягвал подобен култ: но той бил централен при сталинизма и хитлеризма.

Гангстеризъм. Много наблюдатели са отбелязали силното подобие между поведението на тоталитарните елити и поведението на професионалните престъпни братства. Гангстерите печелят паразитен контрол върху една общност, като я “защитават” от насилието, което самите те генерират. Те обикновено тероризират и своите членове, и своите жертви и елиминират своите съперници. Манипулират закона и докато поддържат важна фасада на почтеност, прибягват до изнудване и рекет, за да поемат контрола върху всички организации в района.

Бюрокрация. Всички тоталитарни режими изисквали огромна армия от бюрократи, за да попълнят надутите и дублирани органи на партията-държава. Тази нова бюрокрация предлагала бързо издигане на стадо от опортюнистични индивиди от всякакъв социален произход. Изцяло зависима от Партията, тя понякога формирала единствената социална маса, с чиито интереси режимът трябвало да се съобразява. В същото време тя включвала множество конкуриращи се “силови центрове”, чиито скрити съперничества пораждали единствената форма на истински политически живот, която можела да съществува.

Пропаганда. Тоталитарната пропаганда дължала много на подсъзнателните техники на модерната масова реклама. Тя използвала емоционални символи, son et lumière, политическото изкуство, внушителната архитектура и принципа на “Голямата лъжа”. Нейната безсрамна демагогия била насочена към уязвимите и отмъстителни елементи от обществото, изкоренени от родната си почва от вълните на войната и модернизацията. [PROPAGANDA]

Естетиката на силата. Тоталитарните режими налагали фактически монопол върху изкуствата, създавайки естетическа среда, която прославяла управляващата Партия, разкрасявала връзката между Партията и народа, опивала се от героичните образи на националните митове и се отдавала на мегаломански фантазии. Италианските фашисти, германските нацисти и съветските комунисти споделяли общия вкус към тържествените портрети на Лидера, към огромните скулптури на мускулести работници и към демонстративните обществени сгради с ултраграндиозни мащаби.

Диалектическият враг. Никой тоталитарен режим не можел да се надява, че ще V легитимира собствените си зли планове без противоположно зло, с което да се съ-

950

ТВГЕИМЕ

ревновава. Възходът на фашизма в Европа бил дар Божи за комунистите, които иначе можеха да се оправдават, обръщайки се към по-далечните злини на либерализма, империализма и колониализма. фашистите никога не престанали да се оправдават от гледна точка на своя кръстоносен поход срещу болшевизма, а комунистите - чрез “борбата срещу фашизма”. Противоречията в тоталитаризма осигурили двигателя за омразите и конфликтите, които той насърчавал.

Психологията на омразата. Тоталитарните режими вдигат емоционалната температура, като бият барабана на омразата срещу “враговете” вътре и вън. Честни противници или достойни опоненти не съществуват. Във фашисткия репертоар евреите и комунистите били начело на афиша; в комунистическия репертоар фашистите, капиталистическите експлоататорски кучета, “кулаците” и набедените саботьори безмилостно били поставяни на позорния стълб.

Предварителната цензура. Тоталитарната идеология не можела да оперира без херметически затворена цензура, контролираща всички източници за информация. Не било достатъчно тя да потиска нежеланите мнения или факти; било нужно да преработва цялата информация, която се допускала в обращение.

Геноцид и насилие. Тоталитарните режими мобилизирали политическото насилие отвъд всички предишни ограничения. Сложната мрежа на политическа полиция и агенциите по сигурността били постоянно заети първо с унищожаването на всички опоненти и нежелани елементи, а по-късно с измисляне на опоненти, за да може машината да функционира. Кампаниите на геноцид срещу (невинни) социални или расови “врагове” придавали достоверност на идеологическите твърдения и държали населението в състояние на постоянен страх. Масовите арести и разстрели, концентрационните лагери и безразборните убийства били ругинна практика.

Колективизъм. Тоталитарните режими наблягали върху всякакви дейности, които засилвали колективните връзки и отслабвали семейната и индивидуалната идентичност. Управляваните от държавата детски домове, “социапното изкуство”, младежките движения, партийните ритуали, военните паради и груповите униформи служели да ци-ментират високи нива на социална дисциплина и конформистко поведение. Във фашистка Италия била създадена система на управлявани от Партията корпорации, които заменили всички бивши профсъюзи и работодателски организации, а през 1939 г. превзела долната камара на националното събрание.

Милитаризъм. Тоталитарните режими обикновено преувеличавали “външната заплаха” или си я измисляли, за да сплотят гражданите за защита на отечеството. Превъоръжаването се превърнало във върховен икономически приоритет. Под партиен контрол въоръжените сили на държавата се ползвали с монопол върху оръжията и с висок социален престиж. Всички офанзивни военни планове били описвани като отбранителни.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

951

Универсализъм. Тоталитарните режими действали въз основа на предпоставката, че тяхната система някак си ще се разпространи по цялото земно кълбо. Комунистическите идеолози твърдели, че марксизмът-ленинизмът бил “научен” и поради това универсално приложим. Нацистите марширували под рефрена “Denn heute gehört uns Deutchland,/ Und morgen die ganze Welt” (За днес Германия е наша, а утре и целият

СВЯТ.) [LETTLAND]

Презрение към либералната демокрация. Всички тоталитаристи презирали либералната демокрация заради нейния хуманизъм, заради нейната вяра в компромиса и съвместното съжителство, заради нейния комерсиализъм и заради нейната привързаност към закона и традицията.

Морален нихилизъм. Всички тоталитаристи споделяли възгледа, че техните цели оправдават техните средства. “Моралният нихилизъм, написал един британски наблюдател, не е само централната черта на националсоциализма, но също така и централната обща черта между него и болшевизма“19.

Концепцията за тоталитаризма устоява или се проваля върху съдържанието на тези точки за сравнение между основните му практици. Нейната валидност не е засегната от различните интелектуални и политически игри, за които е използвана по-късно.

Обаче комунизмът и фашизмът очевидно се различавали по източниците на своята самоидентичност. Комунистите били тясно свързани с класовата борба, а нацистите - със своята кампания за расова чистота. Съществуват и важни разлики в социалната и икономическата сфера. Фашистите внимавали да оставят частната собственост непокътната и да спечелят големите индустриалци за своята кауза. Комунистите премахнали почти всички аспекти на частната собственост. Те национализирали индустрията, колективизирали селското стопанство и въвели централизирано командно планиране. На тази основа комунизмът трябва да бъде сметнат за един по-тотали-тарен клон на тоталитаризма, [gauche]

Разбира се, трябва да се настоява, че “тоталният контрол върху хората”, приписван понякога на тоталитаризма, е измислица на нечие въображение. Тоталитарните утопии и тоталитарните реалности били две различни неща. Грандиозните тоталитарни планове често били грандиозно неефективни. Тоталитаризмът не се отнася до постиженията на режимите, а до техните амбиции. Нещо повече, тоталитарната болест генерирала свои собствени антитела. Бруталното потисничество често вдъхновявало героична съпротива. Изобличаването на една фалшива философия понякога може да възпита хора с високи морални принципи. Най-решителните “антикомунисти” били бившите комунисти. Най-изящните антифашисти били искрени германски, италиански или испански патриоти.

От историческа гледна точка един от най-интересните въпроси е доколко комунизмът и фашизмът са се подхранвали взаимно. Преди 1914 г. главните съставки на двете движения - социализмът, марксизмът, национализмът, расизмът и автокрацията - се проявявали в различни вариации из цяла Европа. Но комунизмът изкристализирал пръв. Неговата поява през 1917 г. станала доста преди всяка последователна проява на фашизма. Поради това комунистите трябва да бъдат определени като

952