Европа.История

TENEBRAE

В годините между 1941 и 1945 г. над Райха били пуснати 1,35 милиона тона силно експлозивни вещества от безкрайните вълни от ланкастъри, халифакси и летящи крепост, Контрамерките изтощили голяма част от намалелите германски ресурси. Но нацистката военна индустрия никога не спряла; а германските цивилни, като британците под ударите на Блиц, се сплотили около национапната кауза. Един огромен рейд над Хамбург през май 1943 г. причинил огнена буря, унищожила 43 000 невинни. Друг над Дрезден може би е причинил разрушения, равняващи се на онези, причинени от атомните бомби, хвърлени над Япония, [altmarkt]

Западните операции за снабдяване на Съветския съюз, които набрали скорост от 1941 r., рядко били признавани от съветското правителство. Кралският флот се наел с рискованата задача да води арктически конвой до Мурманск. Много моряци и кораби, както и най-важната част от целия конвой, PQ17, били изгубени без следа. САЩ организирали сухоземни транспорти до Русия от Персийския залив. Американската помощ за СССР по схемата заем-наем бе оценена на 7% от съветското военно производство и на 2,8 милиарда долара в невоенни доставки.

Съюзническите политически планове се оформили около Атлантическата харта и Вашингтонския пакт от 1 януари 1942 г., при който двадесет и шестте воюващи държави, заедно със Силите от Оста, не предприели стъпки за сепаративен мир. Тези държави оформили ядката, която в продължение на четири години оформила Обединените нации, наследника на Обществото на народите.

След като Големият съюз започнал своята работа, англо-американците били притиснати от Сталин да отворят втори фронт в Европа. Почти цялата германска военна машина била концентрирана на изток; и за Сталин било напълно нормапно да поиска от своите съюзници да споделят бремето. Самият той притежавал по-големи резерви от обучена човешка сила, отколкото признавал - което била една от причините Червената армия постепенно да надвиши германските оценки за нейния капацитет. Дори и така имало огромна диспропорция между 150-те германски дивизии, срещу които трябвало да се изправи Червената армия, и 4-те, разпределени на единствения друг действащ фронт в Северна Африка. Англо-американците обаче не можели да се съгласят лесно. Тяхната въздушна сила прогонила Луфтвафе от Волга в един критичен момент; а по-късно в Африка взели много по-голям брой пленници от силите на Оста, отколкото били взети при Сталинград. Но те не можели да проектират своите сили върху Европейския континент. Всяко континентално пристанище било във вражески ръце, а в Северна франция се строяла огромна атлантическа стена от отбранителни съоръжения. Един несполучлив рейд срещу Диеп показал какви страшни препятствия очакват всяка голяма съюзническа сухопътна сила. Нито британците, нито американците притежавали обучени резерви. Сталин получил отговор, че една голяма офанзива на запад може да започне през 1943 г.; тя не се осъществила до юни 1944 г. Единственото облекчение към главната сухопътна война, което англо-американците можели да предложат преди това, било по южната периферия, в Италия.

Ожесточената италианска кампания била развита от нарастващите сили на съюзниците през Средиземно море. Обратно на очакванията, британците задържали Малта и морския маршрут към Суец; а англо-американските десанти в западните покрайнини на Северна Африка предвещавали смъртна опасност за Afrika Korps. Операция “факел” скоро притиснала силите на Оста в Тунис, откъдето те били принуде-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1033

ни да се изтеглят напълно през май 1943 г. След това за съюзниците било сравнително лесно да прекосят Сицилианския пролив и да атакуват върха на фашисткия ботуш.

Инвазията в Сицилия започнала на 10 юли 1943 г., когато британските и американските войски дебаркирали едновременно на южния и на източния бряг. Германските подкрепления пристигнали прекалено късно, за да успеят да предотвратят бързото завоюване на целия остров. От Сицилия съюзниците прескочили в Калабрия през септември и се захванали с трудната задача да продължат на север по планинския полуостров; в крайна сметка задачата щяла да им отнеме почти две години. Но съюзническата опора в Южна Италия щяла да има важни последствия. След като в Бриндизи била създадена голяма база, тя позволила прехвърлянето на съюзническите ВВС в широк обхват от цели в цяла Централна и Източна Европа, включително в Полша и Югославия. Тя принудила германското командване да изпрати зле оборудвани части за окупация на Южна франция. И най-важното, провокирала рухването на режима на Мусолини. На 25 юли 1943 г. маршал Бадолио убедил краля на Италия да освободи Дуче и да приеме официалното предложение за преговори от страна на съюзниците. Дуче бил спасен от ареста си в Гран Сасо чрез сензационна спасителна операция на германски парашутисти и доживял да управлява спонсорираната от Германия Република Северна Италия с център в Милано. Но първата голяма пукнатина в крепостта на Оста не можела да бъде загладена.

Междувременно на Източния фронт гигантската германо-съветска война се придвижвала към своята кулминация. След като оцелял от бедствието през 1941 г., съветският режим започнал да източва огромния резервоар на руския патриотизъм. Сталин отворил отново православните църкви, които дотогава унищожавал, и като Ленин преди него апелирал за защита на Светата Русия. Станало онова, което изглеждало невъзможно по всяко време преди 1941 г., милиони мъже отивали към смъртта си с лозунга “За Сталина” на уста. Разточителното използване на взаимозаменяемата човешка сила от страна на Червената армия удивило и до известна степен деморализирало германските войници. Цели пехотни вълни били хвърляни срещу укрепени позиции без никаква артилерийска подкрепа. През поля от трупове ордите от зле облечени и зле въоръжени “Ивановци” продължавали да прииждат без край, докато германските картечници прегрявали и картечарите губели куража си да се сражават. Общоприет факт в сраженията било, че съветската страна може да даде жертви от три-четири към едно и пак да победи. Червената армия била подпомагана от пустошта и лошото време, и от Т-34 - най-добрия танк през войната. Един блестящ военен екип, воден от маршал Жуков, довел до максимум предимствата на мястото и числеността.

През 1942 г. Вермахтът бил привличан все по-навътре и по-навътре. Постоянните серии от местни германски успехи потвърдили факта, че неуловимият съветски враг вече не може да бъде притиснат или обкръжен и че дългите комуникационни линии стават все по-дълги и по-дълги. До ранната есен, когато времето се развалило, не били достигнати нито Волга, нито Каспийско море; а в подходите към Сталинград се образувала опасна издатина. Едно тактическо изтегляне би могло да подобри положението. Но фюрерът отказвал упорито. Хитлер би трябвало да поеме лично вината за съдбовната заповед, която наредила на фелдмаршал Паулус да задържи позициите си на всяка цена. Инерцията на германците по-късно ги довела до десните пред-

1034