Европа.История

PENINSULA

МАЛТИЙСКИТЕ острови ни представят две исторически загадки - техния език и техните мегалити*. Езикът е семитски, със средновековен арабски произход. Това е единственият арабски език, на който се пише с латински букви. (Романтичните филолози някога го свързваха с древния финикийски.) Мегалитите са далеч по-стари. Главните места са край храма Гдантия на остров Гозо и в уникалната подземна Шйо&еит, или “зала за колективно погребение”, в Хал Сафлиени, датираща към 2400 г. пр. Хр. Най-ранните паметници, изсечени от камък, били издигнати едно хилядолетие преди това1.

Шествието на цивилизациите през Малта се чете като стенографски наръчник по европейска история2. След пещерните хора от неолита, които издигнали мегалитите, и дълго-носия народ от бронзовата епоха дошли картагенците (от VII век пр. Хр.), а после римляните (218 г. пр. Хр.). Гозо често е бил определян като “острова на Калипсо”, където Одисей бил изхвърлен на брега. Свети апостол Павел претърпял корабокрушение в един залив, който сега носи неговото име, на север от Валета, през 60 г. след Хр. Разпределена към Източната (Византийска) империя през 395 г., по-късно Малта била управлявана последователно от арабите (от 870), от норманите (от 1091), от рицарите хоспиталиери (от 1530), от французите (от 1798), от британците (от 1802), а от 1964 досега - от самите малтийци.

* Мегалит - огромен камък, използван в паметниците от неолита или при строителните работи на древните народи - Б. пр.

били фокус на онова, което по-късно е наречено “международния дух” на бронзовата епоха.

Крит и Микена не бяха познати на ранните специалисти по история на античността, които най-напред формираха възгледите ни за древния свят. Но сега е общоприето, че минойската култура на Крит и микенската култура в Гърция оформят два върха-близнаци в “първата европейска цивилизация”. От деня когато Шлиман открива златната смъртна маска в един от царските гробове в Микена и изпраща по телеграфа погрешната новина: “Днес се взирах в лицето на Агамемнон”, става ясно, че той е отворил нещо много по-значимо, а не просто още един предисторически гроб. [LOOT] Дворците на Крит, в Кносос, фестос и Малия, както и на полуострова в Микена, Тиринс и Пилос дават изобилни доказателства за изкуство, религия, технология и социална организация от много по-сложен тип от всичко познато преди това. Минойският живот, неговата Златна ера, в тъй наречения “период на великолепието” започнал около 1900 г. пр. Хр. Този на по-войнствените микенци, чиито крепости контролирали равнината Аргос и Коринтския залив, започнал три-четири века по-късно. Заедно с троянците, които владеели Дарданелите, минойците и микенците извели европейската история от царството на безличната археология, (thronos]

През късната бронзова епоха на Централна Европа широко разпространена била група от “културите на урните”, която се характеризира със своите гробища, където кремираните останки на мъртвите били заравяни в урни заедно с множество предмети за гроба. Важни погребения от бронзовата епоха са открити в Терамаре (Ита-

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

101

РАвА

В ЕДНА популярна история от математиката се твърди, че напредъкът на Дългокосия народ в Европа от неолита бил придружен от разпространението на индоевропейските езици и на десетичната система. Твърдението е подкрепено със списък от думи, означаващи числа от подбрани индоевропейски езици, които използват База-10, или десетичния метод на номериране. Изводът е, че предисторическа Европа е била запозната с броенето на База-10 три хилядолетия преди въвеждането му в писмена форма1.

Това, разбира се, е интригуващо - да си мислиш, че някой може да реконструира моделите на броене в едно далечно и неграмотно общество, нещо, за което не съществуват никакви директни доказателства. Но все пак не можем да бъдем сигурни, че имената на числата, използвани днес, са останали постоянни от предисторическите времена; и човек трябва да бъде внимателен, като изпробва хипотезата с всички най-важни езици:

Келтски Немски Латински Старогръцки Славянски Санскрит

(Уелски) (Руски)

llJ un eins I unus heis odin eka

2 dau zwei II duo duo dva dvi

3 tri drei III tres treis tri tri

4 pedwar vier IV quattuor tessares chetyre katur

5 pump fünf V quinque pente piat’ panka

б chwech sechs VI sex hex shest’ shash

7 saith sieben VII septem hepta syem’ sapta

8 wyth acht vin octo octo vosyem’ ashta

9 naw neun IX novem ennea devyat’ nava

10 deg zehn X decem deka decyat’ dasa

Санскрит, което означава “съвършена реч”, е вторият по възраст от записаните индоевропейски езици. Това е бил езикът на древна Индия и според традицията Хинду, - на боговете. Той бил използван около 1500 г. пр. Хр. за съставяне на ведическата литература. Разцветът му последвал скоро след упадъка на индуската цивилизация, която изобретила десетичната система.

Санскритските наименования на числата определено са базирани върху десетичното броене. Числата от 1 до 10 кореспондират с онези, открити в други индоевропейски езици. Числата от 11 до 19 са прости комбинации от единици с думата за десет, и от тук екас1а$а (1 + 10 = 11) или пма<1а5а (9+10 = 19). Кръглите числа от 20 до 90 са комбинации от единици със събирателната цифра за “десетилетие”, с1а$ш(1), и от тук \imsati или Мтс/езаи (2 х 10 = 20) или (пгтаН (3 х 10 = 30). Думата за 1 000, (1а5а5аш, означаваща “десет стотици”, се използва наред със га-/га.?га, вариация, използвана при образуването на още по-големи числа. В езика има единична дума, сгоге, за “10 милиона”, и друга, лд/дт, за изразяване на “процент”2. Латинските числа също са главно десетични. Но тяхната структура няма връзка с римските цифри, които са базирани върху съчетания на единици, петици и десетици.

Келтските езици, от които уелският е най-активният оцелял съвременен език, някога са се простирали в по-голямата част от Европа. Те принадлежат към най-древните индоев-

102