Европа.История

MURANO

Мурано е остров във Венецианската лагуна. Там била построена църквата в романски стил, “Санта Мария е Донато”, датираща от 999 г., и стъкларската работилница на бившата Венецианска република.

Производството на стъкло се практикувало в Европа още от древността, но гръцкото и римското стъкло било с ниско качество и непрозрачно. Само в Мурано, около началото на XIII век, стъклопроизводството създало продукт, който бил здрав и прозрачен. В продължение на няколко десетилетия формулата останала в тайна; но после изтекла към Нюрнберг, откъдето се разпространила във всички части на континента.

Прозрачното стъкло направило възможно развитието на науката оптика и било изключително важно в развитието на прецизните инструменти. Принципите на лещите и пречупването на светлината били известни до времето около 1260 г., когато на Роджър Бейкън било приписано производството на първия чифт очила. (Върху един от цветните прозорци на катедралата в Страсбург има портрет на император Хайнрих VII (поч. 1313) с очила.) Стъклените прозорци постепенно дошли на мода между XIV и XVI век най-напред в църквите и дворците, а по-късно и в по-скромните жилища. Стъклените колби, реторти и тръби улеснявали експериментите в алхимията, а по-късно и в химията. Стъклените градински покриви и оранжериите преобразили градинарството. Микроскопът (1590), телескопът (1608), барометърът (1644) и термометърът (1593), всички те на основата на стъклото, революционизирали нашите възгледи за света. Посребреното огледало, най-напред произведено в Мурано, революционизирало начина, по който виждаме самите себе си.

Социалните последствия от откриването на стъклото били много важни. Използването на очила увеличило възможностите за четене на монасите и учените и ускорило разпространението на знанията. Прозорците увеличили часовете, в които било възможно да се работи на закрито, особено в Северна Европа. Работните места можели да се осветяват и отопляват подобре. Оранжериите значително подобрили култивирането на цветя, плодове и зеленчуци, въвеждайки по-здравословна и по-изобилна диета, позната преди само в Средиземноморието. Появили се ветроустойчивите фенери, закритите карети и далекогледите, а прецизните инструменти съдействали за развитието на широка гама от научни дисциплини от астрономията до медицината.

Огледалото имало важни психологически последствия. Хората, които можели да видят ясен образ на собствените си лица, развили ново съзнание. Те станали по-осведомени за своя външен вид и следователно започнали да се интересуват повече от дрехи, прически и козметика. Освен това започнали да се замислят за връзката между външните черти и вътрешния живот, да изучават личността и индивидуалността. Те развили интерес към описанията, биографиите и модата. Най-несредновековните навици за самонабпюдение са отразени силно в картините на Рембранд например и най-подробно в жанра на романа. “Galerie des Glaces” (Огледалната зала) в двореца във Версай била открита на 15 ноември 1684 г. Тя била чудото на епохата. Обхваща цялата фасада на централния павилион и има изглед към парка, а нейните колосални огледала отразяват светлината от седемнадесет огромни прозореца и седемнадесет колосални полилея. Това било светското съответствие на средновековните цветни стъкла в Шартр.

т

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

389

Древните виждали през стъклото неясно. Модерните хора виждали през него ясно, в шокиращ, бляскав водопад от светлина, която достигала до най-съкровените кътчета на душите им1.

защо нито папата, нито императорът не успели да ги прекратят. Във Фландрия свръх-населението в градовете представлявало важен елемент за миграцията на изток. Съществували очевидни противоположности между Източна и Западна Европа - които въпреки това, и както винаги, издавали силни индикации за взаимозависимост. Европа била на ход.

Шийдам, графство Холандия, 5 декември 1262 г. Хендрик, епископ на Утрехт, в навечерието на св. Николас дарил грамота на една църква, построена и дарена “на нова земя” в Шийдам от графиня Алейда ван Хенегоувен, регентка на Холандия и Зеландия:

Henricus Dei Gratia Traiectensis episcopus universis presentes literas inspecturis salutem in Domino sempitemam. Cum iliustris domina, dilecta nostra consanguinea domina Aleidis, uxor quondam domini lohannis de Avennis, Hollandie et Selandie tutrix, in nova terra apud Schiedam in divini honorem nominis de novo ecclesiam construi fecerit et dotaverit eandem, nos ipsius in hac parte piis supplicationibus inclinati ad huiusmodi structuram ecclesiae licentiam concedimus…43

Две години по-късно графиня Алейда наредила да бъдат построени бент и шлюз през потока Шие на мястото, където той се вливал в прииждащите води на делтата на Рейн. Целта на строежа била да регулира канала, който свързвал близкия град Делфт с мъничкото му речно пристанище Делфшавен. Той бил построен и съединен с друга дига и бент през още по-малкото поточе Роте, на две мили нагоре по течението. Три години след това, на 11 август 1270 r., младият граф флорис V дарил привилегии на бюргерите от Ротердам44. Долу-горе по същото време започнал строеж на бент на река Амстел, на 35 мили на север. Стъпка по стъпка делтата на Рейн била укротена.

Макар и не най-старите строежи, направени от човешка ръка в областта, бентовете били специално предназначени да подпомогнат търговското корабоплаване в опасните води, които се простирали в широка дъга на повече от 25 000 кв. км. (10 000 кв. мили) между Шелда и Емс. (Виж Карта 13.) В ретроспекция те могат да се възприемат като решителни стъпки в еволюцията на най-гъсто населената страна в Европа, на най-голямото пристанище в света и на една от най-характерните европейски нации. Това не е изглеждало така по онова време.

Холандия била един от най-отдалечените и най-неразвити райони от Свещената Римска империя. Нейното име, означаващо Holt-Iand, или “Блатиста земя”, подчертава факта, че е била изцяло доминирана от водна пустош. Тя била най-ниската от всички ниски страни, Nederlanden. Между групата от песъчливи острови от морската страна и вътрешната твърда земя поне две трети от нейната повърхност се намира под морското равнище. В по-голямата си част тя се състои от кални равнини, солени блата, наводнени брегове, блудкави езера и коварни wadden, или плитчини. Обикновено се пъту-

390