Европа.История

ZADRUGA

ЧЛЕН 70 от Законника на Стефан Душан, публикуван около 1349-54 г. прави ясна бележка за съществуването на разширени семейства и на обединени родствени по баща домакинства. “Баща и син или братя, които живеят в една и съща къща и споделят едно и също огнище, гласи той, но които имат отделна храна и имот, трябва да работят като другите селяни.” Сръбският цар очевидно се е опитвал да осигури облагането с данъци на всяко селско домакинство на една и съща основа.

Членът обаче бил издаден, за да узакони основното положение, че zadruga, или “родственото по баща домакинство”, е било стандартна форма на социална организация сред балканските славяни от незапомнени времена. Сега за прекалено ентусиазираните учени е банално да обсъждат ролята на zadruga в славянските родствени модели във всички точки между предисторията и съвременна Европа. Но експертният коментар наскоро взриви някои от по-грубите обобщения. Оказва се, че терминът zadruga е академичен неологизъм, записан за пръв път в сръбския речник през 1818 г. Той никога не е присъствал в речта на хората, за които се предполага, че са я практикували. Нещо повече, той в действителност не се споменава в текста на Стефан-Душановия законник. Макар че от член 70 някой може да си извади заключението, че в средновековна Сърбия наистина е съществувала някаква форма на обединено домакинство, няма причина да се предполага, че zadruga е била стандартната или преобладаващата форма във всички части на царството.

В съвременните времена разпространението на zadruga на Балканите е изключително нееднакво. То е обичайно в планинската скотовъдна зона, която минава през Босна и Херцеговина и стига до Черна гора, Македония и централна Албания. Често се среща в Родопите и Балканската верига. Но то е непознато по Адриатическото крайбрежие и в по-голямата част от България. То присъства в отделни сектори от по старата Военна граница или Krajina, заселена със сръбски имигранти в Хърватия през шестнадесети век и сред не-славяните власи. До голяма степен то отсъства в Гърция и Румъния.

По-сериозно, едно повърхностно изследване на съвременните учени по темата, особено на Запад, показва, че понятието zadruga се използва за множество противоречиви цели. Преди всичко то се използва, с много малко фактологични основания или като плод на детайлно изследване, за да подкрепи фалшивите твърдения за колективистичните склонности на славянските народи, или за да унифицира структурата на едно (несъществуващо) пан-славянско общество, или за да се докаже тезата за изостаналостта на Балканите, Volksmuseum на Европа. Накратко съществува реална опасност това понятие да се превърне в нещо като расов мит, ценен съюзник на онази друга фикция на западното въображение за “славянската душа”1.

Именно през този период московците започнали да наричат своята държава с гръцкото име за Рус, Яо581уа (Русия), себе си - руснаци. Тези московци-руснаци никога дотогава не били властвали над Киев; но липсата на законно право не им попречила да приемат Москва като единствен законен наследник на Киевското княжество Именно техният вариант на източнославянски говор формира корените на съвремен ния руски език. Тяхната тенденциозна версия на историята, която упорито объркве

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

409