Европа.История

MEDIUM

тях се трупали във вечно променящи се конфигурации, докато приливите от сладка вода се леели и пробивали на местата с най-малко съпротивление в непрестанната битка да открият нови излази към морето. В римски времена много крайбрежни укрепления се издигали върху пясъчната бариера отвъд вътрешната лагуна, Флео Ла-кус. Главните води на Стария Рейн достигали до морето през канал, който все още съществува в съвременния Лайден, докато Старият Маас се вие по своя отделен пьт някъде на около двадесет мили на юг.

Но настъпващото хилядолетие задвижило няколко драматични изменения. Едно голямо наводнение през 839 г. обърнало главното течение на Рейн към Маас, създавайки свързаните помежду си канали Лек, Ваап и Новата Маас. Сладководната лагуна на север страдала от липса на вода и била частично разцепена. После, през XII и XIII век, една по-топла климатична фаза причинила постепенно издигане на морското равнище. Бариерата от дюни била пробивана многократно; устието на Шелда се разделило на няколко канала, откривайки Антверп за морския транспорт; а островите се размножили. Солената вода се втурнала в северната лагуна в широкия морски залив Зюдер Зее, който разбил Фризия на две. Високите вълни залели притоците на главните канали, застрашавайки поминъка на градовете по техните брегове. Това бил проблемът, който насърчил строежа на бентовете.

Преди средата на XIII век местожителството на хората в региона на делтата било ограничено до три типа места. Имало редица от древни градове на ръба на сушата. Арнхем (Аренакум или “Пясъчният град”), до Ниймеген (Новиомагнум или “Новият Пазар”) и Утрехт (Трайектум ад Ренам или “Укрепление на Рейн”) били основани от римляните. Антверпен (Аен де Верпен или “Удобно място за хвърляне на котва”) израснал около църквата от VII век “Св. Аманд” по бреговете на Шелда. Имало няколко изолирани селища върху пясъчните дюни като абатството Мидлебург на Валхерен, датиращо от 1120 г., или ловното селище, построено неотдавна в Гравенхааге, или “Графския плет”, през 1242 г. Множество рибарски селища намерили своята несигурна опорна точка под завета на дюните. Няколко от тях достигнали до статус на официално привилегировани градове - Дордрехт (1220), Хаарлем (1245), Делфт (1246) и Алкмаар (1254). Но никой от тях не бил обитаван и от малка част от изобилното население на големите текстилни градове от съседната Фландрия. В продължение на векове епископът на Утрехт упражнявал главната религиозна и светска власт. Пристанищата по делтата дълго служили като постоянни пунктове за крайбрежната търговия.

Мелиорацията на земята било древно и развиващо се изкуство. Характерните за Холандия terpen, или изкуствени “черноземи”, върху които безопасно можели да бъдат построени къщи над нивото на приливите, датират от незапомнени времена.

Те са споменати от Плиний. Най-ранните диги за zeewering, или “морски защити”, датират от VIII—IX век. Речните диги започнали да се издигат след усъвършенстването на шлюзовете през XI век. Строителството на полдери, или “заградени полета”, зависело от сложна система за пресушаване, която не била усвоена до около 1150 г. Трябвало да се построят дигите, при това с изнурителен труд, около заградителните колове, забити дълбоко в земята, после те били напълнени с трошляк и камъни и натъпкани с кал и трева. Веднъж заградено, полето трябвало да бъде пресушавано многократно, за да се разпръсне солта. Чак тогава богатата наносна почва можела да се

Ж .

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

393

отплати за усилията. Но нейното плодородие било пословично: освен месото, вълната и кожата от овце и говеда, които пасели по морските торфени пасища, тя осигурявала както животоподдържаща система за гъста колонизация, така и изобилие от продукция за износ към съседните градове.

През XIII век полдеризацията на Холандия била в своето ранно детство: тя можела да се докосне едва до самите брегове на блатата. Преди въвеждането на задвижваните с вятър изгребвачи на вода нямало ефикасни начини за пресушаване на големи заграждения. Огромни щети щели да бъдат нанесени от ужасното св. Елиза-бетинско наводнение през 1421 r., което заляло 72 села, удавило 10 000 души и спряло прогреса за цели два века. По-голямата част от земята под морското равнище, изискваща постоянно пресушаване, не можела да бъде докосната до около 1550 r., когато били изобретени вятърните мелници с въртящи се кули, които можели да помпят, без да спират, независимо от посоката на вятъра. Никакъв план за мелиориране на цяла Холандия не съществувал преди Акта за мелиорация на земята от 1918 г. Друго катастрофално наводнение през 1953 г., преди грандиозния План за делтата (1957-86), регулирало всички реки и напълнило каналите към морето. Осемстотин години на упорита борба срещу стихиите не могат да не оставят своя белег върху хората, участвали в нея. Някои историци са изкушени да сметнат това за определящ фактор при оформянето на холандския характер.

Строежът на бентове отбелязал специален етап в тази дълга история. Той сложил началото на система от водни пътища във вътрешността, чието действие можело да се контролира от пазачите на шлюзовете. Тъй като отиващите към морето кораби не можели да преминават лесно през тесните шлюзове, около бентовете се появили складове, където корабите можели да обменят товари с по-малките речни бар-жи. Шийдам-Ротердам и Амстердам израснали от съединението на морската и речната търговия. Те обаче нямало да израснат до такова благополучие без цяла серия от външни събития, които довели до упадък на техните главни конкуренти. Най-важ-ното от тях, и с много по-късна дата, било пълното своеволно съсипване на Антверпен, извършено чрез насилственото преграждане на Шелда 1648-1863 г.

Стратегическото разположение на Холандия на западната граница на империята осигурило висока степен на замесване в политиката. Някога тя оформяла северния сегмент от средното кралство Лотарингия. В началото на X век тя прекарала дванадесет години в сферата на влияние на Западна франция, преди да мине решително в източната, имперска сфера на влияние през 925 г. През следващите 300 години, като част от херцогство Долен Лоран тя била въвлечена в безкрайното съперничество на феодалните князе и техните маневри между империята и изгряващото кралство Франция.

Холандските графове проследили своето родословие до Дирк I (Дитрих, Тиери или Теодорих), потомъка на викингите, който създал своя база в делтата през IX век. Дирк I получил земи край Хаарлем през 922 г., в един район, наречен тогава Кене-мерланд, където основал бенедиктинския манастир “Егмон”. Семейното състояние било осигурено след 1018 г., когато граф Дирк III, след като наложил неоторизирани такси на Долен Рейн, отблъснал херцога на Лоран в прочутата битка на дигите. Дирк III пръв използвал името Холандия в своята титла. След това, на сигурно място в своя

394