Европа.История

DYNAMO

лие, нито от някаква значителна степен на ангажиране в индустрията. Нещо повече, в едно бедно общество държавата трябвало да облага безмилостно с данъци своите поразени от бедността поданици. Там се зародили процесите на социалния и политическия бунт. Виждайки това и страхувайки се от динамизма в Германия, западните сили решили да подкрепят своето политическо сближаване с Русия чрез кампания от огромни инвестиции. През 1890-1914 г. френските, британските и белгийските инвестиции в Русия нараснали много, подхранвани от масираното увеличение на руските железопътни линии, индустриална продукция и външна търговия.

Остава въпросът, дали е съществувала общоевропейска икономика или не. Отговорът е, че вероятно не е съществувала. Но ако е съществувала - и тези огромни западни инвестиции в Русия са били предвестник на нарастваща икономическа интеграция - тогава основната позиция определено е била заемана от Германия. До 1900 г.тя комбинирала основния дял в индустрията и търговията на Запада с господстващата си роля в икономиката на Изтока.

При контраста между преждевременното икономическо развитие на Германия и нейното политическо забавяне не е изненадващо, че и двамата водещи теоретици на модернизацията били германци. Но Фридрих Лист (1789-1846), чиято “Национж система на политическата икономия” била публикувана през 1841 г., извлякъл много по-различни заключения от онези на Карл Маркс. За Маркс моторът на промяната можел да се открие в класовата борба; за Лист, той трябвало да се търси в икономическата политика на държавата, която можела да насърчи развитието чрез протекционистки мита и чрез големи инвестиции в инфраструктурата и образованието. Лист бил най-последователният защитник на онова, което други нарекли “пруският път към капитализма” - пример, който развълнувал въображението на мнозина, особено в Източна Европа, които копнеели да тръгнат по стъпките на Прусия5.

По онова време малко европейци си давали труда да си зададат въпроса, защо тази модернизация става именно в Европа, а не някъде другаде. Отговорът, изглежда, се криел в особеното съвпадение на екологични, икономически, социални, културни и политически обстоятелства, които други по-древни и много по-сложни цивилизации не притежавали. Ударението пада върху съвпадението - с други думи, върху “европейското чудо”6.

Погледнат по-подробно, процесът на модернизация може да бъде сведен до очевидно безкрайна верига от подпроцеси и нови развития, всеки от които си взаимодействал с другите. Освен дузината фактори, които допринесли за първоначалната Индустриална революция, около още тридесет други трябва да се вземат предвид, когато промяната захранила последвалата промяна в икономическата, социалната, културната, психологическата, политическата и военната сфера. (Виж Приложение III, стр. 1299.)

Земеделското производство спечелило от постепенното въвеждане на машините, от теглените от коне жътварки на Маккормик (1832) до задвижваните от пара вършачки и по-късно до задвижваните с бензин трактори (1905). Експортът на земеделски машини бил важно перо в търговията между индустриалните и неиндустриал-ните региони. Повече машини означавали по-малко работници във фермата и повече хора, които можели да се преселят в града и да работят във фабриката.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

775

Мобилността на работната ръка нараснала много по време на революционните войни, когато крепостното право било премахнато във Франция, Италия и Испания и когато милиони войници напуснали селата си и не се върнали никога в тях. В Източна Европа освобождаването на крепостните се осъществило през следващите няколко десетилетия. То причинило много нещастия в Прусия в периода 1811-48 г., където жестоките ренти често водили до принудителни разпродажби. В Австрия това станало за една нощ, оставяйки много неразрешени спорове. То било осъществено в Руската империя с ukaz от 1861 г., в Кралство Полша с ukaz от април 1864 г.

Били въведени нови енергийни източници, които допълнили “Цар Въглен”, първо газта, после петролът, а по-късно и търговското използване на електричеството. Пел Мел в Лондон бил осветен с газово осветление през 1813 г.; а светилният газ бил общодостъпен за домашна и градска употреба в Британия от 20-те години на XIX век. Петролът станал достъпен от 60-те години. В Европа били открити петролни полета край Борислав (Галиция), Плоещ (Румъния) и Баку на Каспийско море. С времето двигателят с вътрешно горене (1889) щял да се окаже толкова революционен, колкото и парният двигател. Електричеството станало широко достъпно през 80-те години на XIX век след усъвършенстването на динамото от Граме (1869) и производството на кабели за високо напрежение от Депрез (1881). То можело да произвежда топлина, светлина и двигателна сила. Дебютът на “la Fée Électricité” бил на Световната изложба в Париж през 1900 г. По това време 92% от световната енергия все още се добивали от въглищата.

Моторните машини и двигатели започнали да се прилагат във все по-разширя-ващи се операции, от конвейерите до параходите. Критичните етапи обаче били на механизираните инструменти - машини, които произвеждали машини - и на енергийните инструменти, като парния чук или пилотонабивачката, които елиминирали ръчния елемент от много тежки операции. Хенри Модслей (1771-1831) отУулуич, изобретател на струга за обработване на метали (1797), понякога се смята за баща на механизираните инструменти.

Миньорството, въпреки напредъка в изпомпването и безопасността, си останало индустрия, изискваща много работна ръка. През 1900 г., както и през 1800 г., милиони европейски миньори копаели въглищата с кирка в ръка, продавайки своето здраве за високи надници и силикоза. Железните мини били съсредоточени около богатите залежи в Люксембург-Лотарингия, в Северна Испания, в Северна Швеция и в Кри-вой рог в Украйна. Металургията постигнала голям прогрес. Серия подобрения в дизайна на високите доменни пещи достигнали до своята кулминация в конвертора на сър Хенри Бесемър в Шефийлд (1856) и в открития процес за изпичане на Мартин в Сиреул (1846). Железопътната епоха получила евтина, висококачествена стомана, която освен за релси можела да се използва за мостове, кораби, арматура, муниции. През 80-те години напредъкът в теорията и практиката на алотропията изкарал на пазара широка гама от висококачествени сплави със специализирана употреба в машиностроенето и артилерията. Електрометалургията улеснила производството на алуминий. Ако железарите от XVIII век били принцовете на първата Индустриална революция, то стоманолеярите от края на XIX век, като Шнайдер от Ле Крезо или Круп от Есен, били техните истински наследници. Производството на стомана се превърнало в ключов показател за индустриална мощ. (Виж Приложение III, стр. 1302-3.)

776