Европа.История

GROTE MARKT

През 1695 r. Grote Markt, или “Великото място”, в Брюксел било изпепелено, когато един от най-глупавите френски маршали, херцог Вилероа, бомбардирал града с нажежени до червено гюлета. Само в това сражение, когато армиите на Луи XIV настъпили в Испанска Нидерландия, те разрушили шестнадесет църкви, 4000 къщи и един градски площад, който бил описван като “съвършен образ от камък на нашата европейска култура в нейното най-голямо изящество”1.

Построен в десетилетията след 1312 r., когато Брюксел получил своята грамота, Гроте Маркт видял турнирите на херцозите от Брабант и Бургундия. От южната страна готическото кметство подкрепяло стройна, извисяваща се камбанария, висока 160 фута, увенчана с позлатена статуя на св. Михаел. Отсреща ренесансовата Maison du Roi подслонявала много херцози, но никога крал. От двете страни се издигали високите еснафски къщи на “деветте нации”, като сред тях били “Лекарският купол” на Le Roi d’Espagne, фасадата със статуи на Къщата на стрелците, La Louve и оформеният като корабна кърма горен етаж на “Корабостроителите”. Паважът пред тях станал свидетел на обесването на Егмон и Хорн. През 1795 г. там щяла да отекне декларацията на Дюмурие за Френската република, а през 1830 г. там щели да отекват схватките на холандските войски. В наши дни той е сцена за ежегодната Омегангска ;процесия, водена от актьори, играещи “двора на Карл V”. Иначе той е зает от продавачи на цветя, от неделния птичи пазар и доскоро там имаше паркинги.

Брюксел бил реставриран красиво под австрийско управление след 1713 г. и широко обновен, когато станал столица на Кралство Белгия през 1830 г. През XIX век, свързани с “петоъгълник” от булеварди, новите райони се простирали върху близките хълмове. Ку-денберг приел кралския дворец, министерствата и парламента. Кьокелберг, като имитация на Монмартр, приел грандиозната куполообразна базилика “Сакре Кьор”, завършена чак през 1970 г. Блестящата метална молекула на Атомиум напомня за Световната изложба на Европейската комисия от 1958 г. Модерният Сите де Берлаймон (1967) подслонява главната квартира на Европейската комисия, Завентем - щаб-квартирата на НАТО. От 1971 г. Брюксел оформил двуезичен регион в рамките на трите белгийски езикови кантона - равен по юридически статус със своите фламандски говорещи, френски говорещи и немски говорещи съответствия. Първоначално предимно фламандски град, сега той представлява един от най-сложните лингвистични модели, като включва френски, турски и дори английски сектори.

Сантименталните наблюдатели виждат Брюксел като подходяща столица за бъдеща Европа, защото се предполага, че е превъзмогнал своя и на съседите си национализъм. Той се описва като устието на “тунела на историята”, достигащ назад под тъмната планина на модерния национализъм до “чудесния модел” на “мултикултурната”, “полифонична Бургундия”2. Може и да е така. Но екстравагантните интелектуални претенции не подхождат на местния стил. От своя пиедестал на ъгъла на улицата съвсем наблизо до Гроте Маркт статуята на Manneken Pis, веселото “Малко пишкащо момченце” (1619), което оцеляло след бомбардировките на Вилерой, изразява най-здравото мнение за всички подобни суетни идеи.

640