Европа.История

ANNALES

КНИГА 1, брой 1 от списание Annales d’histoire économique et sociale била датирана: Париж, 15 януари 1929 г.1 Краткият предговор “Към нашите читатели” бил подписан от двамата директори Люсиен Фебре (1878-1956) и Марк Блох (1896-1944). Той изразявал убеждението, че новото списание ще “остави своя белег под слънцето”. Били публикувани четири основни статии: Гюстав Гроц написал за цената на папируса в гръцката античност; Анри Пирен — за образованието на средновековните търговци; М. Бомон — за германската индустриална дейност след последната война; Г Мекуе (Женева) - за проблема с населението в СССР Втората част “Научен живот” съдържала различни новини заедно с техническо описание на plans parcelaires, или “Скицирани планове за поземлената собственост”, от Блох и очертание на кариерата на Макс Вебер от Морис Халбвах. Секцията с прегледа покривала теми, вариращи от сицилианското робство до уелската икономическа история. Върху задната корица били отпечатани реклами за “Колекцията на Арман Колин”, главния спонсор на списанието, и за 22-томната Géographie universelle от Пол Видал де ла Блаш и Л. Галоа.

Annales щяло да положи началото не само на едно списание, а и на историческа школа с несравним авторитет. Неговите цели били да разчупи господството на утвърдените науки и да разшири историческите изследвания чрез техники, извлечени от обществените науки. Не само икономиксът и социологията, но и психологията, демографията, статистиката, географията, климатологията, антропологията, лингвистиката и медицинската наука щели да намерят своето място. Специално ударение щяло да бъде поставено върху интердисциплинарния подход2.

Интелектуалното родословие на Annales е показателно. Фебре срещнал Блох в университета в Страсбург. Той станал известен чрез едно регионално изследване на Франш-Комте. Блох работел върху френската селска история. Никой от двамата не бил привлечен от историческите звезди на времето като Ренувин, историка на дипломацията, или Фустел де Куланже, апостола на документалните изследвания. Двамата попаднали под влиянието на много различни учители. Единият бил Емил Дуркхайм (поч. 1917), пионер на социологията. Вторият бил белгиецът Анри Пирен (1862-1935), автор на проблемните изследвания за средновековната демокрация и “социалната история на капитализма”. Третият бил Пол Видал де ла Блаш (1845-1918), професор в Екол Нормал Сюпериор и основател на хуманитарната география. Именно Видал вдъхновил Фебре и Блох да отидат в провинцията в търсене на нови източници и хоризонти, водещи към миналото3.

По-показателен може би бил професионалният грях, срещу който първите директори на Annales се подготвяли да се сражават. Това бил грехът на специализацията. Историците концентрирали своите усилия дори още по-тясно зад техните собствени cloisonnements, или “разделителни стени”. Апелът бил недвусмислен:

“Нищо не може да бъде по-добро от това всички разумни специалисти, докато се грижат внимателно за своите градини, все пак да си направят труда да проучат труда на своите съседи. Но стените са толкова високи, че много често не се вижда нищо. Именно срещу тези страхотни разделения смятаме, че стоим ние.“4

Ако заплахата била видима през 1929 г., тя щяла да нараства неумолимо в последвалите десетилетия.

960