Европа.История

APOCALYPSE

ПАТМОС е последният европейски остров, близо до азиатското Егейско крайбрежие. През I век сл. Хр. той бил използван като наказателна колония за съседния римски град Ефес. Той бил подходящо място за съставянето на последната книга от канона на християнското Свето писание.

Авторът на Книгата на откровението, Апокалипсиса, се наричал Йоан. Той никога не е претендирал за това, каква по-късна традиция е възприел, не е твърдял, че е Св. Йоан,’ Апостолът, а и нито стилът му, нито възгледите му съвпадат с тези от Четвъртото Евангелие. Той бил заточен за религиозни престъпления и вероятно е писал между 81 и 96 г. сл. Хр.

Апокалипсисът на св. Йоан Богослов записва серия от мистически видения, които,] както еврейската апокалиптична литература от същата епоха, предсказват края на същест-| вуващия ред. Интерпретацията на неговата удивителна символика - за Агнеца, за Седемте] печата, за Четирите звяра и за Четиримата конници, за Великата блудница на Вавилон и за Червения дракон и още много - все още озадачава и омайва християните. Централните глави се занимават с борбата с Антихриста, доставяйки богат фонд от демонология. [DIABOLOS) Заключителната част, глави 21-2, представя възглед за “ново небе и нова земя”:

“И Бог ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалене, ни плач, ни болка; първото премина.

И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши защото тия думи са верни и истинни.

И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.”1 (Откровение 21:4-6)

казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то. (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказ-1 ват или да слушат нещо по-ново). (Деянията на апостолите 17:18—21)

На два пъти пребивавал в по-приветлива компания в Коринт, където вероятно е написал своето Послание до римляните. Завръщайки се в Йерусалим, той бил обвинен в нарушения на еврейския закон, но като римски гражданин подал молба за процес в Рим. Най-общо се смята, че е умрял в Рим по време на преследванията на Нерон.

Приносът на св. Павел бил решителен по две отделни точки. От една страна, като Апостол от друговерците той установил принципа, че Новият път не е запазен за племето на евреите, че е открит за всички дошли. “Няма да има нито евреин, нито друговерец, нито роб, нито свободен.” От друга страна, той положил основите на цялата следваща християнска теология. Грешното човечество е спасено от Божества-! ната милост чрез Христа, чието Възкресение отменя Стария закон и въвежда новата ера на Духа. Христос е повече от Месия: Той е Син Божи, идентифициран с Църквата)* в Неговото мистично Тяло, което се поделя от вярващите чрез Разкаяние и Тайнство-

ДРЕВЕН РИМ

219

тона причастието до Второто Пришествие. Иисус бил уникалният източник на това вдъхновение; но св. Павел основал християнството като последователна религия. [CHASTITY]

Еврейският произход на християнството имал трайни последствия, особено върху връзките между християните и евреите. Следвайки еврейския бунт от 70 г. сл. Хр, еврейската диаспора започнала да се разселва надлъж и нашир из Империята. Юдаизмът престанал да бъде концентриран в Юдея, а “Народът от Книгата” станал религиозно малцинство в много части на Европа и Азия. За тях Иисус Христос бил лъжлив месия, узурпатор, отстъпник; християните били заплаха: опасни съперници, които отвлекли скрижапите и нарушили свещените табуга, разделящи евреина от неверника. За християните евреите също били заплаха и предизвикателство. Те били родният народ на Христос, които въпреки това отричали неговата божественост и чиито водачи го предали на екзекуция. В една популярна легенда, а с времето и в официалната теология, те станали “Христоубийци”.

Разколът в рамките на юдейско-християнската традиция бил генериран от двете страни от силни чувства за предателство. Той неизбежно бил по-болезнен, отколкото конфликтите на християните с другите религии. Това е неразрешена и неразрешима караница в семейството. От твърдолинейна еврейска перспектива християнството по своята природа е антисемитско; а антисемитизмът се вижда като християнски феномен par excellence. От твърдолинейна християнска перспектива юдаизмът по своята природа е седалище на Антихриста, лош неудачник, постоянният източник на позор, богохулство и оскърбления. Въпреки доктрината за опрощаването най-трудното нещо на света за християните и евреите е да се възприемат като партньори в една и съща традиция. Само най християните от християните могат да размислят и да нарекат евреите “нашите по-големи братя”.

Християнството обаче не е извлечено само от юдаизма. То е било повлияно от различни ориенталски религии, които били в обращение в Империята, и особено от гръцката философия. В Евангелието на св. Йоан, което започва с думите: “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”, се забелязва отчетлив контраст с другите три евангелия, където тази очевидна гръцка доктрина за Logos не присъства. Съвременните учени наблягат върху елинистичния, както и върху юдаисткия контекст, филон от Александрия, елинизиран евреин, който се опитвал да съгласува еврейското свето писание с платонизма, заема видно място в това отношение. [DIABOLOS]

Последните изследвания клонят към предположението, че християнството и юдаизмът не били напълно разделено общество в продължение на около два века. Много десетилетия двете застъпващи се общности може би са споделяли едни и същи месиански надежди. Юдаистките текстове от периода 200 г. пр. Хр. - 50 г. сл. Хр., разположени в новооткрити части от Свитъците от Мъртво море, имат поразителна прилика с християнските евангелия. Една оценка поддържа твърдението, че окончателното разцепление между християните и евреите е станало през 131 г. сл. Хр., когато водачът на втория еврейски бунт против Рим, Симон Бар-Кокба, се обявил за Месия и така пресякъл връзката30. [Pascha]

Независимо от датата на окончателното разделяне еврейското присъствие заедно с християнството никога не е угасвало. Всяка седмица от две хилядолетия насам празнуването на еврейския Сабат в петък вечерта винаги предшества християн-

220