Европа.История

LUMEN

пен на автономия, каквато имали техните руски съответствия на Дон или на Кубан. | Нейните богати земи били подложени на интензивна русификация и колонизация. “Дивите поля” на Юга, последната граница на Европа, били заселени със селски имигранти, главно руснаци и германци. Сред славяните бил наложен монополът на Руска-1 та православна църква, както и публичната употреба на руския език. Всички останали униати били прогонени. Руските имигранти започнали да променят облика на градовете, особено на Киев, вече представян като древен руски град. Украинската, полската и еврейската култури устойчиво губели почва под краката си. Ругенският (укра-1 инският) език, който оцелял в провинцията, бил описан официално като руски диалект. Великолепното ново пристанище Одеса, основано през 1794 г. като столица на провинцията Нова Русия, открило излаз за нарастващата търговия със зърно, прозорец

На ЮГ. [POTEMKIN]

Република Полша-Литва била главната европейска жертва на руската експанзия. Действително смъртта на Републиката била sine qua поп на успеха на Руската империя. Като бившата си провинция Украйна Републиката се превърнала в обект, първо, на московското проникване, а после в различни периоди на индиректно и директно владичество. Московското влияние нараснало устойчиво след смъртта на Собиески през 1696 г. В процеса на Великата Северна война тя достигнала до етап, в който руският протекторат можел да бъде установен по всичко останало освен по име. После, след десетилетия на конфликти между набедените полски реформатори и подкрепяните от Русия защитници на статуквото, тя се придвижила към логичното заключение на Поделбите. Между 1772 и 1795 г. Русия водела празненството, в което Републиката щяла да бъде погълната напълно.

Ян Собиески (упр. 1674-96) си спечелил слава в чужбина, докато пренебрегвал проблемите у дома. Обсадата на Виена показала, че Републиката все още е първокласна военна сила; но това бил последният тласък. Литва била оставена да се задушава в гражданска война; Сеймът многократно бил разбиван от libemm veto; магнатите действали безнаказано; централното законодателство и данъчната администрация тъпчели на място. Чрез нератифицирания “Вечен договор” с Москва от 1686 г. Украйна била изоставена. Кралят изразходвал силите си в сражения за Свещената лига, надявайки се да изгради база за сина си в Молдавия. Много години по-късно, взирайки се в статуята на Собиески във Варшава, руският цар щял да отбележи: “Ето още един [като мен], който пропиля живота си, да се бие с турците.”32

Кралският избор от 1697 г. разбил всички планове на Собиески. Якуб Собиески не спечелил доверието на избирателите; австрийският кандидат бил измамен; френският кандидат, принц Дьо Конти, претърпял корабокрушение край брега на Данциг. Благодарение на руското злато и навременното му покръстване в католицизма наградата била спечелена от Фридрих Август, курфюрст на Саксония, който приел трона като Август II. На прогонените в изгнание Собиески не им оставало нищо друго, освен да омъжат дъщеря си за прогонените в изгнание Стюарти, които си изпатили по същото време. Красивият принц Чарли имал полска майка.

Саксонският период - при Август II (упр. 1697-1704, 1710-33) и Август III (упр. 1733-63) - всеобщо се преценява като зенит в полската история. Великата Северна война, в която полският крал, в своето качество на курфюрст на Саксония, бил во-

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

669

RUS’

На 6 септември 1749 г. в Санкт Петербург имперският историк доктор Герхард Мю-лер станал да прочете на латински “Името и произходът на Русия”. Той трябвало да обясни своята теория, че древната Киевска държава е била основана от норвежки. Но бил принуден да замълчи; неговата патриотична руска публика не желаела да слуша, че Русия не е била основана от славяни. След официално следствие доктор Мюлер получил нареждане да изостави темата и съществуващите му публикации били унищожени. (Той поне избегнал съдбата на френския учен Никола Фере, който починал през същата година и който някога бил хвърлен в Бастилията заради теорията си, че франките не са произлезли от троянците.)1

Историците на Русия още от тогава спорят за “норманската” теория. Благодарение на държавната цензура руската история била подложена на особена степен на политическа намеса и теологична аргументация. Историята на Киевската държава била прекроена така, че да обслужва интересите на модерния руски национализъм, или иначе, като реакция срещу руската версия, интересите на модерния украински национализъм. Оказало се обаче невъзможно да се отрече, че норвежците са били замесени по някакъв начин. Името Рус било приписвано различно на “червенокосите” викинги (срв. с russet в английски)* ; на ruotsi, финското име на шведите; на скандинавското племе, наречено Rhos, неизвестно в Скандинавия; и дори на мултинационалния търговски консорциум, базиран в Родез в Лангедок.

Според тази последна остроумна (и невероятна) хипотеза Родез Инкорпорейтид използвал норвежки моряци, за да проникне на пазара за роби в Казахстан през Балтийско-Днепърския маршрут и около 830 г. сл. Хр. да измести конкурентния еврейски консорциум Радания, който контролирал търговията с роби от Черно море до Северна Африка от Арл. След като установили “ханството” Рус над Хазария, родезианците вероятно се променили от управляващ чуждестранен елит, съсредоточен в Тмуторкан/Тамартарка на Волга в местни князе на предимно славянската общност, съсредоточена около Киев2, ikhazaria]

Там, където категоричните заключения се оказват невъзможни, повторното изследване на изворите е от съществено значение. Но повечето забранени аспекти от киевската наука лежат в обширния обхват на изворните материали. Освен славянските и византийските хроники учените трябва да изследват старата норвежка литература, в сравнение с германската и тюркската (хазарската) митология, руническите надписи, скандинавските и фризийските правни кодекси, арабските географии, староеврейските документи, дори тюркските надписи от Монголия. Археологията също е много важна. Един рядък елемент на категорично доказателство за загадката се крие в арабските монети, от които са открити цели съкровища из цяла Източна Европа. [DIRHAM] Най-ранното споменаване на Киев - във формата QYYWB - се появява в едно староеврейско писмо, което сега се съхранява в библиотеката на университета в Кеймбридж и което било написано от евреи в Хазария до синагогата Фустат-Миср край Кайро3.

Но от времето на доктор Мюлер до 1991 г. главната пречка за науката се крие във факта, че никой в Русия или Украйна не е бил свободен да проведе независимо изследване. Появата на свободна Украйна и на свободна Русия може да подобри академичния климат, а може и да не го подобри, imetryka] [Smolensk]

* Russet - кафяво-червен - Б. пр.