Европа.История

SUSANIN

НА 26 февруари 1939 г. Болшой театър в Москва огласил разточително съживяване на най-популярната опера в Русия. “Живот за царя” (1836) на Глинка била скрита след Болшевишката революция; и представяната за кратко продукция от 1924 г. под заглавието “За чука и сърпа” нямала успех. Но преоборудвана с политически правилно либрето и още едно заглавие “Иван Сусанин”, сега тя можела да възстанови огромната си популярност от предреволюционните десетилетия1. Това бил най-ясният знак, че партийната линия се преместила, за да обхване традиционния руски национализъм.

Операта на Глинка била идеологическо творение от самото си начало. Описана като “патриотична, героико-трагическа опера”, тя била композирана след Полското въстание от 1830-1 г., отразявайки “решителността на композитора да въплъти държавната идеология в символичен звук”?. Обстановката в либретото е от 1613 г., в момента, когато основателят на династията Романови се борел да въведе ред в хаоса на Смутните времена. В най-добрата традиция на “операта на спасението” тя разказва историята за един добър руски селянин, Сусанин, който спасява царя от лапите на подлите полски нашественици. В това отношение операта следва непосредствено патриотичния учебник “Руска история за целите на възпитанието” (1817), съставен от брата на композитора.

Естетическата концепция на Глинка била да използва противопоставянето между руските герои и полските злодеи в целия спектакъл. Имало две групи главни герои, два редуващи се хора — полски и руски: два контрастни сценографски и музикални стила. Безличните поляци са характеризирани чрез крайности, пеят и танцуват изключително във формален колектив под мелодиите на polonez, mazurka и krakowiak. Руснаците пеят или очарователни народни песни, или романтична лирика в модния “итало-руски стил”. Нищо не е пожалено, за да се наблегне върху политическото послание.

След убийството на Сусанин епилогът достига до кулминацията си със сцената на триумфалното влизане на Михаил Романов на Червения площад. Тук музиката се променя в свещен “химн-марш”, а думите — в суперпатриотичен химн:

Славея, славея, наш русский царь,

Господом данный нам царь-государь.

Да будет бессмертен твой царекый род.

Да им благоденствуеть русский народ.

(Слава за нашия руски цар,/ На нашия даден от Бога цар-господар./ Да бъде безсмъртен царският ти род./ Да благоденства с него руският народ.)

В продукцията от 1939 г. химнът бил променен надлежно:

Славея, славея ты Русь моя!

Славея ты, русская наша земля!

Да будет во веки веков силна Любимая наша родная страна.

(Слава на теб, моя Рус,/ Слава на теб, руска земя/ Во веки веков да бъде силна/ Любимата наша родна страна.)

998