Европа.История

TOUR

В 2.15 следобед на 1 юли 1903 г. около шестдесет велосипедисти тръгнали or стартовата линия до кафенето “Ревел-Матин” в парижкото предградие Монтерон. Те се отправили към Лион, над 467 км по лоши пътища, на първия от шестте планираш етапа от първата Tour de France. От тих се очаквало да карат денем и нощем. Деветнадесет дни по-кьсно Морис Гарии бил обявен за победител, когато влязъл в Парк де Пренс, след като изминал общо 2430 км със средна скорост от 26,5 км в час. Той карал велосипед със смъкнати надолу дръжки на кормилото, бил облечен в голф панталон, поло и плоска шапка с наушници. Наградата му била 6125 френски франка — еквивалентът на 242 лири. С изключение на военните години състезанието се провеждало всеки юли от тогава нататък1.

Най-продължителното и нан-популярно спортно събитие в Европа се родило от съединяването на няколко модерни феномена — концепцията за свободиото време и почивката; организирането на масови (мъжки) спортове; специализираните технологии — в този случай кабелни спирачки, предавателни механизми за велосипеди и каучукови гуми; и конкуренцията за масов тираж на вестниците.

Непосредственият произход се крие в съперничеството между два парижки седмичника, L’Auto (“Автомобилът”) и Le Vélo (“Велосипедът”). Издателят на L’Auto бил осъден заради промяната на името на вестника си в L’Auto-Vélo. Обиколката била неговият отговор. Той никога не се отказвал. Видял как тиражът на L’Auto се увеличава драматично, докато Le Vélo се свил и станал почти неизвестен. Останал покровител и спонсор на Обиколката до пенсионирането си през 1936 г.

Обиколката приела крайната си форма след период от доста години. Маршрутът се променял. В продължение на пет години, от 1906 г., той бил разширен, включвайки Елзас; но немското правителство отменило разрешението, когато тълпите покрай пътя започнали да пеят Marseillaise. В планините бил насочен над Кол де Турмале (2 122 м) в Пиренеите и ужасяващия Кол дю Калибер (3 242 м) в Савоя, където състезателите трябвало да носят велосипедите си по планински пътечки. От максимална дължина от 5000 км през 1930 г. той бил намален до по-скромната дължина от 3700 км, които се преминавали за 30 дневни етапа. Идеята за фланелка със светъл цвят, която да определя водача, била приета през юли 1913 г., когато Десгранж се стрелнал в крайпътния магазин и купил първата maillot jaune.

След Първата световна война Обиколката придобила международен мащаб. Белгийски, италиански и испански велосипедисти често печелели лаврите. Шампиони като Еди Меркс или Жак Анкетил имали почитатели като всички велики спортни звезди. През юли 1991 г., наблюдавана от 22 милиона зрители, 79-ата Обиколка бе спечелена от един баск от Испания, Мигел Индуриан, със средна скорост от 39,504 км в час. През 1994 г. 82-та Обиколка видя как Индуриан печели безпрецедентно за четвърти път поред по маршрут, който прекара велосипедистите през Ламанша до Англия.

В музиката Дебюси и Равел изследвали музикалния импресионизъм. После, при Шонберг, Хиндемит и Веберн, авангардът изоставил основните хармонии и ритми, които властвали от Средните векове, [tone]

В литературата предизвикателството на декадентите срещу социалните и сек-

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

871

суалните нрави било изместено от интелектуален радикализъм от още по-дълбок порядък. Най-напред французинът Марсел Пруст (1871-1922) и ирландецът Джеймз Джойс (1882-1941), после Франц Кафка (1883-1924), немски евреин от Прага, преобърнали приетите възгледи, засягащи реалността на света и средствата, чрез които човешките същества го възприемат. Те били литературните партньори на Фройд и Айнщайн. [COMBRAY]

Годината 1913 станала свидетел на появата на първия том от Â la recherche du temps perdu на Пруст и на първите разкази на Кафка. Премиерата на Sacre du Printemps от Стравински предизвикала вълнения в Париж. Един издател в Дъблин скъсал ръкописите на Джойс поради страх от злословия, докато други събрали кураж със “Синове и любовници” на Д. X. Лоурънс и Alcools на Аполинер. Известността озарила първо “Пейзаж (Град и животни)” на Макс Ернст и “Автопортрет” на Кокошка. Повечето европейски артистични начинания, както и по-голямата част от европейското общество, все още се придържали към изпитаните и традиционни форми; но в света на модернизма било модно да се разкъсват самите основи на конвенционалната култура.

Международните отношения останали забележително стабилни през целия XIX век. Европа продължила да бъде доминирана от Великите сили, които организирали Виенския конгрес; и от 1815 г. помежду им не избухнал нито един общ конфликт. Войните, които все пак избухнали, били ограничени по времетраене и обхват. Имало международни полицейски акции, където една от силите можела да се намеси, за да потуши революционни изблици, които не можели да бъдат овладени локално. Такива били многократните френски интервенции в Испания и Италия или руските интервенции в Полша и Унгария. Имало регионални конфликти, особено в Италия, Германия и на Балканите. Имало различни колониални войни отвъд океана. Но нямало нищо, което да се сравни с мащаба на Наполеоновите войни преди 1815 г. или с Голямата война, която започнала през 1914 г. Енергията на Европа за дълго била насочвана или навътре, към задачите за вътрешна промяна, или навън, към новите империалистически завоевания по земното кълбо. Само два неподатливи проблема притежавали капацитета да разстроят международния ред. Един от тях било ускореното съперничество между Франция и Германия. Другият бил тъй нареченият “Източен въпрос”.

френско-германското съперничество може да бъде проследено чак до разделянето на империята на Карл Велики; но неговите модерни еманации се коренели в Революционните войни. Французите не забравяли двете германски сили, Прусия и Австрия, като нашествениците от 1793 и 1814-15 г. Прусаците и австрийците не забравяли франция като окупатора от 1805-13 r., в борбата срещу който било спечелено и дефинирано модерното им съществуване. В продължение на няколко десетилетия след 1815 г. победената франция и разделената Германия били предразположени към противоречия помежду си. Но старите вражди кипели под повърхността. До 1840 г. франция още веднъж поискала граница на Рейн и надигнала буря от немски протести, отразени в патриотичните песни от онова време, “Die Wacht am Rhein” и “Deutschlandlied” До 60-те години на XIX век, когато франция се впуснала в самоуверените приключения на Втората империя, а Прусия се налагала в Германия, и двете сили се страхували от агресивното поведение на другия. Бисмарк подготвил съвършения претекст чрез

872