Европа.История

XII

DIVISA ET INDIVISA Европа разделена и неделима, 1945-1991 г.

Съществува силно усещане за безсилие по отношение на Европа през втората половина от XX век. Огромните жертви от Втората световна война не генерирали сигурност: Континентът скоро се разделил на съперничещи си политически и военни блокове, чиято енергия била прахосвана в продължение на почти петдесет години. Огромни ресурси били изливани в непродуктивни задачи, особено на изток; имало малко страни, които можели да поддържат неутралитет; и конструирането на европейското единство постоянно се отлагало.

Настроението на безсилие било уловено добре в следвоенния кръг на Жан-Пол Сартр и от философите на екзистенциализма. То скоро заглъхнало в повечето западни страни, но отново се появило на повърхността с движението за мир и антиядрени-те демонстранти от по-късните десетилетия. В Източна Европа изобличавало оптимизма на официалната пропаганда и останало господстваща нотка във вътрешния живот на хората до “Революцията” (революция чрез реформа) от 1989-91 г.

За щастие на онези, които желаели да излекуват раните, разделението на Европа помогнало за стимулирането на силно европейско движение, семената на които били засети преди войната и което сега израснало на запад. Първо, като морална кампания за реформиране на международните отношения, а по-късно в сферата на икономическото сътрудничество, то родило ново усещане за общност. В Съвета на Европа (от 1949) и в ЕЕО* и свързаните с тях организации (от 1956) то открило комплекс от институции, които щели да се разпространят във все повече и повече европейски страни. Дори и така алтернативната перспектива за общоевропейски комунистически лагер не била заличена в продължение на много десетилетия.

В случая Западът се доказал като неизмеримо по-динамичен от Изтока. С помощта на САЩ Западна Европа се надигнала бързо от следвоенните руини и поела по курс на несравним просперитет. Вдъхновени от примера на западногерманското Wirtschaftsminder, първите членки на Европейската икономическа общност нямали трудности в рекламирането на своята кауза. Членките се удвоили от шест през 1956 г. до дванадесет през 1983 r., имало и много висящи молби за членство. Докато Кремъл се справял все по-неуместно със своята силова империя, бързият процес на деколонизация в Азия и Африка освободил западноевропейските имперски сили за ново бъдеще в интегрирана Европа. Под лидерството на НАТО отбраната на Западна Европа

* Европейската икономическа общйост - Б. пр.

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1061

се държала твърдо срещу съветската заплаха, която ставала все по-малко вероятна. До края на 80-те години европейското движение, изглежда, се движеше към зрелост, в същото време, когато съветският комунизъм се качваше на смъртното си легло.

Въпреки разделенията концепцията за Европа не беше по-малко жива на изток отколкото на запад. Съветската тирания, чрез провала си, беше много ефективна в рекламирането на европейския идеал. Гражданите от бившия Съветски блок бяха силно впечатлени от планините с храни в Западна Европа; но съществуват всички причини да се вярва, че техните аспирации за повторно присъединяване към “Европа” имаха и духовни освен материалните измерения. “Европа има два бели дроба, декларира славянският папа. Тя никога няма да диша леко, докато не започне да използва и двата”1.

Изгубените години за Европа се разпределят удобно в три периода. Те започват през непосредствената следвоенна епоха (1945-8), когато се провалило единството на съюзниците. Продължават през четирите десетилетия на Студената война (1948-89); и стигат до своя край с удивителното властване в Москва на Михаил Горбачов (1985-91). Най-общо може да се каже, че започват в Деня УЕ, 9 май 1945 г., и завършват с окончателното разпадане на Съветския съюз през декември 1991 г. До това време почти всички европейски народи бяха свободни да определят собствената си съдба.

«=»

Краят на Големия съюз, 1945-1948

Разделението на Европа било загатнато в състоянието на нещата още в края на войната. Както правилно предвидил Сталин, социалните и политическите системи на Изтока и Запада били обречени да следват позициите на окупационните армии. Но разделението на Европа не изкристализирало незабавно. Най-напред победилите съюзници били заети с непосредствените проблеми с бегълците, презаселването и репарациите; и били длъжни да си сътрудничат в общото администриране на Германия и Австрия. Сталин действал предпазливо, следвайки различни политики в различните столици. Американците също не бързали да разкрият своите намерения.

За разлика от 1918 г. сега нямало спешни искания за обща мирна конференция. Нямало германско правителство, с което да бъде подписан нов договор; и особено Сталин нямал желание да преговаря отново за огромните придобивки, които вече си бил осигурил. Впоследствие единствената мирна конференция, която щяла да бъде организирана, била в Париж през юли-окгомври 1946 г., за да бъдат уредени делата на пет по-малки победени държави - Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. Процедурите били фиксирани от Съюзническия съвет на външните министри, които буквално диктували условията на споразумението. Всички победени държави били задължени да отстъпят територии. Италия изгубила цялата си Африканска империя, но не и Южен Тирол. Всички трябвало да платят огромни обезщетения, общо 1 250 милиона долара, предимно на СССР и на Югославия. Напук на съветските протести

1062