Европа.История

DIABOLOS

ВСИЧКИ основни традиции, от които се е получила европейската цивилизация, съзнаваш силно присъствието на Нечестивия. В предисторическата религия, както и в езическия фолклор топ често приема формата на рогато животно - дракона, змея, човека козел от вешерската неделя, съблазнителния джентълмен, конто не може да скрие рогата, опашката и копитата см. В антячната митология тон е господар на подземния свят с родословие, което може да се проследи до срещата на Гнлгамеш с Хувава. [ЕР1С| В мавя-хейската традиция ДОСШОЦ той е Принцът на мрака. За Аристотел той може да бъде вещо повече от отсъствие та Доброто. Но за пзатонисптте вече е бил diabolos, опонентът, Старият враг. В Стария завет, особено в Книгата та Йов, той е оръдието на греха н необяснимото страдание. В християнския фолклор изкусителят та Христос в пустинята се прегръща в Сатаната и Луцифер на Грехопадението. Той намира централно място в средновековната демонология и в дискусията та си. Августин за свобод тата воля и за Божието позволение за зло, както и в щщьоврите та Мшпгьн и Гьоте. В по-късни нремета европейците са свалили тараа ш. Но историята та Европа без дявола би била толкова странна, колкото едно описание та християнството без Христос”.

ва.. Освен св. Кршадт Ашшммеош шщр са били Игнаций от Антиох, Папиас от Хи-] ерапогаас м св. Полшкарп от Сшрна (около 69-155), който бил изгорен на клада. \ Преследването ю рамнше християни е предают за известни противоречия и истшсакшемуразяаеринемогатдасеразгаютш-отвтартиролошяггананай-заинтере-;

опшнша сярата. ‘“%ршишшге птсашши от IV и V век, пише Гибьн, приписват на рикшите машсгрита сыщапга он на неукротима и безмилостно усърдие, каквато из-;

шра ©обстаеште ти пърда.”® Все пик ига вддашни репресии. Нерон превърнал хрис-

Д РЕВЕН PIMM

225

илик в шшриюшнм жертви за галения пожар в Рим през 64 г. Това противореча-ле ма ш&щага тогеранппнюст към националните култове като юдадама,, към който се

«яащ, че тршадрежи хриспииството. Дометиам,, който изисквал да бъде богатво-рмшпПшшв&Ошя екзекутиралнепокорнитехристияни зарада “атемзнм“.. Марк ^ршвип ошщишшрш жестоки репресии в Лионс през 177 г. Но чак през 250 г, ишт©-ряр Дрщий (^®-51) шрецзрп всички негови поданшр да принасят жертва на дар-з»20вюбшппае под страх от оиърппно наказате. След друг интервал през ЗВЗг.Ди-сндагаш нгарвдиод вшчиои християнски църкви да бъдат разрушени и всички бибгаии -иш|рш11.1пда Пошшмо преследваме продашшгао тринадесет гадини и бшго ирелюдая гаи зйдаш тшЕрашнгаст.. обявена от следващия властенюшн. Краимите репресии се ойшш Капшудащията да РИмоша империи пред християнството

йлммшшешс врьша на тмемрпге.. дсмтшшвпд

1НЦршшндаш> т щядаеновош - като отдагшю сьошви® от миряните - ишк-с-.сйишвштптапшен лгртщвс.. Постовете на Щяасаров, шт ‘“ешиоашш”’,, кат© водач на обшршппш т на аНшшщ, или ‘‘‘дяшнГ,, трздашастеада тшил да цжФуйвг,, тт ‘”свешцешш;”,, с вшшгош® огацрншмюгаш фужщцми. Титлата Патриарх,, тт ‘“ОтешГ,, да ©шпштгшт-в вш вша щ дагига птршвшннщии в ораната дълга биша иштшдаваю гонншго нетсапвдо-вяямш. Бтшшштшг да Ртш ю пютучшшп мтшш отнщишен статус.. П^рестшншг,, шиш се 1ЩШ1 заради водачеството да тфигаишската общност в ошшдата да 1Ммтеримпга,, шмшвд, нашото цпмшргашш шрввшпгшстш престанеш да ждаее там. 1Й1 тдаа иедиши-широишшп® от 1Р\тш1 да щпзнпшгати пшюш. През раншните векове имаш щита реди-02 блшшшлш да ‘“тртда да тж. Петър’”,, шт те не се тршвити ншо подяда ода а ИЦадркг знае дрМшищ, ишт® питат да шочиогант шкпщ, да Ш1 век.

“ИЦвдшшшп® щщи1” е няшшяпшш етикет,, нашит© бигп ишюшм опг 1№ век ннапашк 32 «риоитшшш® шщдачш от (првиивошашдаст шкртщ. Лтштттепшгаа, от Дрисгшвд от Астин—а диТерришн ((П5й>-2Ж})„ ишюшгопи шшва,, ютеп© шшншанш) ааши ©бодтприеп© у&тг даниЕ. Цррщ, шотшшишт® 1Шшттг ((1105-231% Нбтшгсшжт от/Аимсанирига {(шю ИЯШ-2И% Оршп ((11№-^Щ) 1И Шшрвгаж от НСарлагаш ((лшт. ^Щ),, блли шшншпшип зррзди тшнала за-ав ига аярвпа срвидо ваитшншщтпе ип рреттщвт®. (Н1а Шгардатшп© да ©шщида, иши “^тшл-саишш н® Ошадше’’,, н® ипол вшпда саданш да (пвариет пради тези да да. 1ЙЬш Златоуст ртмщ.

Ерша, ршйаирв ад, ® тешданщвшда ншшдешщиш. Това ® ©йшшдаад, ®лшрве®ш от вдш пд!рш в^ршаици каял щора;; ил тшш мшиее да саидаспшра <памш) аш обюптипшип® зязз&т £ (шют (пийошаж далишпичиж плшншшшп вьрву ипсшпншла. В »рпшпшсдапа ипспш)’ (яетишажтшадшчшкгтрев Шип 1111 вш,,1шдатдазапшьркдадашйц1шш‘1ШНЕ®нкуЕ. Шн-азтт 1Щвджшш опшр ©юип едитищи да радаштшп соидаш. 1Гяда(шпл® ^ршсщ, какп® йвши :п:едагаи!пгапншжв(шта1р1шдаксашншш1гаш1шк,йшшдшцепмшш1;, шмтшианнстшщ, <Егтлашшш^,атштшЕргап№~;,жеошршноашш^,шлишшшшшшщ,ар»Ш1ЕП®шп®),,га®’ ишшвшщ, даншшшдащ, шпшаДишшпишишг ип яяпшшяиздатишвя!:. Оттик ^пишшговп® йиш хоЗадашжмщ.дащшп® (шешшш>шршржшш1иив1шмшш(0йщшшл1(аш1)В|)!шш1лле ге1И1шщр»ящ,тБМши1 идашн ш®я. ШшшашогЛрм даадшникогЛи®«’

андзтщ.шпшщщзджатштж^па,, че^ршшяг;, нелоОтн (Бпшщ, нне гмсшеда трппшада даш йлжшслташпг да Етг ©пещ . То трпштадршпт гавртто) юртшшл ЩЬряадаж са»’ бр, «адепойипи) яаетштшнт. (Шт да пппишшш) опшштш © пгацщригшпа н® ипш^ршшр Шсшн-шнямш III ш чда® пгиатшишдатш) щ/ т нншашш шзвдтздлши швйшцщ, ошйош® от пшшп®. То

ТЗ.Ецтшпа

226