Европа.История

DYNAMO

пата, най-силно привързана към конспиративните методи, те нямали желание да организират открити, масови последователи. (Въпреки името си болшевики, или “мнозинство”, което Ленин присвоил в удобен момент, те обикновено образували малцинство, дори в рамките на Руската социалдемократическа партия.) Ленин правилно предвидил, като Ткачов, че едно дисциплинирано малцинство може да заграби властта без народна подкрепа. Но опитвайки се да оправдае подобна стратегия от гледището на социалистическите принципи, още от самото начало той бил принуден да я забули с фантазии. “Лъжливостта е душата на болшевизма”43. Казано по друг начин, ленинизмът бил квазисоциализъм - странна и далечна имитация на оригиналния модел. “Марксизмът, който преобладавал в Руската революция, коментира един критик, който се цени много в посткомунистическа Русия, има такава връзка с оригинала колкото “християнството” на Тай Пинг с това на Тома Аквински”44. Трябваше да мине по-голямата част от един век, за да може този факт да бъде всеобщо осъзнат.

Анархизмът, макар че прекарал детинството си в компанията на социализма, скоро станал несъвместим с него. В сърцевината на анархистичната мисъл лежи твърдението, че всички форми на господство са омразни, че правителството не само не е необходимо, а е направо вредно. Едно ранно разклонение, което може да бъде проследено до анабаптистите и дигерите от XVII век45, се родило в Англия в “Изследване, засягащо политическата справедливост” (1793) от Уилям Годуин (1756-1836) и в извисеното видение на “Освободения Прометей”, написано от зетя на Годуин, Шели:

Изчезна маската ненавистна. Човекът остана неограничен от нищо, но човек! безскиптьрен и волен -Еднакъв, вън от класа, вън от племе, вън от народност и освободен от обожание, от страхопочит, от степен, цар на себе си, правдив, и мъдър, и спокоен - но човек!

… и жените също красиви, искрени и мили бяха като небе открито, от което вали роса и свежа светлина, по ширната земя вървяха те, изящни, лъчезарни същества, свободни и изчистени докрай от лошите петна на обичая, готови да изкажат мъдростта, която някога не можеха да мислят, и да покажат чувствата, които страхуваха се някога да сещат.

Туй, що преди не смееха да бъдат, сега те бяха вече!45

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

847

Второ разклонение, във франция, в работата и съчиненията на Прудон и неговия ученик Анселм Белегриг, се съсредоточило около доктрината за mutualité (взаимността). Тя твърдяла, че работниците трябва да избягват замесването си в парламентарната политика и че трябва да се самообразоват чрез директни действия по улиците или във фабриките.

Трето разклонение израснало от крайната реакция срещу крайното самодържавие в Руската империя. То било подхранвано от двама руски аристократи в изгнание, Михаил Бакунин (1814-76) и княз Пьотър Кропоткин (1842-1921). Бакунин, който някога декларирал, че “страстта за разрушение също е съзидателен подтик”, скъсал с марксисткия Първи интернационал. “Комунистите вярват, че те трябва да организират работническата класа, за да завземат властта в държавите, декларирал той. Революционните социалисти [имайки предвид анархистите] се организират, за да унищожат държавите”. Той бил вдъхновението на колективистичния вариант на анархизма, който обхванал латинските страни. Кропоткин, виден писател и географ, написал “Завоюването на хляба” (1892), “Поля, фабрики и работилници” (1899) и “Взаимопомощта” (1902) в своята кампания за създаване на комунистическо общество, свободно от всякакво централно правителство.

Четвърто разклонение, описано първоначапно в Der Einzige und sein Eigentum (“Индивидът и неговата собственост”, 1845), било създадено от берлинския журналист Макс Щирнер (1806-56). То наблягало върху абсолютните права на индивида на свобода от институционален контрол. Това се оказало привлекателно за авангардните художници и писатели от Курбе и Писаро до Оскар Уайлд. Но то също показва защо самите принципи на анархистите изключват всяка възможност за ефективна анархистична организация.

На практика анархизмът родил плодове в няколко насоки. Революционните ана-нархосиндикалисти доминирали работническите движения във франция, Италия и особено в Испания, където Confederaclon Nacional del Trabajo (CNT) се развило в голямо народно движение. Тяхното любимо оръжие била общата стачка, имаща за цел да парализира всички работещи институции. Селските анархисти упражнили своето влияние на различни места от Андалусия до Украйна. Анархизмът също така инспирирал раждането на модерния тероризъм - който ранният италиански борец Енрико Мала-теста нарекъл “пропагандата на делото”. Идеята била, че сензационните актове на убийство или разрушение ще извадят наяве несправедливостта, ще пречупят решимостта на правителствената политика и ще разбият нервите на управляващия елит. Списъкът на жертвите включвал цар Александър II (1881), президента на Франция Сади Карно (1894), императрица Елизабета Австрийска (1896), премиера на Испания Ка-новас дел Кастило (1897) и краля на Италия Умберто I (1900). Никъде тези жестоки прелюдии не ускорили налагането на мира и хармонията, което било крайната цел на анархистите.

Накрая, и в диаметрален контраст, анархизмът инспирирал важна традиция на морален протест срещу всички форми на насилие. Започвайки с граф Лев Толстой, романиста, който усещал, че бракът не е по-малко насилнически от царизма, евангелието на ненасилието привлякло много предани последователи от Махатма Ганди в Индия до движението “Солидарност” в Полша и до модерните движения за защита на околната среда47. Любимият боен вик на Белегриг: “L’Anarchie, c’est l’ordre” се отх-