Европа.История

LANGEMARCK

ЛАНГЕМАРК е малко селце на пет мили на север от Еперне в Белгия. Като всички села в този район то притежава военно гробище, пълно с мъртъвци от англо-гер-манските битки за възвишението Еперне през 1914—17. На пръв поглед не може да различи от множество други. Действително отдавна обрасналият гроб на 25 000 незнайни германски войници не може да се сравни с внушителния паметник в близкото Менин Гейт, където са погребани около 40 000 незнайни британски жертви. Но според мнението на един водещ военен историк. “Това е, в истинския смисъл на думата, родното място на Втората световна война”1. Защото, без да е известно на много съвременни посетители, Лангемарк е мястото за последна почивка на другарите на младия австрийски доброволец, когото Провидението съхранило за още по-велики дела.

Хитлер, неуспял студент по живопис и дезертьор от австрийската армия, слушал с възторг сред мюнхенската тълпа декларацията за обявяване на война на 1 август 1914 г. и незабавно се записал на служба в германската армия. Той бил разпределен в 16-и Баварски запасен пехотен полк и пристигнал на Западния фронт през октомври, тъкмо навреме за първата битка за Еперне. По този начин станал свидетел на ужасното Kindermord, или “Клане на невинни”, където десетки хиляди необучени германски новобранци, главно пламенни студенти от университетите, били разкъсани на парчета от непрестанния огън на професионалните британски войници. Това била първата голяма кланица на германци, щедро отмъстена, без съмнение, при Пашенделе и при Сона. Хитлер никога не забравил за нея.

“Върховният опит” на Хитлер в окопите, където в продължение на четири години водил обаятелния живот на Meldegänger, или “полкови куриер”, несъмнено подхранил патологичния нагон на по-късните му изяви. Измъчен от съдбата на своите загинали и осакатени другари и от огромните германски жертви, които довели само до поражение, той решил да отмъсти за тяхната смърт; да унижи победителите на Германия; и да накара германците отново да се почувстват горди, по-висши, изпълнени с омраза, безмилостни. Неговата клетва за отмъщение дръпнала обща струна в милиони ранени германски сърца.

Поради това Лангемарк символизира основната психологическа връзка между Първата и Втората световна война, между кланетата от Еперне и Вердгон и онези от бомбардировките на Лондон, от Варшава и Сталинград.

бойното поле. През януари 1916 г. контраатаката на Брусилов проникнала дълбоко обратно в Галиция, налагайки 18-месечна обсада на крепостта Пшемисъл. Но жертвите били огромни; и там всичко свършило. В Румъния германците превзели Букурещ през декември. През 1917 г. главното германско и австрийско настъпление започнало отново, придвижвайки се стабилно в Балтийските провинции, Белорусия и Украйна. Когато вътрешната революция се съчетала с руския военен провал, било само въпрос на фина преценка дали Централните сили трябва да унищожат Империята на царете, или да я оставят да се сгромоляса сама. Често се казва, че руската армия дала огромни жертви; в действителност руснаците загубили по-нисък процент от своето население отколкото другите съперници. Ключовата статистика се отнася до пленниците. На всеки 100 царски войници, които загинали в битка, се падали по 300, които се

910