Европа.История

EULENBERG

НА 23 октомври 1907 г. в Берлинския съд бил даден ход на делото “Молтке срещу Харден”. Това бил един от шестте процеса, получили голяма публичност, известни общо като “Аферата Ойленбург”. Тази афера изложила широко разпространена хомосексуална мрежа в най-близкото обкръжение на кайзера.

В Германия, както и другаде, мъжката содомия била незаконна. Параграф 175 от Наказателния кодекс наказвал “неестествения порок” между мъже с 1 до 5 години затвор. Генерал Куно фон Молтке съдил редактора на списание Die Zukunft (Бъдещето) Максимилиан Харден за публикуване на материал, който осмивал двама високопоставени придворни, наименувани само като “Сладкишче” и “Арфистьт”. Молтке твърдял, че той и неговият приятел Филип, принц фон Ойленбург, били оклеветени. На открития процес били огласени сензационни подробности, особено от бившата съпруга на Ойленбург и от един войник на име Болхарт. Но ключовото доказателство дошло от доктор Магнус Хиршфелд, професионален сексолог. Латентната хомосексуалност, обяснил той, сама по себе си не била незаконна, макар че практикуването на содомия било извън закона. Съдът приел защитата на Харден, че хомосексуалността на ищеца била манифестирана, но решил, че това не представлявало никакво нарушение на параграф 175’.

Политическите изводи били сериозни. Молтке бил военен комендант на Берлин. Ойленбург, някога посланик във Виена, бил особено близък до кайзера и открито се домогвал до канцлерския пост. Харден и Хиршфелд поддържали либерални възгледи и се противопоставяли срещу външната политика на кайзера. И двамата водели кампания за отмяна на параграф 175, а отгоре на всичко и двамата били евреи. Имперската върхушка се почувствала атакувана от предателски елементи.

В по-късните кръгове от скандала канцлерът фон Бюлов съдил друг либерален редактор, Адолф Бранд; шефът на кайзеровия военен секретариат, граф фон Хюлсен-Хезе-лер, се строполил мъртъв в присъствието на кайзера, облечен в поличка насред хомосексуален акт; а делото на Молтке/Харден било разглеждано два пъти. Потсдамският гарнизон бил разтърсен от серия съдебни атаки за содомия и от множество свързани с това самоубийства. (Тесните бели бричове и впитите високи ботуши на кирасирите били изтъкнати в съда като особено провокативни.) Юридическите разходи на Харден тайно били компенсирани от имперската канцелария. Ойленбург бил разорен. Въпреки разпътния си живот, той настоявал за своята невинност. Но бил осъден по обвинения в лъжесвидетелство и избегнал ареста само чрез поредица от лъжливи болести и юридически отлагания, които продължили до 1918 г.

Германия не била единствена в своя опит с пикантни скандали, изпъстрени с политически нотки. В същата епоха Британия била разлюляна от процеса на Оскар Уайлд и от трагедията на сър Роджър Кейсмънт, който бил екзекутиран за предателство2. През 20-те години на XX век обаче, когато Германия била унижена от националното поражение, белезите от по-ранните сексуални скандали се задълбочили. Кръгът хомосексуализъм-предателство-еврейство бил насаден още по-дълбоко в народното съзнание чрез верига от асоциации, които започнали с убийството на финансовия министър Валтер Ратенау, хомосексуален евре-

56. Европа

ш

882