Европа.История

CABALA

ИЗВЕСТНО време след 1264 г., но преди 1290 г., една творба на иврит, озаглавена Sepher ha-Zohar al ha-Torah, “Книгата за великолепието на закона”, започнала да се разпространява сред евреите в Испания. Тя претендирала за това, че представлява писанията на преподобния равин от П век Симон бен Йохай. В действителност била съставена от един местен учен, много вероятно Мойсей от Леон (1250-1305). Тя приела формата на комплексни и дълги коментари на Петокнижието и скоро станала известна както на еврейските, така и на християнските изследователи на Библията. Окончателното тритомно издание било отпечатано в Мантуа в Италия през 1558-60 г. Тя била, и е, стандартният учебник по кабала.

Думата Cabala означава “традицията”. Най-общо тя насочва към колекция от мистически доктрини и техники, които са били използвани в продължение на векове, за да се открият скритите значения под буквалния текст на писанията. Основните доктрини на кабала вероятно са извлечени от неоплатонистките и манихейските идеи от късния античен период. Те са съсредоточени около борещите се царства на Светлината и Мрака, едното, управлявано от Бога, а другото - от Дявола. Бог, както и Дяволът се състоят от бащински и майчински компоненти, като мъжът е бял на цвят и активен по природа, а жената е червена и възприемаща. Формите на Бога могат да бъдат или abba (баща/цар), или imma (майка/ царица); онези на Дявола могат да бъдат или Шамаел, отровният Ангел на Смъртта, или Аолах, Великата Блудница. Съвкуплението на тези двойки ражда алтернативно хармония или безпорядък.

Тъй като Богът и Дяволът били преценявани като нещо безгранично и невидимо, те можели да бъдат разбрани само чрез техните десет еманации. Всяка еманация съответства на един от десетте органа на Adam Kadmon (Първия човек) или на Adam Belial (Ненужния). Десетте божествени еманации били: Kether (Корона или глава), Chochma (Мъдрост или мозък) и Bina (Разбиране или сърце), които съставяли “интелектуалния свят”; Chased (Милосърдие) и Din (Справедливост), ръцете и Tephereth (Красота или гърдите), които съставяли “моралния свят”; Nezach (Великолепие) и Hod (Величие), краката и Jesod (Съзидание или гениталии), които съставяли “материалния свят”; и най-накрая Malchuth (Царството). Те също така можели да бъдат подредени като десетте клона на Ilan, “кабалистичното дърво”, или на Трите стълба:

Кабалистите вярвали, че Бог е създал света след няколко неуспешни опита; че всичко реално е безсмъртно; и че душите се преселват от тяло в тяло. Те очаквали Месията, който щял да дойде, когато бъдат отхвърлени изкушенията на Дявола.

Техниките за декодиране на Писанията включвали по1апкоп, приписване на думи спрямо началните букви на други думи, gematria, цифровия еквивалент на буквите, и 1етигак или “променливи цифри”.

Разбиране

Справедливост

Великолепие

Корона

Красота

Съзидание

Царството

Мъдрост

Милосърдие

Величие

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

415

Примери за шапкоп са АЕ)аМ, “Адам, Давид, Месия”, или прочутото гръко християнско ЮНТНОБ “Рибата”, означаващо “Иисус Христос, Син Божи”.

ветаШ оперира чрез изчисляване на сборове, извлечени от имена и дати. Един такъв сбор, изработен през XIX век за император Вилхелм I от Германия, роден на 22 март 1797 г., дава: 22 + 3 + 1797 + 7 (букви в неговото име) = 1829 (женитбата му):

1829 + 1 + 8 + 2 + 9 = 1849 (Потушаването на

революцията)

1849 + 1 + 8 + 4 + 9 = 1871 (Имперската коронация)

1871 + 1 + 8 + 7 + 1 = 1888 (Смъртта)

ТетигаИ използва двадесет и четири променливи последователности на еврейската азбука. Тяхното приложение към четирите букви от УаНУеН, или “Бог”, например дава 2112 варианта на божественото име.

Кабала повлияла силно върху юдейското мислене. Тя засилила много мистичните

аспекти на религията и подкопала рационалното изследване на Тора. Особено привлека-

телна била за Шасидим от една по-късна епоха, който пеел и танцувал на кабалистични заклинания и който приписвал непогрешима истина на оракулските загадки и пророчества от техните ЩсШкз.

Също и много християнски учени, от Реймънд Лъл до Пикон и Реуклин, били очаровани от кабала и тя се превърнала в стандартна съставка от европейската магия. Един латински превод на “Книгата за великолепието”, публикуван от барон Розенрот в Зулцбах в Германия през 1677-8 г., прави нейните тайни по-достъпни. Нейните идеи, образи и речник проникват в европейския език и литература, често необявени и неопределени’.

рели за място в избираните от града съвети и ротационни магистратури; енергичната тълпа също се присъединявала към този бурен кипеж. Рос/евй, или губернаторът, някога назначаван от императора, бил поставен под общински контрол. Конституциите, прокарани през 1266,1295 и 1343 г., не успели да заглушат врявата.

Традиционно Флоренция бил гвелфски град, противопоставящ се на имперската власт. Но отсъствието на императора обърнало енергията на града в нови посоки. Връзките с Папството били обтегнати, а флорентинските гвелфи били раздирани от междуособни борби. Флоренция завоювала местно превъзходство след битката от Кампапдино, където на 11 юни 1289 г. силите на гибелине Алезо били победени след по-ранното поражение от Синезе край Монтаперти (1260). Но тогава започнала враждата между “Черните” и “Белите”. През 1301 г., след неуспеха на папския арбитър в лицето на Шарл де Валоа, Белите, както и гибелините преди тях, били прогонени. Фрак-ционализмът бил сигурна предтеча за деспотична власт, наложена по-късно от Медичите. Флоренция беше толкова пълна с отрова, казва един от обитателите на Данте-вия Ад, “в града ти, в който продължава все още да прелива… Знай: гордост, алчност, завист всички живи/горят в сърцата като три главни”10.

Но, изглежда, социалните и политическите бури са стимулирали културния живот. Тримата велики писатели на епохата - Данте Алигиери, Петрарка и Бокачо - били флорентинци. Сградите в града отразявали негрвия прогрес към богата самоуве-

416