Европа.История

ROMA

Цицерон го хвалел. Цезар в своята “Анти Катон”, подло се опитал да го дискредити-Я ра. Поетът Лукан (39-65 г. сл. Хр.), който също предпочел да се самоубие пред това! да се подчини на един деспот, го възпява като велик борец за политическа свобода/! Данте, след Лукан, го превръща в пазител на Чистилището и следователно на пътя | към духовната свобода.

Г. Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) повел решителна борба срещу установените;! републикански процедури. Преуспял военачалник и управник, той поделил първия! си триумвират от 60 г. пр. Хр. с Помпей и Краз, служил като консул и от 59 г. - като I проконсул на двете Галии. Враговете на Цезар били отвратени от това как безсрам-Я но ласкаел масите, манипулирал политиците, от политиката “разбий и граби” в него-1 вите военни кампании. Протестът на Цицерон - “О temporal О mores!”* - все още е известен. На 10 януари 49 г. пр. Хр., когато Цезар прекосил границата на провинция! Италия на река Рубикон, обявил война на Рим. Той отбягвал външните декорации на | монархията, но неговата диктатура била съвсем реална; името му се превърнало в символ на абсолютната власт. Дори успял да промени календара. Бил убит на 13 март 1 44 г. пр. Хр. от група републикански конспиратори, ръководени от М. Брут и Г. Касий ] Лонгин, които техните почитатели наричали “Освободителите”. Брут бил потомък на първия римски консул, който свалил Тарквиний. Шекспир го нарекъл “най-благород-1 ния от всички римляни”. Данте го поставил в най-долния кръг на Ада заради това, че | предал приятелството на Цезар.

След смъртта на Цезар водач на цезарианската партия станал неговият пле- ] менник Октавиан Г. Октавий (род. 63 г. пр. Хр.), чието име било променено в Г. Юлий ! Цезар Октавиан, когато бил приет като официален наследник на Цезар, и щяло да бъде сменено отново, когато всички битки бъдат спечелени. В продължение на дванадесет години той служил във втория, слаб триумвират заедно с М. Емилий Лепидий и М. Антоний (около 82-30 г. пр. Хр.), които във филипи заедно победили републиканската фракция на Брут и Касий. Но тогава той се обърнал срещу своите съюзници и ! атакувал посилния - Марк Антоний. Октавиан бил господар на запада, Марк Анто- ! ний - на изтока; и морската битка при Актиум била едно доста кротко заключение на това противопоставяне, в което се подредили комбинираните сили на почти целия римски свят. Но битката при Актиум била решителна: тя сложила край на гражданските;] войни, унищожила Републиката и дала на Октавиан върховната титла Август.

Империята, чиито ранни години са широко известни като “Принципат”, започ-;! ва с триумфа на Август през 31 г. пр. Хр. Тя видяла чудесната Pax Romana, “римския мир”, установен от Атлантика до Персийския залив. Въпреки че непокорните поли-; тици и убийствени интриги продължили да царят, особено в Рим, провинциите били контролирани твърдо и войните били ограничени най-вече до далечните граници. Били придобити няколко нови територии - Британия през 43 г. сл. Хр., Армения през 63, Дакия през 105. Но най-основно Империята била доволна да се защитава в Европа,1 зад “limes”, или “граничната линия”, от Хадрийската стена до делтата на Дунав и да се сражава в Азия срещу най-страшните врагове на Рим - партийците и персийците. [AQUINCUM]

* О, времена! О, нрави! (лат.) - Б. пр.

ДРЕВЕН РИМ

181