Европа.История

ROMA

Общата валута била въведена в Италия през 269 г. пр. Хр., а в римските тери-1 тории като цяло - през 49 г. пр. Хр. В имперския период имало златни, сребърния месингови и медни монети. Месинговата sestertius станала основна валутна единица. Златната aureus струвала 100 s., сребърната denarius - 4, медният as - една четвърт. 1 Местните валути обаче продължили да се използват наред с римската, а правото зД сечене на монети било важен белег за статус, [nomisma]

Римското общество е било изградено върху фундаменталните различия между граж-1 данина и не-гражданина и сред не-гражданите - между свободния и несвободнияЛо-1 ва е била строга система от наследствени социални “чинове” или съсловия. ПрактД ките, започнали в древен Лациум, били модифицирани през вековете, докато обхва-1 нали огромното и многообразно население във всички имперски провинции. Вран-1 ния републикански Рим patres, или бащите на града, били отделени от plebs, или обик-Я новените хора, с които им било забранено да сключват брак. Патрицианските родова! доминирали както в политическия живот на града - в Сената, така и в икономичас-Я кия живот, защото контролирали разпределението на земята; и те водили дълга ари-1 ергардна акция срещу плебейското предизвикателство. Но по-късно техните приви-1 легии били подкопани. През 296 г. пр. Хр., по Lex Ogulnia, плебеите били допуснати до 1 свещените колегии на понтифициите и аугурите. През 287 г. пр. Хр., по Lex Hortensia законите на плебейското събрание станали задължителни за всички граждани. Пл*| беите станали част от върхушката. В тъй наречената “Социална война” от 90-89 г. пр.! Хр. италианските съюзници на Рим си извоювали правата за пълно гражданство. Но 1 чак през 212 г. сл. Хр. Constitutio Antoniana дала гражданство на всички родени сво-1 бодни мъжки поданици в Империята.

Важни различия се оформили вътре в патрицианската олигархия в къснатаРе- ] публика. Шепа от най-старите и най-старши родове, gentes maiores, оформили арис-1 токрация сред патрициите - Валериите, фабиите, Корнелиите, Клавдиите и др. Nobiles! били по-широка, но все пак сенаторска група, състояща се от всички, които можеш! да докажат, че са потомци на консул. Те имали високоцененото право да излагат на публични места восъчните портрети на своите предци. Equités, или “конниците”, офор-1 мяли подсенаторска имотна класа, която имала право да служи в кавалерията. Те имали право да носят тога, извезана по ръбовете с две тънки морави ленти, angusticlam като различие от сенаторската тога с две широки морави ленти, laticlavia. В театъра! сядали на първите четиринадесет реда, непосредствено зад orchestra, запазен за сенаторите. Те получили най-големи привилегии под властта на Августите, когато до голяма степен изместили nobiles като гръбнак на управляващата класа.

Силният контраст между града и селото продължил да съществува. Като самия Рим провинциалните градове се развили във важни градски центрове, характе| ризиращи се с внушителни обществени постройки - павирани улици, аквадукти, бани, театри, храмове, монументи - и с нарастване на търговската, занаятчийската и пролетарската класа. Градската тълпа - постоянно усмирявана, според думите на Юве-нал, “чрез хляб и зрелища”, рапет et circenses, се превръща във важен социален фактор. В селските области вилите на местните величия се издигали над трудещите се робски маси, които обработвали огромния латифундий. Средната и съвсем естестве! но най-предприемчива група на libertini, или “освободени роби”, повишила значени

ДРЕВЕН РИМ

187