Европа.История

GHETTO

Поне от XI век в много италиански градове съществували квартали, запазени за евреите, които били оградени със стени и високи порти. Те били последица от съгласието във възгледите на общинските магистрати, които изисквали сегрегация, и на еврейските религиозни закони, които забранявали съжителството с друговерци. Във Венеция еврейският квартал бил наречен II Ghetto или от сливането borghetto, или “малък град”, или от деформацията на gietto, или “леярна”, каквато имало там някога. Името започнало да се използва из цяла Европа. Големи гета били създадени в Прага, Франкфурт, Триест и в Рим, където гетото било поддържано от 1536 до 1870 г.1

Официалните гета обаче не били познати в главното еврейско убежище в Полско-Литовското княжество, където кралските грамоти за защита били в сила от 1265 г. Няколко полски градове, включително и Варшава, наложили статута de rton tolerandis Judaeis, който изключвал евреите от районите под общинска юрисдикция. (Благородниците, селяните и офицерите на Короната също били изключени по подобен начин.) Резултатът бил канализирането на еврейските жилища към притежаваните от аристократите земи в непосредствена близост до градските порти. Малки еврейски shtetln, или “градчета”, също израснали под покровителството на благородниците край големите центрове на имения в провинцията. Евреите от Полско-Литовското княжество притежавали както местна автономия, така и в техния Съвет на Четирите земи свой собствен централен парламент2.

Преди разделението на Полша в Русия не били допускани да се заселват никакви евреи. След разделението Екатерина II превърнала бившите полски провинции на Русия в огромен еврейски “предел за заселване”. (Виж Приложение III, стр. 1317.) Но затворените гета от западен тип не достигнали до Източна Европа до настъплението на нацистите през 1939-41 г.

Да се избяга от гетото не било проста работа. Евентуалните бегълци трябвало да се подчиняват на законите както на друговерската, така и на еврейската общност и рискували да бъдат наказани жестоко. До модерните времена формалното покръстване често било единственият начин за измъкване.

Стари или нови, празниците са ежегодни събития. Те затвърждават местната гордост от приемствеността на минаващите векове1.

Но все пак нищо не е толкова грандиозно като фестивалите и парадите, които съпровождат военните победи. През юни 1940 г. Вермахтьт марширувал символично под Триумфалната арка в Париж. Пет години по-късно, на Червения площад, знамената на Вермахта били струпани на куп в краката на Сталин. В съюзническите страни, но не и в Германия, 11 ноември се почита от десетилетия с тържествено великолепие като “Паметния ден”.

Те прекосили Месинския пролив през 1060 г. и започнали систематично отвоюване на Сицилия от сарацините. В рамките на едно десетилетие превзели Палермо и прогонили византийците от последната им италианска опорна точка в Бари. С времето

358