Европа.История

DYNAMO

“Модернизацията” не трябва да се бърка с Модернизма*, предпочитания сега I социологически термин, с който се описва комплексната серия от трансформации, ] които обществата са претърпели по своя път от “изостаналостта” към “модернота”. Начапната й точка е традиционният тип аграрно, селско общество, където мнозинството от хората обработват земята и произвеждат собствената си храна; а нейната крайна точка е модерният тип урбанизирано и индустриализирано общество, където 1 повечето хора изкарват прехраната си в градовете и фабриките. Тя се състои от ве-1 рига от около 30-40 взаимосвързани промени, всяка брънка от която оформя необходим компонент в цялостния процес. Тя определено включва индустриализацията и “Индустриалната революция”, които сега се възприемат като една жизненоважна част I или един етап от цялостния процес. “Никоя промяна в човешкия живот след изобретяваното на земеделието, металургията и градовете през новата каменна ера не е била толкова дълбока, колкото въвеждането на индустриализацията”4.

По общо съгласие модернизацията е въведена първо във Великобритания-или по-скоро в определени райони на Великобритания като Ланкашиър, Йоркшиър, Средна Англия, Тайнсайд, Клайдбенк и Южен Уелс. Но скоро тя била усетена и на Континента, особено край големите залежи на въглища в Белгия, в Рур и в Силезия. От тези области на индустриална концентрация нейният ефект постепенно бил усетен във все по-разширяващи се кръгове, първо в пристанищата, после в столичните градове и по-късно във всички страни, получили индустриални стимули. Тя никога не могла да бъде завършена; но до различна степен нейният ефект бил усетен из цяла Европа. Когато била усетена отвъд океана или чрез колониалните и имперските икономики, 1 или чрез местната инициатива, тя се възприемала като аспект от “Европеизацията”. По този начин модернизацията се превърнала във фокусна точка не само за световната икономическа система, но също толкова и в точка на разграничение между “развитите” и “развиващите” се страни.

Преди всичко модернизацията трябва да се възприеме като двигател на промяната, а не като статичен сбор от своите компоненти. Този мотор или двигател пър- | во се нуждаел от запалване, после от набиране на обороти и накрая трябвало да достигне до критичната точка на “потегляне”, когато преминава в един съвършено раз-I личен режим на движение. (Той може да се уподоби най-добре на феномена на лете-I нето от XX век, макар че примерът на първия локомотив от XIX век може би е по-подходящ.) Съществува дългият период на подготовка, когато котелът е запален и се събира достатъчно количество пара; съществува драматичният момент на тръгването, когато налягането на парата се прилага към буталата и колелата се задвижват; съществува фазата на концентрация, когато локомотивът набира скорост сред множество скърцания и вибрации; и съществува знаменитото състояние на движението, ко-I гато той мърка по релсите с максимална скорост и продуктивност.

През целия XIX век повечето европейски правителства се стремели да подоб-I ряват условията, които щели да изведат техните страни от икономическото запалва-I

* Модернизмът обикновено е запазен термин за културните, противопоставени на социално-икономическите, тенденции. През XIX век той бил използван като пейоративен термин от католическите консерватори, но по-късно бил използван като всеобхватен етикет за всички авангардни артистични движения. - Б. а.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

773

не към социалното “потегляне”. Някои успели; някои - не; някои изобщо нямали шанс за успех. След самотния старт на Британия повечето страни от Северозападна Европа последвали примера й в средата на века - първо Белгия и Холандия, после Прусия, Пиемонт и Франция. До края на века британската преднина бързо била преодоляна от по-добрите ресурси и динамизма на обединена Германия.

В повечето страни се наблюдавали очевидни контрасти между модернизираните им столични региони и отдалечените провинции. В Обединеното кралство Англия започнала да изглежда много по-различно от отдалечените планини и острови. Високо развити региони започнали да се появяват по оста Париж-Лион-Марсилия във Франция; наред с оста Лил-Лиеж-Ротердам в Ниските страни; наред с оста Рейнланд-Рур-Берлин-Саксония-Силезия в Германия; в сърцевината на Австро-Унгария Бохемия-Виена-Будапеща; в Ломбардия в рамките на обединена Италия. Провинции като Ирландия, Бретан, Галиция или Сицилия изостанали силно. Руската империя, въпреки регионалните контрасти от най-крайна степен, се ускорявала бързо към модернизацията в последните години преди 1914 г.

Вследствие на различията в развитието както между държавите, така и в рамките на самите държави, съществуващите икономически контрасти в Европа били силно подчертани. Действително през XIX век се появили две ясно очертани икономически зони: напреднала, преобладаващо индустриализирана и модернизирана зона на север и запад и изостанала, индустриализираща се, но до голяма степен немо-дернизирана зона на юг и изток. Първата участвала в “световната морска икономика”, все още доминирана от Великобритания, и като Британия била способна да подобри своето представяне чрез придобиване на отвъдморски колонии. Втората можела да действа само като зависим източник на храна, суровини и евтина преселни-ческа работна ръка и затворен пазар за произведените стоки.

Единственото голямо несъответствие се намирало в Германия, която макар че станала най-динамичната страна от индустриализираната зона, била възпрепятствана по политически причини и поради това, че вече била закъсняла да придобие съответстваща на развитието й колекция от колонии. В резултат от това, след като Германия се обединила през 1871 г., тя си създала близки икономически връзки със страните от Източна Европа и по този начин постигнала известна компенсация заради колониалните си неуспехи. Там, където по-рано разделителната черта между Западна и Източна Европа била до голяма степен религиозна и политическа по своя характер, сега придобивала силни икономически характеристики.

Индустриализацията на Източна Европа била ограничена до локализирани области, които изпъквали като острови в морето от селска изостаналост. Такива острови израснали в Северна Бохемия, в триъгълника Лодз-Варшава-Домброва, в памучните фабрики на Нижни Новгород и Санкт Петербург, в Донбас и петролните полета на Галиция, Румъния и Каспийско море. Нещо повече, тези острови не били изолирани само географски: дори в края на века те не можели да генерират достатьчно инерция за задвижване на икономиката като цяло до точката на потегляне. Последствията, както социални, така и стратегически, били значителни. Масата от селско население страдала от все по-увеличаващ се гнет; селяните били освободени от предишните си задължения върху земята, но не получили адекватна възможност за подобряване на живота си в градовете. Те не можели да спечелят нито от модерното земеде-

774