Европа.История

REVOLUTIO

IX. Всеки човек [се] приема за невинен, докато не бъде признат за виновен…

X. Никой човек не трябва да бъде притесняван заради своите възгледи, дори и религиозни, стига тяхната проява да не застрашава обществения ред.

XI. Свободната обмяна на мисли и мнения е едно от най-ценните права. Поради това всеки гражданин може да пише, говори и публикува свободно с уговорката, че ще трябва да дава сметка за злоупотреби, определени от закона.

XII. Изисква се обществена сила, която да защитава [горните] правата. Тя се институционализира в полза на всички, не за употреба от онези, на които е поверена.

XIII. Общественото данъчно облагане е необходимо за издръжка на войските и администрацията. То трябва да бъде поделено между всички граждани без разграничение, според техните способности.

XIV. Гражданите… имат правото да одобряват целите, нивата и размера на данъците.

XV. Обществото има правото да държи сметка на всеки обществен служител.

XVI. Всяко общество, в което правата не са гарантирани и властите не са разделени, няма своя конституция.

XVII. Собствеността е свещено и неприкосновено право, никой човек не може да бъде лишаван от нея, освен по обществена необходимост, законен процес и справедлива компенсация.11

Общественото мнение поддържало, че “Правата на Човека” автоматично включват и правата на жените. Но няколко смели души, включително Кондорсе, не се съгласили с това, твърдейки, че жените просто били пренебрегнати. С времето първоначалната Декларация била допълнена с нови идеи, особено за човешките права в социалната и икономическата сфера. Параграф XXI от ревизираната Декларация от юни 1793 г. гласял:

Обществената помощ е свещено задължение [dette]. Обществото дължи съществуване на нещастните граждани, като им намери работа или като осигури средства за оцеляване за онези, които са неспособни да работят”.

Робството било обявено извън закона през 1794 г. Религиозната толерантност била гарантирана, [femme]

Естествено френската версия на човешките права била ограничена силно от практиките както на Републиката, така и на Империята. След 1815 г. тя продължила да се бори против една силна, централизирана, бюрократична държава. Но нейното влияние в цяла Европа било далеч посилно, отколкото на англосаксонската версия, ! отчасти защото френската култура изобщо била по-влиятелна по онова време и също . така защото френските войници я разнасяли из целия Континент в своите раници. Не за пръв път оръдията на репресията разпръснали семената на едно друго освобож- | дение.

Географските вариации в моделите на революцията често се изпускат. Париж, ] макар и доминиращ, не бил цяла франция. В Тулон, който бил окупиран от англо-ис-панските военноморски сили през 1793 г., пристанището и градът били сцена на ожес-j точени сражения между роялисти и републиканци. В Марсилия, Бордо и Лион също I се водили продължителни граждански войни като Червеният терор на якобинците не отстъпвал на Белия от 1794-5 г. В много райони роялистките чувства вероятно биха

КОНТИНЕНТ В СМУТ

727

овладели подкрепата на мнозинството, ако можеха да бъдат организирани добре. В случая победили революционерите, отчасти заради своята по-добра и централизирана военна сила и отчасти заради избухването на войната, която ефикасно свързала защитата на Революцията със защитата на Франция. Това съвпадение между патриотична и републиканска пламенност не било по-очевидно никъде, отколкото в Chant de Guerre de l’Armée du Rhin (1792), “Бойната песен за армията на Рейн”, псевдоним La Marseillaise, на която било съдено осемдесет години по-късно да стане националният химн на френската република, [strassburg]

Концепцията за модерната държава, в смисъла на централизирана администрация, прилагаща общи закони еднакво за всички граждани по цялата територия, получила огромен импулс. Нейните елементи израствали от векове и не само във Франция. Но жестокото изравняване на якобинците и енергичната диктатура на Империята нанесли по-големи поражения на френския партикуларизъм за двадесет години, отколкото абсолютисткото управление успяло да нанесе за толкова много десетилетия. Нещо повече, отхвърляйки целия музей от остарели държавни структури в Европа, от Свещената Римска империя до Република Венеция, революционните армии почистили почвата за административните реформи от XIX век. И отново, национализмът не бил създаден изцяло от френската революция (виж Глава X); а идеологията на нацията и съзнанието на националността били засилени извънредно много във всички онези страни, където бил прекатурен старият ред.

Милитаризмът - убеждението, че военната сила е обоснован и ефективен политически инструмент - неизбежно печелел почва. Войните от XIX век си поставяли доста ограничени цели; и повечето участници в тях печелели повече територии чрез дипломация, отколкото на бойното поле. френските революционни армии, точно обратно, били събрани след 1792 г. в един критичен момент, когато масовите наборни армии, военната икономика и ентусиазмът на въоръжената нация можели да донесат резултати от напълно различни мащаби. Макар че крайното им поражение може да е демонстрирало ограниченията на милитаризма, техният привидно непобедим напредък в продължение на почти четвърт век показал колко много може да свърши войната. Това било наследството на Лазар Карно (1753-1823), военният инженер и администратор, който бил приветстван като “организаторът на победата” при Комитета за обществено спасение, Директорията, Империята и преди всичко от самия Бонапарт. “Войната е отчаяно състояние, написал Карно; човек трябва да я свърши à l’outrance или да си върви у дома.”

Революционната война, 1792-1815 г.

Перспективата, че революцията ще провокира първо гражданска, а после и международна война, била налице от самото начало. Въпреки официалното отхвърляне на завоевателните войни от Френското изборно събрание през 1790 г., нямало монарх, който можел да слуша спокойно крясъците “Mourt aux Tyrans” - “Смърт на тираните”, които отеквали все посилно по парижките улици. Също така нямало революционер, който можел да спи спокойно насред враждебните заговори на émigrés и монархистите. Преднамереното парадиране с властта създало общ климат на безпокойство.

728