Европа.История

DYNAMO

генерали, че сигурността на Райха не позволява никакво отлагане. На 1 август Германия обявила война на Русия, а на 3 - на франция. По-късно, след като германските войски прекосили белгийската граница на път към франция, британското правителство изпратило ултиматум до Берлин. Петте европейски сили се впускали в общата война, която прилежно избягвали в продължение на деветдесет и девет години.

Понеделник, 3 август 1914 г., форин офис, Уайтхол, Лондон в\ЛН. Британският външен министър наблюдавал мирната лятна вечер от прозореца на кабинета си. Сър Едуард Грей отговарял за международните отношения на най-голямата империя в историята. Австрия се сражавала със Сърбия. Два дни по-рано Германия обявила война на Русия, а Франция издала заповед за мобилизация; германските войски окупирали Люксембург и се готвели да атакуват Белгия; руските войски влезли в Източна Прусия. Но Британия все още била в мир. След дълга реч в Камарата на общините сър Едуард току-що помогнал на премиер-министъра Хенри Ескът да състави ултиматум, който да бъде изпратен в Берлин, ако Белгия бъде нападната. Трябва да е било 8 или 9 часа, защото той си спомнил как фенерджията запалил газовите фенери в двора отдолу. Обърнал се към един приятел, който бил с него и който по-късно си спомнил неговите думи: “Лампите изгасват в цяла Европа. Съмнявам се дали ще доживеем да ги видим запалени отново”. Сцената е една от най-прочутите в британската история, описана е в много учебници. Думите са цитирани в почти всички антологии с цитати77.

За жалост мемоарите на сър Едуард не потвърждават напълно тази история:

Моите спомени от тези три дни, 1, 2 и 3 август, са за почти непрестанни срещи на кабинета и офомно напрежение; но много малко е останало в паметта ми за това какво се е обсъждало… Аз почти нямах какво да правя; обстоятелствата и събитията ме принуждаваха да решавам…

Един приятел дойде да ме види една вечер през последната седмица - той мисли, че е било в понеделник, на 3 август. Стояхме до прозореца на моя кабинет във форин офис. Здрача-ваше се и лампите отдолу бяха запалени… Моят приятел си спомня, че съм отбелязал товас думите: “Лампите изгасват в цяла Европа: няма да доживеем да ги видим запалени отново”78.

Доста неясно е какво точно се е случило. Странно е, че метафората за изгасналите лампи е била подбудена от гледката на палене на лампите. Най-прецизният политически биограф на Грей не споменава тази сцена79. Нещо повече, в самото навечерие на войната, когато дипломацията трябва да е била най-интензивна, човекът, който бил в центъра на бурята, “почти нямал какво да прави”. Имал време да приеме приятел и да проведе разговор с такива малки последствия, че дори не може да си спомни подробностите.

Същата вечер Берлин осъзнал факта, че неговите дипломати са принудили Германия да води война на два фронта, и то без верни съюзници. В Райхстага канцлерът Бет-ман Холвег обвинил за всичко Русия: “Русия хвърли запалената главня в нашата къща”, декларирал той. В Санкт Петербург, където обявяването на война от страна на Германия било прието два дни преди това, царят и неговите генерали вече задвижили парния валяк, французите в Париж били замаяни от невероятното обвинение на

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

885

Бетман, че един френски самолет е бомбардирал Нюрнберг. Във Виена, където австрийското правителство през последната седмица се занимавало със своето нападение срещу Сърбия, император-кралят и неговите министри не бързали да се включат във войната срещу Русия. В Рим третият партньор от Тройния съюз се спотайвал. Само в Белград действително можели да се чуят топовните гърмежи.

В непрестанните дебати относно причините за Голямата война като главен виновник често се приема дипломатическата система в началото на XX век. Често се твърдяло, че везните натежавали в полза на войната чрез логиката на двата противостоящи блока - Съюзът и Entente. Предполага се, че големи политически и икономически сили създали “геополитически консенсус”, в който и двете страни били убедени в необходимостта да подкрепят своите съюзници и в ужасните последствия от бездействието. Този консенсус уж връзвал ръцете на дипломатите, направлявайки ги неумолимо по фаталния път от един малък балкански инцидент към глобален пожар. Това твърдение трябва да се проучи. Централните сили били обвързани предварително чрез Тройния съюз. Германия действително била длъжна да помогне на своя австрийски съюзник, ако Австрия бъде нападната. Но Австрия не била нападната и Виена не била способна да се позове на клаузите от съществуващите договори. Атентатът в Сараево не може да се тълкува като военно действие срещу Австрия, особено след помирителния отговор на Белград на австрийския ултиматум. Нещо повече, Германия болезнено осъзнавала, че третият съюзник, Италия, няма да вдигне оръжие в защита на Австрия, освен ако не бъде абсолютно принудена да го направи. Поради това решителността на Австрия да накаже Сърбия не може да се приписва на изискванията от Тройния съюз.

В случая с Тройната Entente веригата на задълженията била още по-слаба. Entente не била съюз. Русия и франция действително били задължени чрез договор да си помагат, ако бъдат нападнати; но те болезнено осъзнавали, че третият член от тяхната Entente, Великобритания, не е формално задължен да вдигне оръжие в тяхна защита. Нещо повече, тъй като никоя от силите в Entente не била съюзена официално с Белград, австрийското нападение срещу Сърбия не можело да се тълкува като casus belli. В частност нямало влязъл в сила руско-сръбски договор00. Според договора от 1839 г. Британия била задължена да поддържа независимостта на Белгия. Но това било старо задължение, което предшествало с много време задачите на Entente. Независимо как изглеждало всичко, дипломатическата система от 1914 г. оставила на правителствата достатъчно пространство за маневриране. Тя не задължавала Германия да подкрепи Австрия при всякакви обстоятелства или Русия да подкрепи Сърбия, или Британия да подкрепи Русия и франция. Почти всички ключови решения били оправдани от гледна точка на “честта” или на “приятелството”, или на “страха”, или на “целесъобразността”, а не по силата на договорите. В този случай е по-подходящо да се вгледаме по-внимателно в дипломатите, а не в дипломатическата система.

Сър Едуард Грей (1862-1933), по-късно лорд Грей фолодън, бил съвършен английски джентълмен. Красив, скромен и стеснителен, той бил пропит от духа за патриотична служба. Дж. Б. Шоу закачливо го нарича “типичен британски юнкер”. Той произлизал от провинциално семейство в Нортъмбърланд, което станало известно най-напред чрез подвизите на един от неговите военни прадеди на бойното поле в Майден

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

887

през 1759 г., а по-късно чрез вигския втори граф, спонсор на законопроекта за Великата реформа от 1832 г. Семейството било най-известно от ароматизирания индийски чай, който бил наречен в чест на втория граф*. Самият сър Едуард бил достатъчно стар, за да помни френско-пруската война. Когато бил на 8 години, попитал баща си на чия страна е Британия, баща му отговорил: “На германците”. Той и двамата му братя били изпратени в пансион в Уинчестър, преди да продължат в Белиъл Колидж, Оксфорд, а после направил безупречна кариера на либерален депутат от Норт Беру-ик, заместник-министър във форин офис 1892-5 г. и външен министър в либералното правителство на Ескът от 1906 до 1916 г.81

Начинът на живот на Грей бил самата простота. Той бил дълбоко предан на своята съпруга Дороти, с която споделял страстта към природата и с която си кореспондирал, когато били разделени, всеки ден през техния брак. С нея преобразил имението във фолодън, създавайки голям резерват за диви птици. Той бил страстен въдичар и обичал да наблюдава птиците, бил и завършен познавач на поезията. Когато работел в Лондон, част от свещения му установен ред била да хване влака в 6 часа от гара Ватерло всяка събота сутрин и да прекара уикенда в риболов край своята колиба в Ичън Ебъс в Хемпшиър. “Той предпочиташе да хване пъстърва от 3 ливри на изкуствена муха, отколкото да изнесе много успешна реч в Камарата на общините“82.

На Грей му било съдено да пише надълго и нашироко за тези прости радости. Той публикувал книги за риболова на муха на бързея във фолодън и за “Прелюдия” на Уърдсуърт:

Това ведро и благословено настроение в което…

… ние спим

В тяло и превърнато в жива душа.

С око успокоено от силата

На хармонията и дълбоката сила на радостта,

Ние виждаме в живота на нещата.

Като гост лектор в Америка веднъж той избрал темата “Отмора”. Разказал историята как, като външен министър, той забавлявал бившия президент Теодор Рузвелт, когото завел на двадесетчасово пътуване из природата на Хемпшир. Гостът бил запален орнитолог с чувствителен слух за птичите песни. Грей бил силно впечатлен, когато Рузвелт без колебание познал песента на златогребенното орехче - единствения вид, който е общ за Англия и Америка. “Днес ние слушаме, казал той, песните, които трябва да са били познати на расите и на хората, за които не са останали исторически документи”83.

Грей не бил типичният империалист или препускащият по земното кълбо дипломат. За разлика от двамата си братя, един от които бил убит в Африка от лъв, а другият - от бик, той видял малко от Британската империя. Макар че четял на френски, той не говорел чужди езици; и, с изключение на континенталните си ваканции, не

* Чаят е много популярен и досега - Earl Grey - Б. пр.

888