Европа.История

DANNEBROG

HA 15 юни 1219 r. датската експедиция към Естония се сблъскала с беда. Местните естонци току-що се били подчинили на крал Валдемар Победоносеца, който се готвел да ги покръсти. Но по здрач те се втурнали в датския лагер, убили епископа и изтикали кръстоносците към морето. Според легендата изходът на битката се обърнал чак когато от небесата паднал червен флаг с бял кръст и се чул глас, който накарал датчаните да се съберат около него. Валдемар триумфирал; бил основан град Талин, или “Датският замък”; а Дания приела dannebrog, или “червения парцал”, като свое национално знаме1.

Оттогава всяка независима нация е приела свой собствен флаг. Много, като Dannebrog, имат върху себе си кръст - червения кръст на св. Джордж в Англия, диагоналния син кръст на св. Ендрю в Шотландия, шведския жълт кръст върху син фон. Швейцария приела цветовете на Дания, но кръстът й бил различен. Юниън Джак на Обединеното кралство, който комбинира кръстовете на светците Джордж, Ендрю и Патрик, бил развят за пръв път след ирландското обединение на 1 януари 1801 г.

Всички европейски монарси притежават кралско знаме освен националния флаг. Кралското знаме на Дания, върху което са изобразени три изправени лазурносини лъва с червени сърца върху златно поле, предхожда Данеброг.

Следвайки примера на Нидерландия (1652), повечето модерни републики са приели прости трикольори или двуцветни знамена. Някои от тях, като френското (1792), италианското (1805) или ирландското (1922), са вертикални. Други, като германското (1918) или руското (1917), са хоризонтални. Повечето от тях е трябвало да се състезават със знамената на съперничещи им режими. Националните флагове са огнище за патриотизъм и изключително важен символ за идентичност. Последователността, в която са били приети, е свързана с неравномерното съзряване на националните общности в Европа.

тонските рицари, незаети с нищо след скорошното им прогонване от Светите земи. Той си слагал таралеж в гащите: вместо да изпълнят договора си и да си тръгнат, рицарите получили грамоти за постоянни кръстоносни походи както от императора, така и от папата и се окопали за дълго. Балансирайки между различните си спонсори, те успели да избегнат контрола от всички. Булата Р1е1аНргоютит (1234), предявяваща претенции за Прусия като папско феодално владение, си останала едно неадресира-но писмо, както и имперският декрет с подобно съдържание от 1245 г., предявяващ претенции за Курланд, Семигалия и Литва като части от империята. Рицарите-братя, с техните бели наметала с черни кръстове, продължили да притискат безогледно, да строят крепости и търговски центрове навсякъде, откъдето минавали - Торн (Торун 1231), Мариенвердер (Квидзун 1233), Елбинг (Елблаг 1237). До 1295 г., след един последен езически бунт, Прусия се превърнала в Тевтонската държава, независимо кръстоносно творение в сърцето на Европа.

Методите и мотивите на тевтонските рицари дълго са били предмет на противоречия. Техните съседи в Полша и Померания, срещу които те воювали непрестанно, се оплаквали ожесточено на папата, а по-късно повдигнали въпроса пред Събора

А .

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

383

вКонстанс. Изпълнените с повече съчувствие наблюдатели не виждали несъответствието:

Преобладаващият мотив на тевтонските рицари, както на всички кръстоносци, било желанието за изкупление чрез жертва. Избраният метод може да изглежда странен, особено когато контрастира с духовенството на любовта, поддържано от францисканците… но тевтонските рицари и монасите… имат следната обща черта: те се опитват да постигнат спасение и святост, без да се откъсват от практичния свят… те споделят монашеската самоотверженост с немонашески начин на живот38.

Така напредвала цивилизацията.

През XIII век Източна Европа била щурмувана от нашественици, пред които тевтонските рицари изглеждали като мързеливци. Монголите на Чингиз хан се спуснали от азиатските степи като вихрушка, първо през 1207 г., когато Юджи, син на Чингиз, завоювал Южен Сибир, и после, през 1223 г., когато те опустошили Южен Кавказ и унищожили киевската армия на река Калка. През 1236-7 Бату хан, внук на Чингиз, прекосил Урал, опустошил държавичките Рязан и Владимир и разрушил до основи Москва. Той превзел Киев след обсада през 1240 г., преди да се придвижи на запад. През 1241 г. Галиция била опустошена, а Краков - сринат до основи. На 9 април 1241 г. полските князе под ръководството на Хенри Брадатия били насечени на парчета на полето Легника в Силезия. Говори се, че като доказателство за своята победа монголите събрали девет чувала, пълни с десни уши от телата на убитите. Друга колона от ордата се впуснала в Унгария, където на река Тиса подобна съдба очаквала маджарските князе под ръководството на Бела IV. После Бату се върнал на изток, разполагайки лагера си в Сарай, край устието на Волга. Подобни разрушителни набези пламнали ОТНОВО през 1259 И 1287 Г. [НЕЛМАЦ

Монголските нашествия преобразили лицето на няколко страни. Конниците на Бату хан се установили на Волга за дълго. Държавата на Златната Орда, която те създали между Волга и Дон, изместила държавата на волжските българи, чиято разкошна столица сринали със земята. Ханствата в Казан и Астрахан, които по-късно щели да бъдат анексирани от Московското княжество през 1552-6 г., довели азиатско население на мястото, което днес е основата на съвременен Татарстан. Татарите от Крим създали процъфтяваща държава от своето седалище в Бахчисарай, която просъществувала в продължение на векове благодарение на техните сгатЬиЬ, или “нашестве-нически дружини”. Тяхното присъствие провокирало създаването на по-късните казашки общности на Днепър и Дон и дълго отлаганото заселване на съседната Украйна.

Полша и Унгария, лишени от по-голямата част от населението си, били оставени да се възстановяват както намерят за добре. И в двата случая, тъй като в Германската империя имало готов запас от колонисти, монголските нашествия ускорили започналия вече процес на миграция и колонизация. През този период германските и фламандските заселници се преместили в Силезия и Померания, а също и в Трансилвания. Князете “землемери” предложили земя при изгодни условия за владение и убедили цели конвои от селяни преселници да се преселят на изток. В същото време градовете били построени отново и снабдени с грамоти по модела на Магдебург или,

384