Европа.История

UKRAINA

ШКРАЙНА е земята, през която най-голям брой европейски народи са стигнали до крайната си нова родина. В древните времена тя е била позната като Скития или Сарматия - по имената на народите, които са доминирали в Понтийските степи дълго преди пристигането на славяните. |CHERSONESOS| Тя заема най-големия сектор от юж-ноевропейската равнина, между мястото, където Волга пресича равнината и Карпатските теснини; и по нея минава главният сухопътен маршрут между Азия и Европа. Съвременното му, славянско име означава “На края”, близко съответствие на американското понятие frontier*. Централната му точка при бързеите на Днепър, където степният маршрут прекосява речния търговски път, е била жестоко оспорвана от всички пришълци, защото тя осигурява точка за преход между заселените земи на Запад и откритите степи на Изток. Украйна е богата на минерални ресурси - като въглищата в Донбас и желязото в Кривой рог. Льосът на нейния прочут чернозем покрива най-богатите земеделски земи в Европа, които в годините преди 1914 г. са били водещият износител на зърно в Континента.

Но все пак освен полуостров Крим и големите речни долини - Днипро, Днистро и Дин**, които представляват фокус както на ikhazaria], така и на първата източнославянс-ка държава (виж Приложение III, стр. 1255) - по-голямата част от Украйна бе заселена систематично чак в модерните времена. Дотогава широките открити пространства на “дивите поля” били управлявани от набезите на езичниците и номадите и от войните между казаците и татарите. Отоманското управление от XV до XVIII век я приближава до Черно море и мюсюлманския свят. Полското управление след 1569 г. довежда в страната много полски земевладелци и полски евреи. Руското управление, което се установява стабилно между 1654 г. и 1945 г., довежда руснаците и русификацията. “Сечта” на запорожките казаци на един остров в Днепър била разрушена от руската армия през 1775 г.; Татарското ханство на о. Крим, през 1783. При царското управление цялата страна официално се казвала Малорусия. Южните провинции, предвидени за нова колонизация, били наречени Нова Русия.

Не е изненадващо, че след толкова много премеждия и обрати на съдбата съвременните обитатели на Украйна са силно привързани към своята земя. Това личи осезаемо в тяхната жална поезия.

1ЛПОВ1Т

Як умру, то поховайте Мене на моги/ii,

Серед степу широкого На BxpaÏHi милШ,

Щоб лани широкополI,

I Днтро, i xpyui Було видно, було чути

* Граница — Б. пр.

** Авторът дава имената на реките на украински език и има предвид съответно Днепър, Днес-тьр и Дон - Б. пр.

ЗАВЙТ

Когато умра, изкопайте ми гроб Високо на древната могила В моята любима Украйна,

В безграничната степ,

Където се вижда безкрайната Шир на житните поля И стръмните брегове на Днипро,

76