HELLAS

от личните склонности и много повече от възраст, на която порасналият мъж е мо- \ жел да отстоява правата си18.

Класическият текст за изучаване на подобни въпроси - митът на Аристофан в “Пир” на Платон - споменава множество сексуални практики, които очевидно пред- ! вещават познати съвременни категории. Но по-подробното изследване показва, че гърците може би са следвали система от стойности, които са били много чужди на нашите. Според мита човешките същества първоначално били създания с осем крайника, две лица, всеки с два чифта гениталии - отпред и отзад. Появявали се в три разновидности - мъжки, женски и хермафродит. По-късно Зевс ги разрязал на две и измислил сексуалното съвкупление като дар за разделените половини. Хората притежавали различни сексуални желания, свързани с типа праотец, от който произ-1 лизали. Следователно бинарната опозиция на мъжки и женски, изглежда, е липсва- ! ла; и плуралистичната сексуалност, присъстваща в различна степен у всички индиви- ] ди, може би е била приемана като основно състояние. За жалост съвременното науч- ] но мнение представя не по-малко плурализъм, отколкото разглежданата тема’9.

Гръцките социални структури не ни представят една проста картина. Съществувала ] е фундаментална разлика между обществата в градовете-държави и онези в по-от-далечените планински райони като Аркадия в Пелопонес, където пасторалните, пред- ! гръцки племена оцелели и в римските времена. Робството било обща характеристи-1 ка, макар че то не винаги оформя основата на всички социални и икономически институции, както с готовност вярват някои историци. (В “петстепенната схема” на марксизма-ленинизма античното робовладелство се приема като необходима начална точка на цялата история.) В Атина населението се деляло на роби, metics, или “местни чужденци”, и граждани. Робите, които били наричани andrapoda, буквално “човешки крака”, били третирани като стока и можели да бъдат убивани безнаказано. На тях не им било позволено да служат в армията. Освободените роби незабавно се издигали до статус на metics, които можели да бъдат облагани с данъци и записвани в наборните списъци. Гражданите (които наричали себе си “атиняни”) имали право да притежават земя и задължение да отбиват военна служба. Те били разделени на десет phylai, или племена, а племената били разделени на по-малки групи, наречени trittyes (третини) и demes или общини*. Всяко от тези образувания си имало свое собствено самоуправление, което играело роля както в гражданската, така и във военната организация.

Гръцката политическа организация се характеризирила с разнообразие и екс-перименталност. Тъй като всеки polis, или град-държава, бил управляван самостоятелно, поне теоретично, била развита широка гама от политически традиции, всяка със своите варианти, производни и имитации. Имало монархии като Самос под управлението на царя-пират Поликрат. Имало деспотизми, особено сред градовете от Мала Азия, повлияни от персийския пример. Имало олигархии от различни типове като Ко-ринт, Спарта или Масилия. Имало демокрации като Атина в нейния разцвет. Но непрекъснатите войни, съюзи и конфедерации водели до постоянно взаимодействие; и всяка от различните политики била предмет на драстични еволюции.

* Демите, или Цетев, представлявали градски квартали или селски окръзи, които станали основен елемент на гражданската организация - 5. пр.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

151

Самата атинска система претърпяла много промени - от най-ранната си известна проява под управлението на Дракон, автор на първата “драконова” система от закони, и реформите от VI век на Солон до благосклонния деспотизъм на Писистрат. Двеста години след Дракон атинското поражение в Пелопонеската война въвело епизода на “Трийсетте Тирана” и управлението на радикалния Клеон, главния критик на Патрокъл. Дори в централните десетилетия от Атинската демокрация през V век съвременната наука е много далеч от единодушието за действителната степен на участието на гражданите в управлението. Издигат се сложни противоречия за размера на робското население, за ролята на градската тълпа, за степента на притежание на земя сред гражданите, за мястото на гражданина-селянин, и, преди всичко, за начина на действие на различните градски събрания - Boule, или “Съветът на 500-те”, на Ecclesia, която била най-голямото законодателно събрание, и на съдилищата със съдебни заседатели. Оказва се, че терминът demos, или “народ”, за който се смята, че се е състоял от над 50 000 свободни граждани, изключително мъже, не е по-лесен за дефиниране, отколкото терминът демокрация. Не е лесно да се примирим и с факта, че Перикъл или Демостен, великите атински демократи, били (като Вашингтон и Джеферсън) робовладелци или че демократична Атина е упражнявала тиранична власт над по-малките васални градове, [demos]

Не е изненадващо, че изключителните усложнения в гръцката политическа прашка предлагат плодородна почва за израстването на политическата теория. “Републиката” на Платон, която защитава управлението на Пазителите - някакъв тоталитарен клан на тъй наречените философи-царе, - и “Политика” на Аристотел с нейното категорично твърдение, че човекът е zoon politikon, предлагат два противоположни подхода към темата. Основният политически речник на съвременния свят от “анархия” до самата дума “политика” е до голяма степен гръцко изобретение.

Гръцката историография, както и театърът, има своята триада от гиганти. Херодот от Халикарнас (484-420) е всеобщо известен като “Бащата на историята”, но неговият изострен интерес към чуждите земи му спечелва прозвището “Баща на лъжите”, дадено му от неговите по-шовинистично настроени съотечественици. Той записвал разказите на очевидци и личните си наблюдения от далечните си пътешествия. Херодот виждал миналото като титанична борба между Европа и Азия и деветте му книги достигат своята кулминация в Гръко-персийските войни. Тукидит Атински (455 - около 401 г. пр.Хр,), според мнението на Томас Хобс и много други, бил просто “най-политичес-кият историограф, който някога е писал”. Той представя един систематичен анализ напричинността и следствията; цитира подробно документи и трактати; и в речите на своите главни герои намира чуден метод за инжектиране на своя безпристрастен разказ със субективно мнение. Осемте му книги за Пелопонеската война “не били предназначени, както пише той, да задоволят вкуса на непосредствената публика, а да останат завинаги”. Ксенофон (около 428-354), друг атинянин, е автор на “Hellenica” и ‘Anabasis’. “Hellenica” продължава разказа за гръцката история от точката, където Тукидит прекъсва (през 411), също както Тукидит до известна степен поема щафетата от Херодот. “Anabasis”, преведена като “Персийската експедиция”, описва дългия марш на 10 000 гръцки наемници, включително и на самия Ксенофон, които отишли до Месопотамия и върнали на трона персийския претендент. Викът Thalassa! Thalassa! - “Mo-152

Загрузка...