Европа.История

LUMEN

dragonnades от Поатие, Беарн и Лангедок, където войниците били разквартирувани при цели семейства, отказващи да се покръстят, били извършени неописуеми зверства. Накрая през октомври 1685 г., притиснат от Люве (Ле Телие) и извратения архиепископ на Париж, кралят отменил Едикта за толерантността. Епископ Бюсе го наградил с епитета “Новият Константин”. Повече от милион от най-достойните френски граждани били принудени да се подчинят или да бягат сред едно истинско царство на ужаса. Съпротивата в Дофин и Севен упорствала още тридесет години.

Подобно, в своето отношение към янсенистите, кралската политика се колебаела между компромиса и репресията. Идеите на Янсен били приети пламенно от едно крило на френската църква и били разпространени широко чрез работите на абат Де Сен Сиран (1581-1643), на Антоан Арнолд I (1612—94) и преди всичко на Блез Паскал. Дейността на янсенистите се съсредоточила около цистерианския манастир “Порт-Роял” в Париж и около вездесъщия род Арнолд, който имал силни връзки в Двореца

- с братовчедката на краля, мадам Дьо Лонгевил, с външния министър на краля, Си-мон Арнолд, маркиз Дьо Помпон (1616-99), с Расин, бивш ученик в училището към “Порт Роял”, дори с Бюсе. Но от 50-те години на XVII век, когато “Петте предложения”, взети от Augustinus на Янсен били осъдени официално като еретически, янсенистите били третирани като подривни елементи. Паскал и другите били принудени да публикуват тайно. През 1661 г. концепцията за Покорството, отхвърляща Предложенията, причинила открито скъсване на отношенията; и сестрите от “Порт Роял”, “чисти като ангели, горди като демони”, се оттеглили на ново място в “Порт Роял ле Шамп” край Вер-сай. Този пръв етап от преследванията завършил със странната Paix de l’Église (1668), която дала възможност на янсенистите да подпишат Концепцията и същевременно да поддържат своите добросъвестни възражения “в почтително мълчание”. Но по-на-татьшните атаки били започнати съгласувано с кампанията срещу хугенотите. Арнолд le Grand бил прогонен в изгнание в Брюксел през 1679 г.

Решителният етап последвал публикацията през 1693 г. на Réflexions на орато-рианеца Паскер Куеснел (1634-1719). Когато последвалата лудост била обвързана с другата вражда между епископите Бюсе и фенелон за куетизма, кралят решил да действа. През 1705 г. папата бил убеден да се отрече от компромиса по отношение на “почтителното мълчание” и през 1713 г. Булата Unigenitus осъдила дълбоко янсенистите и всички техни дела. В този процес манастирът “Порт Роял” бил затворен, църквата му

- разрушена, гробището - заличено от лицето на земята. Тленните останки на Паскал и Расин трябвало да бъдат спасявани от гробовете им през нощта. С един удар Луи превърнал една доктринална разправия в трайна конфронтация между управляващата върхушка на Църквата и нейните интелектуални критици. Тук лежи истинското начало на френското просвещение.

Нищо не е по-схематизирано в историческите книги от политиката на Луи XIV по отношение на изкуствата. Този “интелектуален абсолютизъм” понякога се описва като модел, където кралският вкус и покровителство могат да определят целия културен живот на епохата. “Класицизмът прилича на официална доктрина, кореспондираща на литературната плоскост с доктрините за монархическия ред и религиозното единство, които преобладавали в политическата и духовната сфера.”21 По думите на Никола Боало (1636-1711), главния литературен критик по онова време, “Un Auguste aisément peut faire des Virgiles” (Един Август лесно може да създаде Виргилий).

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

635