Европа.История

PESTIS

Преда всичко се преплелата, че средновековните хора са живеели в психологическа обстановка на страх и несигурност, която възпрепятствала смелата и независима мисъл. Излагането под дейността на природните сили, непрестанните войни, широко разпространеният бандитизъм, нашествията на викингите, помадите и неверниците, чумата, гладът и анархията - всички те допринасят за убеждението, че човекът бил слаб, а Бог - велик. Само в приюта на манастира силният ум можел да следва своя гений.

Поради това средновековната философия се развила основно като клон от теологията. Основната й задача била да приспособи идеите на Аристотел към религиозната догма и по-общо, да помири разума и вярата. Най-великият сред средновековните философи, доминиканецьт св. Тома Аквински (около 1225-74), постигнал това, казвайки, че човешкият разум е даден от Бога, че вярата е рационална и че подходящо тълкувани, двете не могат да бъдат в противоречие. Сродни проблеми били доразвити or францисканците, всичките от Британия: Роджьр Бейкьн (1214-92), Джон Дънс Скот (1265-1308) и Уилям от Окам (около 1285-1349). Бейкьн, doctor mirabilis, прекарал четиринадесет години в затвора заради своите “подозрителни новости*. Дънс Скот, заради когото, някак странно, английският език се сдобил с думата “Dunce”*, който не бил съгласен с Аквински, твърдял, че разумът може да бъде приложен само към царството, което може да се възприеме непосредствено. Той бил защитник на Непорочното зачатие. Окам, venerabilis inceptor, отлъчен заради своите старания, бил лидер на тъй наречените номиналисти. Неговият акт на срутване на властващата пла-тоническа идея за универсалните - абстрактни същини, за които се смятало, че съществуват независимо от отделните предмети - подкопал философските основи на много непоклатими средновековни условности, включително и на социалния ред. “Бръсначът на Окам” - принципът, че фактите трябва да бъдат тълкувани с минимум обяснителни доводи - осигурил мощен инструмент за логическото мислене. Неговото пълно отделяне на разума от вярата отворило пътя за научни и светски изследвания. Неговият лозунг бил Entia non sunt multiplicande praeter necessitatem (единиците не трябва да се умножават без необходимост). Когато той бил представен на германския император, Людвик Баварски, се предполага, че е казал: “Ако ще ме защитите с меча, сир, аз ще ви защитя с перото”.

Средновековната наука също била здраво свързана с теологията. Не съществувал ясен усет за разделянето на физическите и духовните феномени, така че изследването на “тайните на природата” често се възприемало като нескромно надзър-тане “в утробата на Майката Църква”. Средновековният немски език например не правел разграничение между “газ” и “дух”. И двете били Geist, съвременният еквивалент на английското “ghost” ** Научните експерименти често били риск за обвинение в магьосничество. Алхимията дълго измествала физиката и химията, а астрологията - астрономията. Оксфорд на Робърт Гросетесте (около 1170-1253), ректор на университета и епископ на Линкълн, понякога се приема като първия дом на научната традиция.

* Тъпак - Б. пр.

Щ Дух, призрак - Б. пр.

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

451