Европа.История

RENATIO

толическата вяра. Дотогава, след като сложили ръка на Рейн, французите спокойно можели да оставят Валтелина на нейната католическа и в края на краищата италианска съдба. След поколение на безредици долината щяла да се върне към своите лози, към производството на Сасела, Грумело, Валгела, Монтана и оранжевото на цвят десертно вино 5/иггаГ.

(1573-6) и дон Джон от Австрия (1576-8) били направени опити за помирение, но те се провалили. Обсаденият Лайден оцелял. Плячкосването на Антверпен по време на Испанската фурия от 1576 г. засилило съпротивата. При регентството на дука на Пар- ] ма 1578-92 разделението станало невъзвратимо. Със Съюза от Арас (1578) десет южни провинции приели испанските условия и възстановили свободите си. Със Съюза от Утрехт (1579) седемте северни провинции решили да се сражават за своята независимост. След това започнала непрестанна война. Испанските военни ресурси никога не успели да издържат срещу дигите на холандците, срещу техните пари, бойни кораби и съюзници. През 1581-5 и 1595-8 г. холандците били подпомогнати от французите, през 1585-7 г. - от англичаните под ръководството на графа на Лейсестър. През 1609 г. те се радвали на единадесетгодишно примирие, но били принудени да продължат да се бият от 1621 до 1648 г. в редиците на антиимперската коалиция. Тяхната твърдост победила. Духът на една нова нация бил записан върху фасадата на една бюргерска къща в Зилстраат, Хаарлем: -int soet nederland; ick blyf getrou; ick wyct nyet AF” (На скъпите нидерландци. Аз ще бъда верен. Аз няма да се огъна.)49

Холандската република на “Съединените провинции на Нидерландия” - погрешно известна на английски като Холандия - била чудото на Европа от XVII век. Тя успяла поради същите причини, поради които евентуалните испански господари се провалили: през осемдесетте години на болезненото й раждане ресурсите на нейно разположение в действителност нараствали. След като устояла срещу най-голямата военна сила на своето време, по-късно самата тя се превърнала в главна морска сила. Нейното устойчиво бюргерско общество широко практикувало ефикасността на благоразумния мениджмънт, демокрацията и толерантността. Нейните инженери, банкери и моряци с право били прочути. Конституцията от 1584 г. осигурила отделния статус на правителствата на седемте провинции от федералния съвет в Хага. Последният бил председателстван от изпълнителен Stadholder, чиято канцелария най-често била държана, заедно с канцелариите на капитан-генерала и адмирал-генерапа, от Оранската династия, [orange]

Холандската република бързо се превърнала в убежище за религиозни дисиденти, за капиталисти, философи и художници. Ранната фламандска школа на Рубенс (1577-1640) и Ван Дайк (1599-1641) била надмината от Холандската школа на Хале, Руйсдаел, Вермеер и преди всичко на Рембранд (Хармензоон ван Рийн, 1609-66). Нидерландия не била отровена от буржоазното еднообразие. Нейните религиозни дела били оживени от арминианския спор, нейните военни дела - от публичното изразяване на пацифистки мнения, нейната политика - от партията на крайните републиканци, които през 1651-72 г. под ръководството на Ян де Вит (1625-72) успели да задържат щатхалтерството свободно. Нейната политическа мощ започнала за запада с трите Английски войни от 1651-4, 1665-7 и 1672-4 г. Въпреки това и въпреки

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

553

особената си, децентрализирана конституция, тя имала всички причини да се смята за първата модерна държава50, [batavia]

франция също навлизала в период на сила и великолепие. По-малко обременена от далечни колонии и географски по-компактна, тя била достоен съперник на Хабсбургите. Но франция била стратегически обградена от Империята, от едната страна, и от Испания - от другата, от Испанска Нидерландия на север и от испанските средиземноморски владения на юг. френските опити за постигане на господстващо положение, на което фрацузите смятали, че имат право, постоянно били осуетявани.

През век и половина, които разделят ренесансова франция от Луи XIV, френските крале постоянно се сблъсквали със задушаващи усложнения както у дома, така и в чужбина. Шарл VIII започнал Италианските войни през 1494 г. в романтическо преследване на Авенинските претенции за Неапол само за да вкара страната си в серия отофомни конфликти, продължили 65 години. Луи XII (упр. 1498-1515), Père de son Peuple и наследник на Висконти, направил същото, преследвайки неговите претенции за Милано. франсоа I (упр. 1515-47), роден в Коняк, великолепен рицар, културен човек на изтънчените удоволствия и ренесансов принц par excellence, срещнал първия си неуспех на имперския избор от 1519 г. и втория при пленяването си в Павиа през 1525 г. “Tout est perdu, писал той на майка си, fors l’honneur et la vie”. Неговото освобождаване и женитбата му за сестрата на императора не възпряло упорството му във френско-германската вражда, която по-късно обхванала Европа през цялата по-нататьшна модерна история. Той бил принц с широки хоризонти: покровител на експедицията на Жак Картие до Канада, както и на Рабле, Леонардо, Челини; основател на Хавър и на Колеж дьо Франс; строител на Шамбор, Сен Жермен, фонтебло. [alcofribas] [nez]

[TORMENTA]

При управлението на последните четирима Валоа - Анри II (упр. 1547-59), Франсоа II (упр. 1559-60), младия Шарл IX (упр. 1560-74) и скандалния Анри III (упр. 1574-89)

- франция спечелила отдих от хабсбургския конфликт чрез мира от Шато-Камбрези (1559) само за да затъне в ужасяващото блато на Религиозните войни (виж по-горе). Циничният Бурбон Анри IV (упр. 1589-1610) спасил франция от религиозен раздор и, със своя мечтателен министър, херцог Дьо Сули (1560-1641), подготвил планове за възстановяване на просперитета и за международен мир. “Няма да има работник в моето кралство, обещал той, без пиле в гърнето си”. Като своя предшественик той бил посечен от убиец, [dessein]

Дългото властване на Луи XIII (упр. 1610-43) и малолетието на неговия син Луи XIV (1643-51) било засенчено от продължителните кариери на двама велики църковници - Арман Дюплеси, кардинал Ришельо (1585-1642), и Джулио Мазарини, кардинал Мазарини (1602-61). Външните дела били изцяло погълнати от Тридесетгодишната война, а вътрешните - от отстояването на централизираната кралска власт срещу привилегиите на провинциите и аристокрацията. Работата на Генералните щати била преустановена след сесията от 1614 г. Безмилостната атака на Ришельо срещу източниците на богатство и сила на аристокрацията в провинциите лежи в основата на отчаяните бунтове и Фрондистките войни през 1648-53. Слънцето на зрелите години на Луи XIV изгрява от много облачни небеса.

554