Европа.История

PESTIS

то Лайош Велики, установили мощно превъзходство само за да отстъпят пред Люксембургите и Хабсбургите. Последният виден местен крал, Матиаш Корвин, управлявал от 1458 до 1490 г. Първият Ягело, който бил поканен да управлява Унгария, Владислав Варненчик (упр. 1440-4), бил убит от турците. Третият, Луи II (упр. 1516-26), умрял по същия начин край Мохач.

Полша се насочвала към по-величествена и по-независима съдба. След 182 години на феодална раздробеност тя била обединена отново като жизнеспособно кралство от Владислав Локетек (упр. 1320-33), който, след като посетил Рим за Юбилея, получил папска корона. Синът на Локетек Казимир Велики (упр. 1333-70), последният от кралския род на Пиастите, наложил ефективна администрация, кодекс от закони и последователна външна политика. Като отстъпил западните полски провинции, особено Силезия, на Люксембургите, той се освободил за експанзия на изток. Завладяването на Галиция и град Лвов през 1349 г. било първата важна стъпка на Полша в източните славянски земи. Приемането на евреите от Германия през същата година положило основата на най-голямата еврейска общност в Европа. Царуването на Луи от Анжу било белязано със Статута от Кошице (1374), който дал на полските благородници подобни права като на техните братя в Унгария. След това властта на шляхтата нараснала неумолимо. Най-важна обаче била женитбата на дъщерята на Луи, Яд-вига, вече приета като гех в Полша, за Йогайло, Велик херцог на Литва. [SZLACHTA]

Съюзът между Полша и Литва имал широки международни последици. Събирайки заедно две големи страни, и двете в динамичен етап на развитие, той захранил едно мощно сливане, почти една нова цивилизация. Непосредствената причина за него се криела в заплахата от страна на тевтонските рицари, чиято активност била оплаквана както в Краков, така и във Вилнюс. Но този съюз обхващал и много повече неща. Полша, която се възстановила от монголските нашествия и избегнала Черната смърт, гледала пламенно към откритите пространства на изток. Литва, все още управлявана от езически елит и обезпокоена от възхода на съседната Москва, търсела достъп до основния поток на християнския свят. И двете търсели взаимна подкрепа. Поради това именно бракът надминал значението на двамата директни участници в него. Ядвига, дванадесетгодишно момиче без баща, се подчинила на своя дълг. Йогайло, четиридесетгодишен войн и стар ерген, когото поляците нарекли Ягело, усетил историческата възможност, която не можел да отхвърли.

Покръстването на Литва последвало десетилетия на колебания между латинската и православната възможност. Бащата на Йогайло, великият княз Алгирдас (упр. 1341-77), провеждал политика на “динамичен баланс”. През цялото си царуване той дразнел както Авиньон, така и Константинопол с перспективите за покръстване. През 70-те години на XIV век изглеждало така, сякаш ще поеме по православната пътека, за да измести Москва като лидер на православните славяни. През 1375 г. той убедил патриарха от Константинопол да създаде отделна митрополия на “Киев, Рус и Литва”, в опозиция на по-старата митрополия на “Киев и цяла Русия”, тогава контролирана от Москва. Йогайло също клонял към източния избор. През 1382 г., когато недоволният му брат започнал да ухажва тевтонските рицари, той бил принуден да се сближи с Москва. Не по-късно от 1384 г. християнската майка на Йогало, Юлиана от Твер, сключила временен договор, според който той трябвало да се сгоди с една московс-

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

447

ка княгиня, а Литва - с Православието. Плановете вероятно били провалени от татарите, които сравнили Москва със земята и унищожили стойността на Московския съюз. И така, когато жребият бил хвърлен в полза на съюз с Католическа Полша, той бил хвърлен много внезапно. Йогайло постигнал споразумение с полските и унгарските Ангевински пратеници в Крева през август 1385 г. На 15 февруари 1386 г. той бил покръстен в Краков, получавайки християнското име Владислав. Три дни по-късно се оженил за Ядвига. На 4 март бил коронясан като съкрал на Полша28. (Виж Приложение 111, стр. 1268.)

Много странно, когато свещените дъбове във Вилнюс били повалени през 1387 г., това не било последното християнско кръщение в Европа. По онова време районът на Камогития, или “Долна Литва”, бил окупиран от тевтонските рицари, които не си направили труда да предприемат същата стъпка. И така районът не получил кръщение, докато не бил възвърнат от литовците през 1417 г.29 Единадесет века след Константин дългата история на езическа Европа стигнала до своя край.

Ягелоните бързо се наложили като главна сила. Тяхното бъдеще било осигурено, след като тевтонските рицари били разбити в Битката при Грюнвалд през 1410 г. Докато един клон от семейството управлявал във Вилнюс, а друг - в Краков, Ягелоните управлявали най-голямата държава в християнския свят. Въпреки че римският католицизъм бил главна културна сила, а полският все повече се налагал като език на управляващата аристокрация, те властвали над една мултинационапна общност, където полските, рутенските и еврейските интереси били представени силно. (Литовската култура се оттеглила сред селските маси на североизток.) Синът на Ягело Ладислав/Владислав IV (поч. 1444) властвал в Унгария и Полша и загинал по време на кръстоносен поход в далечната Варна. Неговият внук Кажимеж Ягелончик (упр. 1445— 92), който бил женен за жена от рода на Хабсбургите, бил известен като “дядото на Европа”. Действително, когато Кажимеж починал през 1492 г., неговите наследници изглеждали готови да наследят земята. Съдбата се намесила, приемайки образа на турците. Когато Луи Ягелончик, крал на Бохемия и Унгария, умрял без наследници на полето край Мохач през 1526 г., неговите владения преминали в ръцете на Хабсбургите. И именно Хабсбургите наследили Централна Европа. Но въпреки това Ягелоните родили една цивилизация, която надживяла за дълго техния залез, [microbe]

В Скандинавия от Късното средновековие трите монархии били засенчени от отделните интереси на буйната аристокрация и от търговската дейност на Ханзата. Викингските общности изоставили своите морски набези още през XIII век и се заели със земеделие в долините, с добив на дървен материал и с железни мини и с богатите риболовни зони като прочутите херингови легла край Скания. Мрежата на Ханзата, базирана в Любек и Висби, свързвала Скандинавия както със Западна Европа, така и с Русия.

През 1397 г. забележителната кралица Маргарет (1353-1412), която управлявала Дания по наследство, Норвегия - чрез брак, и Швеция - чрез избори, успяла да изкове ограничен съюз на трите страни. Но този Съюз от Калмар бил агломерат, а не съединение, и трябвало да се разпадне на съставните си компоненти. Според любимата поговорка на бащата на кралица Маргарет, Валдемар IV: “Утре е друг ден.”

448