Европа.История

ORANGE

През 1544 г., в разгара на френско-имперските войни, един офицер от имперската армия, Рене фон Насау, бил убит от френски куршум при Св. Дизиер. Смъртта му щяла да задвижи събития, които щели да въздействат на историята не само на родния му Насау, но и на Прованс, Нидерландия и Ирландия.

Насау било малко германско херцогство на десния бряг на Среден Рейн. Между Вестервал-дските гори и скалистите планини Таунус на север от Висбаден, плодородната Rheingau на Насау била засята с някои от най-фините германски сортове лозя, включително Йоханис-берг и Рудешайм. Бащата на Рене, Хайнрих фон Насау, живеел в Зиген, споделяйки херцогството с по-малкия клон на семейството в Диленберг. Майката на Рене, Клаудия, била сестра и наследница на имперския генерал Филиберт де Шалон, който ръководил плячкосването на Рим и бил награден щедро от Карл V със земи в Брабант. Нещо повече, тя взела титлата на Филиберт за княжество Оранж. Когато останалият без наследници Рене бил убит, се оказало, че е завещал колекцията си от земи и титли на своя единадесетгодишен братовчед Вилхелм от Насау-Диленбург.

Оранж била малка суверенна държавичка на левия бряг на Рона на север от Авиньон. (Виж Приложение III, стр. 1260.) Граничещ на изток с висините на връх Венту, той бил богат лозарски район, а няколко от селата му, като Жигондас и Шатоньоф дю Папе, щели да станат прочути. Малката му столица, древният Араузио, била доминирана от огромна римска арка, издигната от Тиберий. От XII век бил феодално владение на графовете на Прованс и следователно на Империята. Но през 1393 г. наследницата на Оранж, Мари де Бо, била дадена за жена на бургундеца Жан де Шалон; и нейните наследници по-късно станали отсъстващи владетели на държавичката. През 1431 г., когато графът на Прованс спешно се нуждаел от откуп, той се съгласил да продаде задължението за почит на Шалоните, като по този начин ги превърнал в принцове на Оранж със свои собствени права. Като независим анклав в рамките на Кралство Франция Оранж привлякъл много еврейски и италиански търговци и в средата на XVI век бързо се превръщал в протестантски бастион1. По-късно той щял да бъде покорен от Луи XIV, който решил да сложи край на това хугенотско гнездо през 1703 г.

Благодарение на своите наследства в Германия, Прованс и Брабант Вилхелм от Насау-Ди-ленбург (1533-84) станал един от най-богатите хора в Европа. Той претендирал дори за бившето кралство Арл. Роден лютеран, но отгледан като католик в имперския двор в Брюксел, където наричал регентката Маргарита майка, той си построил разкошна резиденция в Бреда, в Северен Брабант. През 1555 г. държал ръката на болнавия Карл V по време на церемонията по абдикацията; а през 1559 г. действал като имперски пълномощник на Договора от Шато Камбрези. После отишъл в Париж като един от тримата гаранти за прилагането на договора. По всичко личи, че той бил стълб на католическия, имперски установен ред. Но в Париж Вилхелм чул за испанските планове да покорят Нидерландия; и започнал да храни доживотна омраза към испанските машинации. В историята е известен като “Вилхелм Мълчаливия”2.

а

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

543

Поради това въпреки по-късните холандски връзки династията Оранж-Насау, която той основал, не била холандска по произход. Тя била типична династична мултинационална амалгама, основана случайно и продължена заради добрия си късмет. От тримата синове на Вилхелм само един щял да запази родословието. Детето било заченато от четвъртата му жена между два опита на испанските агенти да убият Вилхелм. (Той някога помилвал любовника на втората си невярна съпруга, който после щял да стане баща на Йетер Пол Рубенс.) Правнукът на Вилхелм, също Вилхелм от Оранж (1650-1702), който станал крал Уилям III Английски, бил роден в средата на Холандската революция, осем дни след като баща му починал от едра шарка.

Оранжисткият орден бил основан в Армаг през 1795 г. Както по-ранния Момчетата на зората, той целял да запази протестантското (епископалното) превъзходство в Ирландия. Неговият герой бил Крал Били (Уилям III): неговият лозунг - “Не се предавайте!” В едно време, когато британският закон дискриминирал както католиците, така и презвита-рианците, Орденът се възприемал като щит на един изолиран елит срещу нарастващата популярност на Обединените ирландци на Уулф Тоун. Тоун (1763-98), умерен протестант, преследвал двойни цели за универсална толерантност и за суверенна ирландска република. Той апелирал към Франция за военна помощ.

В ожесточените сражения от 1795-8 г. Оранжисткият орден играел водеща роля в британските планове да отблъснат нашествието и да потушат размириците. Експедицията на генерал Хох, която отплавала от Брест през 1796 г., си изпатила в залива Бентри. Генерал Хумберт акостирал успешно в Килала в графство Майо, но се задържал за кратко. Въоръженото въстание в Уиклоу и Уоксфорд се провалило след битката на Винегар Хил (юни 1798). Тоун, пленен във френска флотска униформа, се самоубил.

В тези и в последвалите събития оранжистите следвали своя единствен дневен ред. Те се противопоставили както на Акта на Обединението (1801), така и на Дениъл 0’Конъл. Не приели Обединението, докато след 1829 г. не се появила перспективата една автономна Ирландия да бъде управлявана от освободените католици. Но те отхвърлили главното течение в британския юнионизъм. През 1912-14 г. осигурили гръбнака на Ълстърските доброволци, които били обучени да не се подчиняват на Уестминстър и на Ирландската програма за родно управление. Най-голямото им влияние било упражнено, когато Северна Ирландия притежавала самоуправление в рамките на Обединеното кралство от 1920 до 1976 г.

В продължение на 200 години Оранжисткият орден провежда ежегодни паради по случай годишнината от Бойн. Манифестанти с бомбета и оранжеви шарфове маршируват предизвикателно през католическите квартали, под свирукане и военна музика. И се вдига старият тост:

“За славната, набожна и безсмъртна памет на великия и добър крал Уилям, който ни спаси от католицизма, робството, мошеничеството, медните пари и дървените обувки. И среден пръст на епископа от Корк!”

544