Европа.История

OEDIPUS

ЕДИП “подутият крак“, цар на Тива, е един от най-вездесъщите герои в древногръцката митология и литература. Той също така представлява основна илюстрация на античната традиция, която води началото си от тях.

Историята на Едип е историята на един несретник от Тива, отхвърлен от царските си родители и обречен да бъде възнаграден с най-ужасното, макар и неволно, отмъщение. Изхвърлен, за да умре като дете, защото баща му, цар Лай, се страхувал от лошата поличба за него, той бил спасен от един овчар и отгледан край Коринт от хора, които не знаели нищо за произхода му. Когато се допитал до оракула в Делфи, той му казал, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Поради това Едип бяга от Коринт и отново пристига в Тива. Убива Лай при една случайна среща; решава загадката на Сфинкса; освобождава града от ужаса му и като награда получава вдовицата на царя, Иокаста, собствената си майка, за жена. След като му се родили четири деца от този несъзнателно кръвосмесителен съюз, открива истината и вижда как Йокаста се обесва от отчаяние. После той се ослепява и е изпратен на заточение от дъщеря си Антигона. Краят му идва на Колон в Атика, където трагичният скитник изчезва в една свещена горичка.

Историята на Едип се повтаря през цялата по-юьсна европейска литература. Римският поет Статий написал епоса “Thebaid”, който на свой ред е модел за първата пиеса на Расин “La TMbaide” (\ЬЬЬ). Римският трагик Сенека създава вариация върху “Едип цар” на Софоюьл, вдъхновявайки по-нататъшните версии на Корней (1659) и на Андре Жид (1950), както и една свободна адаптация от съвременния поет Тед Хюз. “Едип в Колон” на Софоюьл представлява основа както за драмата в стихове на Т С. Елиът “Старият държавник” (1952), така и за “Адската машина” на Жан Кокто (1934). Неговата “Антигона” е последвана от драми със същото заглавие и тема от автори като Кокто, Жан Анюел (1944) и Брехт (1947). Антьни Бриджис пише роман за Едип, озаглавен “MF” (1971). Има две картини, изобразяващи “Едип и Сфинксът” (1808) от Енгьр. Има оперна оратория Oedipus-Rex (1927) от Стравински, пригодена към латинското либрето на Кокто, и филм “Oedipus-Rex” (1967) на Пазолини1.

Засега обаче легендата е използвана най-добре от Зигмунд Фройд, който дава етикета “Едипов комплекс” на потисканата враждебност у момчетата към техните бащи. Произхождащ от съперничеството между бащата и сина за любовта на майката, по-нататък в живота синдромът може да доведе до патологична страст към майката.

Античната традиция, която може да бъде дефинирана като творческо пресъздаване на древните теми за съвременни цели, присъства в хиляди подобни примери. Подхранвана след Ренесанса от петвековно обучение по гръцки и латински, тя предоставя една основа на познанието, с която са били запознати всички образовани европейци. Заедно с християнството тя представлява поток в рамките на “кръвоносната система на европейската култура” и “код за незабавно разпознаване”. Нейният упадък в края на XX век е ускорен от променящите се социални и образователни приоритети. Защитници й твърдят, че нейното оцеляване е съществено, ако европейската цивилизация не иска да увехне в отчуждение.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

143

8СН01_А8Т1К08

^ЩЬООЕЬОЯ, или “Любов към смеха”, някога приписвана на Филагрий от Александрия и наУ век сл. Хр., е колекция от много по-стари гръцки остроумия. Тя изобразява първите ясйо/алГг&см, или “разсеяни професори”, заедно с хората от Абдера и Кума, обекти за подигравки в ранните форми на ирландската (или полската) шега.

• Един ШокШКой, който искал да види как изглежда, когато е заспал, застанал пред огледалото със затворени очи.

• Един зсШШйсох срещнал свой приятел и казал: “Чух, че си умрял”. “Но виждаш, че съм жив”. “Да, но човекът, който ми го каза, беше по-надежден от теб”.

• Един кумеец отишъл при балсаматора да прибере тялото на мъртвия си баща. Балсама-торът, търсейки нужния труп, попитал дали баща му е имал някакви отличителни белези. “Лоша кашлица”.

• Един кумеец продавал мед. Един минувач го опитал и решил, че е отличен. “Да, казал кумеецът, изобщо нямаше да го продавам, ако в него не беше паднала една мишка”.

• Един шотландски лс/го/алг/йси решил да икономиса, като обучи магарето си да не яде и престанал да му дава храна. Когато животното умряло от глад, собственикът се оплакал: “И то тъкмо когато се учеше да живее, без да яде”1.

Колекционерите на фолклорни истории са записали версии на последната история на естонски, латвийски, литовски, шведски, английски, испански, каталунски, валонски, немски, италиански, словенски, сърбохърватски, руски и гръцки. Малкълм Бредбъри я използва в “Обменни курсове” като част от наследството на неговата въображаема източноевропейска страна “Слака”2.

Емпедокъл от Акрагас (около 493-433) предполагал, че земята е съставена от четири “стихии”: огън, земя, въздух и вода, и че тези стихии постоянно се сливат и се разделят под въздействието на противоположния натиск на любовта и борбата. Говори се, че той скочил в кратера на връх Етна, за да изпробва силата на своето превъплъщение. Но вулканът му услужил, връщайки обратно само един сандал. Демокрит от Абдера (около 460-361) усъвършенствал атомната теория на Левкип, твърдейки, че цялата физическа материя може да се обясни посредством случайните сблъсъци на малки частички, които той наричал аГота, или “неделими”. Бил много известен като смеещият се философ заради присмеха си над човешката глупост.

Хипократ от Кос (около 460-357) извлякъл медицината от царството на религията и магията. Множество трактати за общественото здраве, хигиената, грижата за пациента и хирургията се приписват на него. Хипократовата клетва, чрез която лекарите посвещават живота си на здравето на своите пациенти, остава крайъгълен ка-

144