Европа.История

MEDIUM

АТНОв

В ЕДИН хрисовул от 885 г. император Василий I формално признал “Света гора” Атон като територия, запазена за монаси и отшелници. От тогава нататък всички цивилни и от женски пол (хора и животни) получили забрана да навлизат в 360-те кв. км на Градината на Девата в най-източния край на обградения от морето Халкидически полуостров. Първият постоянен манастир, Великата Лавра, бил основан през 936 г. Основният (урИсоп на грамотата датира от 972 г. Полустровът връх Атон, който се издига на 2 033 м., трябвало да бъде управляван от протос или архиепископ и от съвета на игумените, които се срещали в централния град Кариес1.

От самото си начало атонското монашество трябвало да прави компромиси между колективните и отшелническите традиции. Тринадесет от двадесетте големи манастира, построени между X и XVI век, били чисто соепоЬШс, вършели всички дейности общо, докато седем били 1<ИогИуЛтк, позволявали на монасите да се хранят и работят индивидуално. Там се нареждали трите най-стари - Великата Лавра, Ватопедският и основаният от грузинци Иверон. Всеки от манастирите е свързан с мрежа от отдалечени ферми, параклиси и отшелнически килии. Основното светилище на отшелниците може да се намери в предизвикващото световъртеж селище Карулия, на стръмния край на полуострова, където до множеството индивидуални колиби се стига по лабиринт от скалисти пътечки, каменни стъпала и въжени стълби.

През вековете Атон бил поставен под заплахата да бъде завладян от нашественици, включително от арабските пирати, лакийските овчари и каталанските грабители. В периода на Латинската империя (1204-61) били направени организирани опити монасите да бъдат покръстени в католицизма - от там идва и тяхната енергична съпротива срещу всички по-късни движения за съюз между Изтока и Запада. След това те открили отзивчиви покровители в лицето на князете на Сърбия, България и Влахия. Когато Солун бил превзет от турците през 1430 г., монасите запазили своите привилегии от султана.

През XVIII век Атон бил важен център на важно панправославно движение, свързано с патриарха в Константинопол. Академията във Ватопедския манастир била седалище на международно учение.

През XIX век Атон бил взет на прицел от Санкт Петербург като инструмент за руското влияние. Около 5000 руски монаси се настанили там, особено в Шшй1к’оп “Св. Пантелеймон” и в теШ “Св. Андрей”. Гръцките, сръбските, румънските и българските манастири по подобен начин били превърнати н агентства на съответните им национални църкви. Атон изгубил най-големия си благодетел след Руската революция от 1917 г. Настоящото му устройство било въведено чрез договора с Гърция от 1926 г.

След десетилетия на упадък свежият приток от монаси през 80-те години на XX век повишил общия им брой до около 1500, подхранвайки Света гора с изисквания за реформи. Манастирите били ремонтирани, развило се търговското лесовъдство, били построени пътища за достъп до мястото и (мъжките) туристи вече били добре дошли. Провели се дискусии за подновените контакти с Рим. Един монах от Атон публикувал своите оплаквания за международната публика2. “Атонските монаси са прочути фракционери и клюкари, коментира един наблюдател. В крайна сметка това е сърцето на онова, което е останало от византийския свят”3.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

339

тната Багратидска династия, била върната във васалните на Византия територии. Българите, които през 924 г. обсадили Константинопол, разпрострели своята хегемония на запад, но постепенно били укротени чрез кръщението и меча.

Политическата стабилност създала условия за културно възраждане. Василий I и Лъв VI философ, систематизирали имперските декрети от последните векове. Византийската църковна архитектура придобила хармонична хомогенност. Хората на словото изпълнили двора, фотий (около 810-93), патриарх и професор, съживил изучаването на античността. Симеон Метафраст (поч. около 1000) съставил “Мепо/одюп”, стандартната колекция за живота на християнските светци. Неговият съвременник, поетът Йоан Геометър, писал химни, епиграми и стихове с огромна хуманистична чувствителност. Михаил Пселос (около 1018-81), дворцов философ и енциклопедист, публикувал много исторически, теологически и литературни трудове. Критиците на “Македонския ренесанс” твърдят, че неговите постижения били повече енциклопедични, отколкото съзидателни.

Сигурна и уверена, далеч от бедите, които обсипвали Запада, Византия поддържала високия си стил. Когато Лиутпранд от Кремона, историк на Отон Велики и посланик на италианския крал, посетил Константинопол през 949 г., той бил зашеметен от удивление. Приемът при Константин Багренородни го впечатлил и го засегнал силно:

“Пред императорския трон се издигаше дърво от позлатено желязо, чиито клони бяха пълни с най-различни птици и те пееха най-различни птичи песни. Самият трон бе конструиран толкова хитро, че в един момент изглеждаше нисък… а миг по-късно се издигаше на огромна височина.

От двете страни бе охраняван от огромни лъвове от позлатен метал или дърво, те шибаха с опашки по пода и ревяха силно с отворени уста и движещи се езици.

В тази зала, в присъствието на двама евнуси, аз бях заведен пред императора. При влизането ми лъвовете ревнаха и птиците запяха… Но след като се проснах за трети път, когато надигнах глава, аз съзрях императора, когото виждах за пръв път, седнал над мен, издигнат почти до тавана на залата и пременен в различни одежди. Как успяха да го направят, и досега не знам…“17

Разбираемото чувство за малоценност на Лиутпранд отразява западното отношение към Изтока в този период.

Главният враг на Византия бил ислямът, срещу когото тя се изправяла, представлявайки предния бастион на християнския свят. Но на балканския си фланг тя била изправена срещу една енергична държава, която била неин главен съперник в продължение на два века. Първата Българска империя се появила от племенните приключения на Тервел, Крум и Омуртаг и упражнявала властта си над бившите дунавски провинции. След като приела православното християнство тя била въведена в света на византийската цивилизация, но това не предотвратило интензивните конфликти. Под управлението на Симеон (упр. 893-927), който се титулувал “ВавНеиз ка\ АШокга^г на българите и гърците”, както и като “Цар” (цезар), България се опитвала да си присвои ролята на Византия на Балканите, но си изпатила през 924 г. пред стените на Константинопол. През X век византийските сили завоювали отново източния стратеги-

м

340