Европа.История

PAPYRUS

ПРЕЗ 1963 г. в Дервени, близо до Солун, бил изровен един овъглен папирус от IV век пр. Хр. Той или е бил изгорен като част от ритуално погребение, или вероятно е бил използван за подпалки. Но все пак можел да бъде разчетен. Дешифриран от д-р Фьокелман от Виена, който разделил пластовете от изгорения свитък с помощта на статично електричество, в него бил открит коментар върху Омировите поеми. Той заместил папируса от Тимотеус Persae (П. Берол. 9875), изровен в Абусир в Египет, като най-старото гръцко папирологично откритие1. През 1964 г. подобен папирусен свитък бе намерен в ръката на човек, погребан през IV век пр. Хр. в Калатис, на румънския черноморски бряг. Но той се разпаднал на прах при разкриването му.

Растението Cyperus papyrus било използвано за писане в Египет от 3000 г. пр. Хр. Той бил разстилан на хоризонтални и вертикални ивици, които после били притискани, докато станат плоски и докато оформят дълъг volumen, или свитък. Разрязана тръстика или паче перо били натопявани в гъсто черно мастило, направено от сажди. Папирусът продължил да се използва в гръцки и римски времена, особено в земите, близки до източниците за неговата доставка край делтата на Нил. Най-голямата находка от антични папируси, някъде около 800 на брой, били извадени от запечатаните с лава руини на Херкулан.

Папирологията - науката за папирусите - има огромен принос към изучаването на Античността. Тъй като много малко други форми на писменост са оцелели през периода от две хилядолетия, тя представлява изключително напреднало познание на древната палеография; и е помогнала да бъде хвърлен мост над филологическата бездна между древногръцкия и средновековния гръцки език. Тя е открила много текстове от изгубения репертоар на античната литература, включително “Конституция на Атина| на Аристотел, “Траките“ на Софокъл и IНедоволният мъж” на Менандър. Тя също така играе ключова роля в библейските изследвания. Сега са запазени някъде около 7000 ранни гръцки ръкописа на различни фрагменти от Библията. Свитъците от Мъртво море съдържат няколко християнски, както и еврейски текстове. Има два предхристиянски папирусни свитъка, съдържащи фрагменти от Второзаконието. Един папирус от 125 г. сл. Хр., съдържащ Евангелието на св. Йоан, е значително по-стар от всяка друга версия върху пергамент. Някои от най-старите папски були, които са оцелели досега, също са написани върху папирус2.

Тъй както папирусът отстъпва пред пергамента, пред тънкия пергамент и по-късно пред хартията, така и свитъкът отстъпва пред сгънатите страници на ръкописния сборник. Комбинацията от отминаването на папируса и появата на сборника дава началото на книгата. |BIBLIA1 IXATIVAH]

те”, с неговата библиотека от 700 000 тома бил отдаден на колекционирането, запаз ването и изучаването на древногръцката култура. Той бил фар на учението, осветя ващ интелектуалния живот на късноантичния свят толкова ярко, колкото големия! фар осветява морските пътища към пристанището*. Аристофан от Византион (окож

* фарос - малък полуостров край Александрия в Египет; в древността той бил остров с ог ромен фар върху него, който бйл едно от Седемте чудеса на света - Б. пр.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

159