Европа.История

REVOLUTIO

Но в мълчаливата маршируваща маса има достатьчно бъдеще. Не символичен Ноев ковчег, като при старите евреи, носят тези мъже; но с тях е и Договорът. Те също така оглавяват една нова ера в историята на хората. Цялото бъдеще е там и съдбата кръжи мрачно над него, в (техните) сърца и неоформени мисли…24

След като били свикани обаче, се оказало невъзможно Генералните щати да бъдат контролирани. Трите групи на духовенството, аристокрацията и Третото съсловие трябвало да се срещнат отделно и да следват дневен ред, съставен от кралските управители. Но Третото съсловие, което получило двойно представителство, както в Дофин, скоро разбрало, че може да насочва процедурите според собствените си желания, ако на тримата председатели бъде позволено да гласуват като един. Духовенството и аристокрацията, сред които имало много симпатизанти на Третото съсловие, не се противопоставили организирано. И така, на 17 юни, след като поканило другите две съсловия да се присъединят към него, Третото съсловие нарушило съществуващите правила и се обявило за единствено Национално събрание. Това бил решителният пробив. Три дни по-кьсно, прогонени от обичайната си зала, депутатите се срещнали на близкия тенискорт, le jeu de раите, и дали клетва да не се разпускат, докато франция не получи конституция. “Кажете на своя господар, извикал гръмог-ласно граф Мирабо към войските, изпратени да ги разпръснат, че ние сме тук по волята на народа и няма да се разпръснем пред заплахата от байонетите.” [gauche]

Последвало безредие. В двореца министрите на краля, които били склонни към помирение, се скарали с по-агресивните си колеги. На 11 юли Жак Некер, който бил посрещнат бурно и приветстван при откриването на Генералните щати, бил освободен. Париж експлодирап. Революционният щаб се събрал около дук Д’Орлеан в Пари Роял. Градините на Пари Роял се превърнали в прочута сцена за речи и свободна любов. Секспредставленията се изнасяли наред с всякакви политически обръщения. “Прогонването на Некер, крещял въодушевеният оратор Камий Демулен, страхувайки се от репресии, е сигнал за друга Вартоломеева нощ срещу патриотите.” Кралският гарнизон бил победен. На 13-и бил създаден Комитетът за обществено спасение и 48 000 души се записали в Националната гвардия под ръководството на генерал Лафайет. Бунтовнически банди съборили омразните barrières, или вътрешни митнически постове в града, и ограбили манастира “Сен Лазар” в търсене на оръжие. На 14-и, след като от Hôtel des Invalides били извадени 30 000 мускета, кралската крепост Бастилията била обсадена. Последвала кратка престрелка, след която губернаторът капитулирал. Кралят изгубил своята столица.

В този момент, в центъра на събитията, все още имало надежда за дисциплинирано уреждане на нещата. На 17-и, за голяма изненада, Луи XVI тръгнал от Версай за Париж и надянал открито кокардата с трикольора. В провинциите, точно обратно, новината за падането на Бастилията предизвикала оргия от атаки срещу “четиридесетте хиляди други бастилии”. Замъците и манастирите били изгорени; благородни-ческите семейства, атакувани безразборно от гладните селяни, започнали да емигрират; градовете декларирали самоуправление; разбойничеството процъфтявало. Франция се разделяла на въоръжени лагери. Това бил сезонът на /а Grande Peur, Големия страх - едно лято на безпрецедентна социална истерия, подхранвана от слухове за аристократични кроежи и селски зверства из цялата страна25.

КОНТИНЕНТ В СМУТ

707

От тогава нататък Революцията овладявала своята инерция, своя ритъм, диктуван от вълните на неконтролираните събития. Тя преминала през три основни фази.

В първата, петгодишна фаза, 1789-94 г., Френската революция се ускорила през още по-нарастващи степени на радикапизъм, докато всички институции на предишния социален и политически ред не били пометени. В продължение на повече от две години Националното събрание, Constituante, се трудило по проекта за конституционна монархия. В една цяла нощ, 4-5 август 1789 г., тридесет отделни декрета премахнали всички инструменти на крепостничеството и аристократичните привилегии. Декларацията за правата на човека (26 август 1789) била последвана от премахване на провинциите (декември 1789) и от граждански щат за духовенството (юни 1790). Оказало се, че стабилност и консенсус могат да бъдат постигнати, когато в навечерието на годишнината от падането на Бастилията, на 14 юли 1790 г., цяла Франция се присъединила към големия фестивал на федерацията. В Париж кралят посетил службата в присъствието на водачите на събранието и командира на Националната гвардия генерал Лафайет и дал тържествена клетва за вярност, предложена от епископа наОтун, Талейран.

В Австрийска Нидерландия революцията се движела още по-бързо. През август 1789 г. силната архиепископия на Лиеж била завладяна от “патриоти” в безкръвен преврат. През август генерал Дьо Мерш събрал патриотична армия, за да се противопостави на австрийците. Демонстрациите в Гент завършили през ноември с кървави кланета; и накрая, през декември, Брюксел прогонил австрийския си гарнизон. До края на годината бил обявен независимият Съюз на белгийските държави. Той издържал тринадесет месеца преди повторното влизане на австрийците със сила през февруари 1791 г.

Във франция въвеждането на обща конституция (септември 1791) изисквало избори, които да отстранят първоначалните, умерени водачи. Новото Законодателно събрание не било настроено добре към монархията. То се борило да завземе властта в продължение на дванадесет месеца, докато не било победено от Декларацията за републиката и откриването на Националния републикански конвент. После, през лятото на 1792 г., когато франция била във война, най-активните членове на революционното движение били отвлечени от крайните радикали, които по-рано били завзели контрола върху общинската комуна в Париж. Следователно, ако Генералните щати и Националното събрание (1789-91) били доминирани от конституционалистите на Мира-бо, а Законодателното събрание (1791-2) - от републикански настроените жирондисти, Националният конвент (1792—5) получавал своите заповеди от екстремистки настроените якобинци на Робеспиер.

Двете ужасни години на якобинското превъзходство започнали по време на страха от нашествие през 1792 г., когато се смятало, че пруската армия се намира на разстояние един изстрел от Париж (виж по-долу). Когато кралят освободил своите жирондистки министри в очакване на чужда помощ, започнало да се надига народното недоволство. През юли, когато манифестът на херцог Брунзуик обявил неговото намерение да освободи краля и да екзекутира цялото население на Париж, ако кралският дворец бъде докоснат, недоволството кипнало. Точно това бил претекстът, от който се нуждаели якобинците, за да обявят, че “отечеството е в опасност”, и да апе-

708