Европа.История

ORIGO

СвАВА

” ‘■Г% обширните равнини на Азия - започна той - живеели две смели, диви племена.

Те се наричали хуни и маджари. Когато техните хора нараснали много, хуните Лж тръгнали да си търсят ново място за заселване. След много трудности те стигнали до една земя, зелена от своите пасища, синя от бързите си реки, богата с гористите си планини. Но земята не била свободна. Тя принадлежала на римляните, които я наричали Панония.

Най-смел от хуните бил младият принц Атила и те го направили свой цар. Той превземал все повече и повече земя и управлявал своите хора с желязна ръка. Когато жена му умряла, оставяйки му двама сина, Ксаба и Аладар, той смело поискал за жена дъщерята на римския император и половината империя като зестра.

Накрая те се сблъскали в Каталония. Леката кавалерия на хуните се нахвърлила върху римляните като свирепа вихрушка само за да бъде разбита от техните железни редици… Мирните реки се превърнали в реки от кръв. “Бичът Божи” бил пречупен… Стар по дух, той починал наскоро след това.

Тогава Ксаба решил да вземе най-силните си мъже и да се върне в Азия… при маджарите. Събрал хората си. “Живи или мъртви, обещал той, ние ще ви се притечем на помощ, ако ви грози опасност.”

Когато той си тръгнал, друга голяма вражеска армия връхлетяла върху хуните. Безкрайни колони от безмилостни войни нахлули в крепостта им. Хуните паднали на колене и се помолили за Ксаба. Гръмотевица, дълга, дълбока и все посилна, им отговорила… Искрящ бял лъч се появил сред звездите, оформяйки огромна дъга. С блесналите мечове и бойни-, те викове на хиляди мъже и с кънтящите копита на хиляди коне Ксаба и войните му връхлетели от небесата, разпръсвайки поразения от ужас враг.

Ксаба и неговата армия от духове се върнали за един последен път, водейки маджарите да се присъединят към своите братя в тази красива наша земя. След това той никога не се върнал. Но искрящото небе, “небесният път на войните”, останало там завинаги.”1 «

Фолклорните приказки са хранилище на колективната памет. Те били предназначени за развлечение, но и за засилване на племенната идентичност. Петстотин години разделят подвизите на хуните и маджарите в Унгария. Но все пак последните продължили да изпитват афинитет към своите предшественици и другари номади. В модерните времена никое друго семейство освен унгарското не би поискало да нарече сина си Атила._______________________

Европейския полуостров на изток и на запад и продължава през първото хилядолетие сл. Хр. и по-нататък, докато всички странстващи народи не си намерили постоянно местопребиваване. Главните събития от него са известни само от римски извори, тъй като неграмотните скитници не са оставили свои собствени документи. Но все пак тук е процесът, от който повечето от по-късните национални групирания трябва да проследят своя произход. Пародирайки фраза от една по-късна епоха, той може да бъде наречен Drang nach Westen, Походът на Запад, пътят към постоянно заселване. Без него всяка идея за “Европа” или “европейците” би била неразбираема. Антропологическият анализ предполага, че в него са били включени три основни типа

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

241

население: уседналите обитатели на Империята, живеещи в градовете или в селските имения; варварските племена, живеещи от примитивно земеделие или отглеждане на добитък; и истинските номади. Трябва да се добавят и морските разбойници, конто както номадите живеели главно от грабежи и действали на големи разстояния в северните морета.

От технологическа гледна точка е важно да се отбележи, че земеделието от желязната епоха достига до точката, в която се разбира, че може да се спечели повече от обработването на една и съща земя, отколкото от постоянното местене. Варварите не просто търсели приключения. Те търсели място, където да пуснат корени.

От етническа гледна точка народите от Полуострова имали най-разнообразни връзки. С известна резервираност обаче може да се каже, че индоевропейският елемент вече е доминирал през първата половина от първото хилядолетие. Мнозинството от обитателите на Империята, макар и не латини или елини по произход, са били напълно латинизирани на запад и елинизирани на изток. С известни забележителни изключения, варварските преселници принадлежали към някое от другите основни индоевропейски семейства. (Виж Приложение III, стр. 1238-9.)

Освен номадите индоевропейците са включвали членове на угрофинската група; елементи от коренните иберийски племена в Испания; останки от предлатинското население в по-отдалечените части на Италия и неасимилирани елементи сред или-рите, даките и траките на Балканите. Евреите се пръснали във всички големи градове по Средиземноморието. Угрофинската група народи вече се била разделила на компонентите си. фините, или Suomalainen, пътували през субполярната тайга от началната си точка в Сибир. Те заели земите между края на Балтийско море и Горна Волга, които по-късно щели да се превърнат в сърцето на Русия. Етнически били сходни с хуните, маджарите и няколко по-малки групи - черемисите, мордвинците, перми-анците, волгусите и остяките - които останали назад в района на Урал. Имали и по-далечни връзки с алтайската група, която включвала тюрките, монголите и татарите. Техните съседи, лапите, вече се били заели със своето безкрайно странстване заедно със северния елен. Лапите наричали себе си “сами”, но за да не се получи объркване, нордическите нации обикновено ги наричат “фини”. Оттам идва и името на по-късната шведска провинция финмарк.

Две други фрагментирани групи в Кавказ имали малко известни връзки. Северните кавказци са съставени от абхазците, чеченците и аварите; южните кавказци -от лазите, мегрелите и грузинците. През 20-те години на XX век един лингвист аматьор сшотландски произход, който приел руското име Николай Яковлевич Map (1864-1934), съставил теория, която свързва тези кавказки езици с баски, етруски и древния ив-рит и по този начин завършва всички връзки на европейската етническа сцена. За жалост, макар и покровителствана от най-великия от всички грузинци, теорията на Map била всестранно оборена.

Азиатските номади проникнали на Полуострова на вълни, които се разливали през повечето време от документираната история. Хуните, които се появили през V вексл. Хр., били наследници на по-ранни орди, които яздили из същите степи, особено на древните скити и ирано-сармати, които Птоломей описва като върховни господари на степите през II век сл. Хр. Те били предшественици на аварите, маджарите и

16. Европа

242