Европа.История

PENINSULA

Повечето специалисти по предистория наистина приемат, че онези железари от периода Ла Тен са били келти, че те са произлезли от формирането или от наплива на келтските племена през първото хилядолетие пр. Хр. и че те са от същата група, която в гръцките и римските литературни документи се нарича КеПо/ или СеНае. Но най-последното изследване по темата поддържа твърдението, че произходът на келтските езици може да се търси много по-далеч назад, още в епохата на неолита17. Едно е сигурно: съвременните лингвистични изследвания не са доказали без съмнение, че езиците на келтите са сродни с латинския, гръцкия и с повечето езици в съвременна Европа. Келтите са авангардът на една лингвистична общност, която може да бъде определена по-ясно, отколкото археологичните общности от предисторията. Келтите стоят в центъра на индоевропейския феномен.

Още през 1786 г. сър Уйлям Джоунс, британски съдия на служба в Калкута, прави епохалното откритие, че основните езици в Европа са близко свързани с главните езици в Индия. Джоунс вижда връзката между античните латински и гръцки и древния санскрит. По-късно става ясно, че много съвременни индийски езици образуват част от същото семейство, както и техните съответствия в Европа, а именно романска, келтска, германска, балтийска и славянска групи. (Виж Приложение III, стр. 1238.)

По онова време никой нямал представа как това семейство от “индоевропейски” езици е могло да се придвижи през Евразия, макар и тогава да се е предполагало, че езиците са били занесени на Запад от мигриращите народи. През 1902 г. обаче немският археолог Гюстав Косина свързва индоевропейците с един специфичен тип грънчарски изделия, които били широко разпространени по някои места в Северна Германия. Заключенията на Косина показват, че “индоевропейската родина” може да е съществувала през северноевропейската желязна епоха. Идеята е развита от видния австралийски археолог Виър Гордън Чайлд (1892-1957), чийто синтез “Зората на Европейската цивилизация” (1925) е една от най-влиятелните книги за своето време. По-късно литовско-американската археоложка Мария Гимбутас потвърди неговата теза за местоположението на индоевропейската родина в украинските степи, като я идентифицира с широко разпространената курганска култура на погребалните могили в този район:

Постоянното натрупване на археологически открития ефикасно елиминира по-ранните теории за индоевропейските родини… Курганската култура, изглежда, е единственият останал кандидат да бъде първата индоевропейска култура. През периодите на неолита и калколита не съществува друга култура, която би могла да кореспондира с хипотетичната култура-майка на индоевропейците, както тя е реконструирана с помощта на често срещани думи; не съществуват и други големи експанзии и завоевания, засегнали цели територии, където най-ранните предисторически извори и културни цялости доказват съществуването на хора, говорещи на индоевропейски езици”.

Най-същественият момент тук е този, че Гордън Чайлд и неговите последователи използват термина “култура” във връзка с групи от хора, дефинирани както по материални, така и по лингвистични критерии. Но като се замислим, изглежда, че не съществува основателна причина археологическите култури непременно да бъдат съотна-

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

107

тони^

ТОЛУНД е името на едно блато край Аархус в Дания, където през 1950 г. бе открито цялото тяло на предисторически човек в забележително запазено състояние. То е из ложено в Силкеборгския музей - таниновата киселина в торфа го е мумифицирала толкова съвършено, че деликатните черти на лицето са напълно непокътнати, непокътнато е и стомашното съдържание. С изключение на заострената кожена шапка и превръзката на кръста той е гол и е бил удушен с плетено кожено въже, очевидно жертва на ритуално убийство преди около две хиляди години. Странната му съдба може да предизвика натрапчиво чувство за състрадание дори и днес:

Нещо в неговата тъжна свобода,

Докато той е препускал с двуколката,

Трябва да дойде при мен, да ме накара

Да кажа имената

Толунд, Гробал, Небелгард,

Наблюдавайки сочещите ръце На селяните,

Без да зная техния език.

Там далеч в Ютландия В старите енории, където са убивали хора,

Аз ще се чувствам изгубен,

Нещастен и у дома1.

Но Толундският човек не е единствен. Подобни открития са направени тридесет години по-късно край Линдоу Мое в Чешър (Англия); един особено интересен труп се появи на бял свят през септември 1991 г. в ледената кухина близо до хребета Симилаун в Източните Алпи в Южен Тирол. Изглежда, че тялото е на ловец от предбронзовата епоха, напълно облечено и екипирано. Висок е 5 фута (152 см) тежи 120 1Ь (54,4 кг), на възраст е около двадесетгодишен, със сини очи, бръснато лице и дори с напълно завършен мозък. Той е много грижливо облечен в щавена кожена туника и гамаши, с шапка от кожа на алпийска дива коза, ръкавици от брезова кора и подплатени със сено ботуши с високи подметки. Кожата му е татуирана със сини племенни знаци на четири места и носи огърлица, изработена от 20 излъскани ремъка и една каменна глава. Носел е празна раница с дървена рамка, счупен 32-инчов (975 см) лък, колчан с 14 стрели с върхове от кост, каменна брадва с острие от чиста мед, къс нож от кремък и колан, в който има кремъци и прахан. Той очевидно е замръзнал и е умрял, докато е прекосявал прохода по време на снежна буря. Дясната му ръка се е схванала при предсмъртната агония, опитвайки се да закрие очите му. Датиран към 2731 г. пр. Хр. ± 125 г., той най-накрая достигна до мястото, към което никога не бе тръгвал - камерата за дълбоко замразяване в университета в Инсбрук - с 5000 години закъснение2.

Съвсем ясно е, че предисторическите тела са ценен източник за научна информация. Скорошният напредък в “предисторическата патология” улеснява детайлния анализ на телесните клетки, болести, бактерии и диети. Но никой не може да забрави напълно за случая с Пилтдаунския човек, чиито кости бяха изровени в една каменоломна в Съсекс през 1908 г. В същата година, когато бе открит Толундският човек, се оказа, че Пилтдаунският човек е една от най-съвършените фалшификации.

108