Европа.История

DING

Обичаят сред германските племена да се свикват народни събрания бил описан от Тацит; почти сигурно е, че те са съществували още от праисторически времена. Най-ранното подобно събрание, влязло в историческата документация, е онова от “Легенда за Ансгар” от IX век - Ding, което се събрало в Бирка на остров Бьоркьо в Швеция. Подобно събрание е свикано през същия период и в Дания.

Исландското национално събрание, Althing, било свикано за пръв път през 930 г. сл. Хр. под Ниската скала край езерото Тингвелир. След това се събирало ежегодно “след десет седмици лято” и в него участвали тридесет и шестте вождове на клановете от острова и избраните делегати, или thingmen, които пък избирали Говорителя на законите. То назначавало съдии, приемало закони и вземало административни решения, приемайки принципа на мнозинството от 1130 г. Всяка година било предшествано от майските farthings, или “регионални събрания”, в четирите области на острова и следвано от leid - събрание, когато населението било информирано за взетите решения. То било централната характеристика на исландската “свободна държава”, която продължила д’о “Стария договор” от 1264 г. и превземането от норвежците1.

Събранието от остров Ман, Tynwald, както и това от Фарьорските острови, датира от подобен ранен период. (FAROE)

Нордическата демокрация поставя специално ударение върху местните събрания. Всяка шведска провинция си имала своя ding, като исландските farthings, във всяка от дванадесетте юрисдикции на страната. Дания имала три landlings, а Норвегия - своите lögthings. На най-ниското ниво в Исландия, системата от hieppar, или “фермерски събрания”, функционирало отХ1 до XIX век. Тези традиции до голяма степен смекчавали амбициите на нордическите крале и възпрепятствали скандинавското политическо обединение. Когато нордическите страни по-късно наистина влезли в Съюза от Калмар, това било поради династически причини, които не били трайни. Хартата за правата, която била наложена на датския крал Ерик Глипинг през 1282 г., и нейният шведски еквивалент от 1319 г. били по-обширни от английската Магна Харта. Всички те имали своите корени в една много по-стара политическа култура2.

Влиянието на нордическата демокрация не било ограничено само до Скандинавия. То имало въздействие върху всички места, до които стигнали викингите - в Англия, Шотландия, в руския Новгород и много вероятно в Полша, където пуснало корени същото законно право за бунт. Макар че на скандинавските страни им предстояло да изпитат една епоха на абсолютна монархия, традицията за местната демокрация може да помогне за обяснението на силата на конституционализма и представителното управление в модерните времена.

Империята на Карл Велики завършила съюза между Римското папство и нарастващата държава на франките. Тя била ефимерно създание, едва надживяло смъртта на своя основател, и изчезнала напълно в рамките на един век. Карл Велики (упр. 768-814), правнук на Шарл Мартел, обединил двете половини от царството на своите предци, Нейстрия и Австразия, в обширна територия от Атлантика до Дунав, от Нидерландия до Прованс. След петдесет и три кампании и един живот, прекаран върху

318