LUGDUNUM
ПРЕЗ 43 г. пр. Хр. проконсул Муниаций Планций начертал централната линия на нов град на мястото, където се сливали Рона и Сона. Лугдунум щял да стане главен град на Римска Галия, кръстовище на разклоняващата се като звезда мрежа от павирани пътища. Той владеел не само коридора Рона-Рейн, но и маршрута, водещ на северозапад от Италия към Ламанша’.
Рона, макар и плавателна, била бърза и бурна река. Надолу по течението корабите рискували да бъдат разбити в многобройните подводни скали и острови; нагоре те можели да се движат срещу течението само с помощта на коне. В десетилетията преди появата на параходите през 1821 г. 6000 коня работели по пътеката за теглене, превозвайки товари нагоре до Лион, преди да се спуснат обратно надолу върху салове.
От 1271 до 1483 г. Долна Рона представлявала държавна граница. Левият бряг, известен като l’Empi, се намирал в Свещената Римска империя. Десният бряг, le Riaume, и всичките острови принадлежали на Кралство Франция. Между Женева и Арл били построени петнадесет каменни моста; и няколко чифта градове близнаци като Валанс и Бюкаре израснали по срещуположните брегове.
В същата тази епоха Лион възстановил икономическото надмощие, което някога имал в древна Галия. Той бил присъединен към Франция от Филип ла Бел, който влязъл в града на 3 март 1311 г., след което градът оглавил “френския провлак”, свързващ северните и южните владения на Франция. От 1420 г. той станал домакин на четири ежегодни международни панаира; от 1464 г. получил привилегии с цел да се отклони търговията от Женева; а от 1494 до 1559 г. той представлявал логистична база за Италианските войни, които водила Франция. Търговският му елит бил изтъкван от много италиански фамилии, включително от Медичите, Гуаданите (Гаданите) и множество генуезци. Този “весел, решителен и потаен град”, “грабнат от водовъртежи и много особени ритми”, се превърнал във “водещ център на европейската икономика”2.
“Vieux Lyons”, старият квартал, загнезден до Сона, помни златните десетилетия на града. Хълм, гъмжащ от тесни улички, свързани с подобни на тунели traboules, или “транс-амбулантни проходи”, той е претъпкан със стилно украсени готически и ренесансови хотели, дворове, площади и църкви. Имената им, от Manécanterie, или “катедрална хорова школа”, до Hôtel de Gadagne на Rue Juiverie, или “Еврейска улица”, звънят със спомена за колоритните си минали обитатели. Град Белкор бил построен по времето на Луи XIV върху междуречната равнина. Статуята на краля-слънце, която била докарана от Париж по вода, била повредена по време на превозването и се наложило да бъде извадена от реката.
При стратегическото разположение на Лион и неговия индустриален успех, базиран върху коприната IJACQUARD1, географите се чудят защо той никога не е изместил Париж като столица на Франция. Перспективата си останала една нереализирана възможност. От 131! г. Лион трябвало да се задоволи с положението си на втори град във Франция. Защото географията определя само онова, което е възможно; тя не определя коя възможност ще триумфира. “Една страна е склад за заспали енергии, написал майсторът, чиито семена са засети от природата, но чиято употреба зависи от човека.”3
14. Европа
210