Европа.История

KRAL

Карл разбил славяните поне на четири фронта. Той подчинил аботритите и солбите на изток от Елба през 789 г. Принудил чехите от Бохемия да плащат данък през 805-6 г., а също и каринтските славяни от Сава и Драва. От уважение към великия завоевател славяните приели неговото име като своя дума за “крал”. Карол станал krai на чешки, krôl на полски, король на руски. Франките дали на славяните първия модел на християнско кралство. (Kral означава “крал” дори и на турски.)

На запад Карл бил приет като действащ монарх в много средновековни легенди, върховният герой на chansons de geste’. Още през IX век един монах от Сен Гал композирал една до голяма степен приказна хроника, “De Gestis Karoli Magni”. Скоро Карл щял да бъде изобразяван от трубадурите като вездесъщия герой на християнския свят, завъртял свещения си меч, поразяващ неверниците, яхнал начело на своите другари - Роланд, Ганелон, Неймс Баварски, Огиер Датски, Гулам от Тулуза, Тюрпин, войнствения архиепископ на Реймс.

Във френската традиция “дванадесетте перове” на Карл включват тримата херцози на Нормандия, Бургундия и Аквитания, тримата графове на Шампан, Тулуза и Фландрия и шестте духовни перове, епископите на Реймс, Лаон, Шалон, Бюве, Ланжер и Нойон.

В германските легенди за Карл често се казва, че спи, чакайки вика, за да се събуди и да спаси любимите си поданици от техните неволи. В баварската приказка той седи на стола в Унтерсберг както на трона си в параклиса в Аахен. Краят на света ще бъде близо, когато брадата му порасне три пъти около масата пред него. На немски език името на Карл е дадено на съзвездието Голяма мечка - Karlswagen. В староанглийски “Колата на Чарлз” било алтернативно име за съзвездието Голяма мечка.

По-късно във Франция и Германия Карл Велики бил приветстван като прародител на царствеността в страната. За французите “Charlemagne”, за немците “Karl der Grosse”, той не бил възприеман като франк, а като патриотичен френски или немски водач. Неговият пример вдъхновил Наполеоновата императорска коронация през 1804 г. Портретът му заема първото място в галерията на немските императори, нарисувана през 1838-52 г. в Kaisersaal във Франкфурт2.

През XX век Карл Велики все повече се възприема като символ на френско-герман-ското помирение. През 1943 г., когато нацистите образували нова дивизия от френски доброволци за Waffen SS* или през 1955 г., когато Съветът на Европа основал наградата “За служба на каузата на европейското единство”, организаторите апелирали към същото име - към “Карл”.

* Waffen SS - това са бойните части на СС през Втората световна война, най-елитните подразделения на Вермахта - Б. пр.

През 864 г. с Едикта от Питре Шаря Плешивият най-накрая издал заповед зг всички области да построят укрепления и да имат подръка ударните сили на кавале рията. Но облекчението все още било далеч. Година след година междуособните вой ни на Каролингите били осеяни със смъртта на крале, с временни разделения и с до

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

327

ри още по-безочливи викингски набези. От 867 до 878 г. датчаните били заети с Англия. През 880 г. те опустошили долината на Елба. През 885-6 г. 40 000 викинги се изсипали от 700 дълги кораба, акостирали в днешното Марсово поле и подложили Париж на единадесетмесечна обсада. Граф Ото провел героична защита само за да открие, че императорът, Шарл Дебелия, се откупил от викингите със 700 ливри сребро и ги прогонил в Бургундия.

На Британските острови, които убегнапи от вниманието на Карл, ударът на викингите бил особено жесток. Датските нашествия създали разделения, които се запазили в продължение на 200 години. Егберт, крал на Уесекс, бил признат за Bretwalda, или върховен господар на Британия, през 828 г. В рамките на едно поколение обаче датчаните оспорили превъзходството на Уесекс. Алфред Велики, крап на Уесекс (упр. 849-99) прекарал целия си живот в опити да ги сдържа. В един момент, през 878 г., той бил принуден да се крие в блатата на Атълни в Съмърсет. Но битките през същата тази година му позволили да раздели страната. Договорът от Уедмор създал Danelaw - обширна област, подчинена на датското управление. От тогава нататък, до съдбовната 1066 година, Англия щяла да бъде оспорвана между английския двор на Уесекс и датчаните. През X век, след прогонването на Ерик Кървавата брадва, последния датски крал на Йорк, викингските нашествия били подновени с голяма ожесточеност. През 994 г. Лондон бил нападнат от комбинираните сили на датчани и норвежци. От 1017 до 1035 г. Кнут, или Кануте, управлявал огромна североморска империя, свързваща Англия със Скандинавия. Старото Англосаксонско кралство се радвало на кратък отдих под управлението на Едуард Изповедника (упр. 1042-66), основател на Уестминстърското абатство. Смъртта му през 1066 г. подпалила война между тримата съперничещи си претенденти - Харолд Хардрада от Норвегия, Харолд Годуинсън от Уесекс и Уилям Копелето, херцог на Нормандия.

Докато англичаните се биели с датчаните, останалата част от Британските острови станала свидетел на дълга и заплетена борба между викингите и келтите. Нестабилните федерации от северняци се биели с нестабилните съюзи на келтските принцове. След един век на хаос те най-накрая взели връх под ръководството на легендарния Бриайн Боройме (Брайън Бору, упр. 1002-14), който оставил кралството да бъде оспорвано между клановете О’Брайън, О’Нийл и О’Конърс. Последвала епоха, в която ирландците отново управлявали цяла Ирландия, без да бъдат предизвикани в продължение на 150 години. Ard Rih ,или “Висшият крал” на Ерин, имал власт над понизимте крале на “Петините” Мийт, Мюнстер, Лейнстер, Ълстър и Конаут; древните Закони Брехън, възникнали още в предисторически времена, били записани, за да осигурят твърда рамка на административната практика и социалната политика; и традиционният живот на fine или “клановете” бил контролиран от събранията, съдиите и нарастващото влияние на все по-институционапизираната църква. В Уелс келтските държавички били заклещени между викингите от бреговете и непрестанният английски натиск по сухоземните граници. От VIII век нататък те били задържани зад голямата дига, построена от Офа, крап на Мерсия, и до голяма степен били откъснати от своите сънародници в Страчклайд и Корнуел. Те открили своите герои и временни върховни господари в лицето на легендарните Родри Мавр (Родерик Велики, поч. 877) и Груфид ап Ливелин (Грифит, поч. 1063). [llanfair]

328