Европа.История

XATIVAH

Изкуството и занаятът за производство на хартия за пръв път били документирани в Европа през 1144 г. в малкия мавърски град Ксатива, сега Сан Фелипе, край Валенсия. Били необходими 1000 години, за да прекоси Евразия от Китай, през Самарканд и Кайро. Важни технически нововъведения като потапянето на калъпи и водните знаци били въведени век по-юьсно в Италия, най-вероятно във Фабриано край Анкона. Първият известен воден знак бил голямо F (за Fabriano).

Оттам хартията била разпространена надлъж и нашир, измествайки постепенно по-старите материали за писане като папируса, пергамента и пергамона. Първите хартиени фабрики били построени в Амбер в Оверн (1326), Троа (1338), Нюрнберг (1390), Лиера в Португалия (1411), Хертфорд в Англия (в средата на XIV век), Константинопол (1453), Краков (1491) и Москва (1565). Търсенето на хартия нараснало много след изобретяването на печатарството. (PRESS]

Стандартните размери на хартията били въведени в Болоня през 1389 г.: имперски (22 х 30 инча), кралски, среден и канцеларски. Страниците на книгите били произвеждани чрез прегъване на листите на две (folio), два пъти (quarto) или три пъти (octavo). През 1783 г. братята Монголфие, които притежавали работилници за хартия в Аноне, конструирали своя балон с горещ въздух от хартия. Но най-големият принос на хартията се крие в разпространението на знанията. “Привет за изобретателя на хартията, написал Хердер, който направи повече за литературата, отколкото всички монарси на земята”.

Ръчно изработената хартия и днес привлича своите ентусиазирани почитатели. Съществува Международна асоциация на историците на хартията със свой вестник, базиран в Германия, и множество музеи на хартията. Старовремски хартиени фабрики все още функционират във Фабриано, в Мулен Ришар-ен-Бас във Франция, в Коог аан де Заан в Холандия, в Нидерзвониц в Германия, в Сен Албан в Базел, Швейцария, и в Душники Здрой i Силезия.

романс обаче бил Кретиен де Троа (около 1135-90), роден в Шампан, автор на трилогията за Артур - Yvain, ou le Chevalier au Lion, Lancelot, ou le Chevalier à la Charrette и Perceval, ou le Conte du Graal. [Tristan]

Борбата на Германската империя с Папството винаги е била усложнявана от италианската политика. Но през XII—XIII век проблемите се заплели безнадеждно и всички страни в конфликта били отслабени сериозно. Освен с Хилдебрандовата идеология на папите, императорите трябвало да се борят с центробежните тенденции на племенните херцогства, особено на Саксония; с династическите съперничества в самата Германия, особено с това на Гелфите и на Хохенщауфен; с устойчивата независимост на ломбардските градове; със своеволния град Рим; и с далечното Кралство на двете Сицилии. Съперниците най-напред трябвало да спечелят подкрепата на германските благородници и епископи и да спечелят избора за крал в Германия. Следвало подобното предизвикателство за спечелване на короната на Италия. Чак тогава те можели да влязат във финалната игра и да се стремят към коронация от папата. В

24. Европа

Æ

370