Европа.История

DYNAMO

наел един търговец от Лондон да събере колекция от стари майстори, които да допълнят неговата лична колекция във Варшава. После дошли Руско-полската война и поделбите на Полша. Кралят бил депортиран в Русия заедно с 2900 от неговите картини, на които било съдено да украсяват руските, а не полските галерии. Той никога не видял картините в Лондон, за които не можел да плати. Те останали, за да оформят основната част от картинната галерия Дулуич, една от онези малки съкровищници, които заслужават да бъдат опознати по-добре2.

Съдейки по континенталните стандарти за либерализма, Великобритания била както повече, така и по-малко напреднала от своите главни съперници. От една страна, Британия едва ли можела да претендира, че е домът на “майката на парламентите”, на върховенството на закона, на Законопроекта за правата и на свободната търговия. За дълго британското общество било най-модернизираното и най-индустриали-зираното в Европа и вероятно най-отвореното към либералните идеи. От друга страна, британските институции били изключителни заради това, че никога не били изпитали революция или окупация. Преобладаващите политически схващания останали сил-но прагматични. Монархията продължила да властва според правилата и обичаите, договорени в края на XVII век, сякаш френската революция никога не била избухвала. В лицето на кралица Виктория (упр. 1837-1901) и на нейното голямо семейство тя намерила идеалната обвивка за парламентарното управление, сила за стабилност и канал за дискретно влияние в чужбина. В Британия имало републикански симпатии, но не и сериозни ходове за отменяне на монархията и за въвеждане на конституция. [GOTHA]

Древните британски институции се реформирали бавно. Радикалните реформатори трябвало да разбиват главите си в стени, често в продължение на десетилетия. Нереформираният парламент, който оцелял до 1832 г., бил скандален анахронизъм, като своето френско съответствие при Юлската монархия. Житните закони издържали на съпротивата си срещу свободната търговия до 1846 г. Гражданският брак и развод станали възможни чак през 1836 и съответно през 1857 г. Исканията за всеобщо избирателно право, огласени първо от чартистите през 1838-48 г., никога не били приети напълно. Англиканската църква никога не била реорганизирана, освен в Ирландия (1869) и в Уелс (1914). феодалните привилегии на Камарата на лордовете не били орязани чак до 1911 г. Религиозната толерантност никога не била съвсем пълна. Двупартийната система, която видяла как старите отбори на вигите и торите се преоблекли в тогите на либерали и консерватори, забавила появата на силно социалистическо движение и на голяма част от социалното законодателство. При У. Е. Гладстоун (1809-98) и Бенджамин Дизраели (1804-81), които доминирали на политическата сцена през третата четвърт от това столетие и които имали либерални наклонности, местните реформи често били засенчвани от грижите за Империята. Уелс останал административна част от Англия. Шотландия получила свой собствен държавен секретар, министър от втори ранг, през 1885 г. Ирландия никога не постигнала местно самоуправление (виж по-долу). Макар че либералната политика била следвана с уважение в английски говорещите доминиони, съществувало малко желание тя да бъде въведена във всички колонии. Британците обичали да се гордеят със своята толерантност и със

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

815