Европа.История

PENINSULA

рия, Британските острови, Скандинавия и източните части на Голямата равнина. До около 3200 г. пр. Хр. целият Полуостров под 62 градуса северна ширина бил зает от различни типове произвеждаща храна икономики’5, [gat-hunter] itammuz] [vino]

В тази епоха били построени езерни села като тези в Шарвин край Гренобъл, Шален в Юра, на федерзее във Вюртемберг, на Цюрихското езеро. Те са особено ценни за археолозите, тъй като езерната кал е действала като почти съвършен консервант на всичко - от кухненските прибори до наполовина изядените ябълки. [TOLLUND]

Установени са общо шест главни зони на неолита: Източносредиземноморска и Балканска зона под силното влияние на Източното Средиземноморие (Левант); Три-полско-Кукутенска зона в Украинската степ; зона на Балтийско-Черно море на хората на нашарената с връв керамика и “бойната брадва”; централна зона на линеарна-та керамика, чието сърце се намира в Бохемия, но крайните й точки стигат на запад до Рейн и на изток до Висла; северна зона на Голямата равнина, доминирана от съдове с източени гърла; и западна зона на Голямата равнина, доминирана от народа със “звънливите чаши”, простираща се от Южна Испания до Британските острови и Скандинавия. Късните култури на неолита често се свързват с големите мегалитни конструкции, вариращи от обикновени долмени или менхири до обширни камерни гробници, каменни улици и каменни площади*. Главните места са в Ню Грейндж (Ирландия), в Мейс Хоу край Оркнис, на Карнак в Британия и в Ейвъбъри и Стоунхендж в Уилтшиър. Бе направено рисковано предположение, че те дължат своето развитие на международната си предприемчивост, дори на контактите си с Египет или вероятно с минойските търсачи на метали, [dasa] [GGAntija]

Халколитната епоха е термин, използван от някои специалисти по предистория да опишат дългия преходен период, когато каменната и бронзовата епоха са се припокривали.

Бронзовата епоха е маркирана от производство на нова сплав чрез смесването на мед и калай. Тази практика започва в Близкия изток някъде около 3000 г. пр. Хр., в Северна Европа тя започва може би с хиляда години по-късно. Особено в района на Средиземно море тя вижда растежа на градската култура: писмени документи, специализирани занаяти, широко разпространена търговия. Най-големите й достижения са открити в Микена, разкопана от Хайнрих Шлиман през 1876 г., както и в Кносос на Крит, разкопан от сър Артър Евънс в периода от 1899 г. до 1930 г. Тези места са приблизително съвременни като каменните площади в Стоунхендж, чиито три фази на строеж започват приблизително през 2600 г. пр. Хр. Дървените въглища от “Дупките в Оубъри” от фаза I в Стоунхендж са въглеродно датирани към 1848 г. пр. Хр. ±275 години; мотика от еленов рог от каменната кухина при Фаза III - към 1710 г. пр. Хр. ±150 години. Следователно, докато напредналите цивилизации, близки до онези в Близкия изток, са се развивали край Егейско море, народите от северозапад са преминавали прехода от неолита към бронзовата епоха, [samphire]

Обаче разговорите за “напреднали” и “изостанали” култури могат да бъдат спънати успешно от уменията на инженерите в Стоунхендж, които съумели да транспор-

* Долмен - гробница от неолита, състояща се от голям плосък камък, поставен върху няколко изправени камъка; менхир - висок побит камък - Б. пр.

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

97

тдммиг

ТАМУЗ, син на Ищтар или Ашетар, Майка на Вселената, бил богът на плодородието в древен Вавилон. В края на жътвата стъблата от последните откоси били поставяни в сламени веялки или кафези, в които богът можел да намери убежище до следващия

сезон.

Тези житни идоли или “кукли” продължавали да бъдат правени навсякъде, където се отглеждала пшеница. Една кукла на Балканите, ‘известна като Черногорското ветрило, все още е на мода във формата на нейните предшественички по бреговете на Нил. В Германия и Скандинавия сламените звезди и сламените ангелчета са популярни предмети, използвани като коледни украшения.

В Англия селските консерватори са запазили богато разнообразие от сламени кукли, когато това изкуство започва да отмира през 50-те години на XX век. Прости модели като Вратът и Конското копито, Възелът и Котешката лапа, Камбаната и Фенерът могат да се открият в страните, където се отглежда пшеница. Местните специалитети включват Короната от Дебишиър и Чадъра от Кеймбридж, Опашатото бебе от Нортъмбърланд и Бръш-ляновото момиче от Кент не са нищо друго освен модерни версии на “Майката Земя”, далечни дъщери на вавилонската Ищар, на гръцката Деметра и римската Церера1.

Светът познава три основни зърнени храни: ориза, царевицата и пшеницата. От трите “Европа избра пшеницата”. Пшеницата е дошла в Европа от Месопотамия и там, където европейците са се заселили масово, те са взели със себе си и своята пшеница - първо в пустите земи на неолитния северозапад, по-късно в девствените прерии на Америка, Австралия и Северен Сибир. Процесът, през който е бил направен “изборът”, включва безкрайна серия от експерименти в продължение на няколко хилядолетия. Въпреки че съперничещите на пшеницата зърнени храни като ръжта, ечемикът, овесът, елдата и просото са продължили да съществуват в Европа, триумфалният марш на Крал Пшеница е неоспорим2.

Пшеницата - род ТгШсит от зърненото тревно семейство - е позната в повече от 1000 разновидности. Зърното й е изключително хранително. То съдържа средно 70 процента въглехидрати, 12 процента протеини, 2 процента мазнини и 1,8 процента минерали. Протеиновото съдържание е значително по-високо от това на ориза, 1 ливра съдържа над 1500 калории. Храненето, базирано на пшеницата, е един от факторите, дал на повечето европейци определено предимство в ръста над повечето народи, които се хранят предимно с ориз и царевица. Пшеницата е сезонна култура, която изисква интензивен труд само при пролетната сеитба и при есенната жътва. За разлика от народите, отглеждащи ориз, които трябва да се грижат за оризовите си поля, през цялата година, фермерът, който отглежда пшеница, има гарантирано време и свобода да се впусне в други дейности, да отглежда вторични зърнени култури, да подобрява почвата, да строи, да се бие или да се занимава с политика. Тази връзка може би съдържа предварителните условия за много характеристики на европейската социална и политическа история, от феодализма и индивидуализма до подстрекателствата към война и империализма. Пшеницата обаче изтощава бързо почвата. В древните времена земята можела да запази плодородието си само ако пшеничните поля редовно се оставяли за угар и били наторявани от домашните животни. Оттук възниква тра-

7. Европа

98